Ще имаме музей! Скандалите предстоят
На 18 май, международния ден на музеите, на специално свикана от Националната художествена галерия1 пресконференция беше съобщена новината, че съвсем скоро (в рамките на две години) София (и България) ще има свой Музей за съвременно изкуство. Естествено, първата реакция на всички, въвлечени в темата, е „най-после‛. Едновременно с това обаче, предполагам всеки, до когото е достигнала тази информация, е бил безкрайно изненадан, тъй като нямаше никакви предварителни индикации, че нещо подобно ще се случва. Добре пазената тайна вероятно може да се обясни единствено с нежеланието да има външна намеса и да може да се работи „на спокойствие‛.
Темата, както е добре известно, се влачи от години и като че ли нямаше никакво решение за ситуацията. Борбата кой първи да превърне музея във факт обаче беше голяма, тъй като, предполага се, „спечелилият‛ ще има правомощията да диктува как точно да функционира той и как да бъдат съставени неговата колекция и експозиция. От тази гледна точка ми се струва, че територията на бъдещия музей под шапката на НХГ ще бъде в някаква степен неутрална.
От известно време малко позатихналият „вечен‛ дебат дори прескочи от етапа „нямаме музей‛ към „а какво все пак ще бъде представено в него, когато един ден се случи‛. Пресконференцията не даде отговор на този въпрос. Тя обаче провокира поредната скандална ситуация, при което пролича, че ще бъде много трудно да се води нормален разговор и да се стигне до някакъв консенсус между различните страни, участващи в процесите на т. нар. съвременно изкуство в България. Дано бъдещите разговори излязат от обичайното „защитаване на територии‛ и се стигне до някакви конструктивни решения.
Както изглежда, сериозният дебат предстои. Засега усилията са съсредоточени върху това да се доведе до успешен край подготовката на физическото пространство на музея.
Така или иначе, явно или скрито, решението е взето. Основаването на музей започва и това, безспорно, е добра новина.
---
Фактите говорят, че от страна на Националната галерия е спечелен конкурс по т.нар. „Норвежка програма за сътрудничество‛, благодарение на която ще бъде реализиран музеят. Програмата е в сила от края на 2007 година и действа заедно с Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство. За двете програми са предвидени общо 41,5 милиона евро за изпълнение на проекти в рамките на приоритетни сектори. Програмата е в сила в продължение на две години, като срокът за изпълнение на проектите е 30 април 2011. По програмата са имали възможност да кандидатстват „всички публични или частни организации, или неправителствени организации, които са регистрирани като юридически лица в Република България и действат в обществен интерес и имат сключено партньорство с организация, регистрирана като юридическо лице в Кралство Норвегия‛. Спечелилите проекти ще бъдат контролирани от Държавната агенция „Иновация Норвегия‛ (Innovation Norway) и Националното координационно звено в рамките на Дирекция „Управление на средствата от ЕС" в Министерство на финансите.
Предполагам, че проектът за музей е съставен според изискванията на приоритетната област „опазване на европейското културно наследство, включително обществения транспорт и градското обновяване‛. Това би обяснило и многократното подчертаване на опазването на културното наследство във връзка с проекта за музей в предоставената информация за пресата.
Според проекта, „Софийски Арсенал‛ Музей за съвременно изкуство (САМСИ/ SAMCA) ще се помещава в сградата, част от комплекса на „Софийски арсенал‛, която до скоро свързвахме с нереализираната й функция на музей на приложните изкуства. Тя се намира на поляната между хотел „Хилтън‛ и Музея „Земята и хората‛ и понастоящем е в доста окаяно състояние. За превръщането й в САМСИ предстои да се извърши цялостна архитектурно-строителна реконструкция под ръководството на арх. Бойко Кадинов, Архитектурна агенция ‛Братя Кадинови‛ и екип. Осъществяването на проекта ще протече в две фази с планирана обща продължителност от 22 месеца. Първата фаза трябва да приключи през месец май 2010 с изпълнение на основните архитектурно-реконструкционни дейности и с функционално пригоден за музейна дейност основен етаж на сградата. Втората фаза приключва до месец април 2011 с довършителни работи в горните етажи, цялостно оборудване на музея, интегриране на прилежащия терен и осигурен достъп на хора с увреждания до експозиционните пространства. Бюджетът за реализиране на проекта е в размер на 1 247 789 евро. 85% от тези средства са безвъзмездна финансова подкрепа по гореспоменатата програма, а 15% се осигуряват чрез национално съфинансиране.
Сградата осигурява закрито изложбено пространство на три нива с обща площ над 1000 квадратни метра, интегрирайки открити прилежащи площи като допълнителен експозиционен терен (950 квадратни метра). „Като запазва европейско културно наследство, проектът открива пространство и подходящо място за изява на новото. Създава условия за културна социализация, за образователна и изследователска дейност в областта на съвременното изкуство.‛
---
Фактите по създаването на музея бяха представени от нейно превъзходителство г-жа Тове Скарстейн - посланик на кралство Норвегия в Република България, Меглена Кунева – комисар по въпросите на потребителите в ЕС, Борис Данаилов - директор на НХГ, Бисера Йосифова - зам. директор на НХГ, Атанас Матев - уредник в НХГ, арх. Бойко Кадинов и Иван Токаджиев – зам. министър на културата. Проектът за създаване на САМСИ е под патронажа на Президента на Република България Георги Първанов.
Пресконференцията събра различни страни, въвлечени в дискусията около създаването на музея, които бяха много повече от журналистите. Още в началото на определеното време за коментари се изказа Руен Руенов, който обяви бъдещия музей като „музей без колекция‛ и предложи да дари 201 принта на български акции, след което си тръгна. Той зададе въпроса как ще бъдат балансирани интересите и дали ще има контролиращ обществен орган на това, което ще се случва в музея. Борис Данаилов отговори, че се предвижда създаване на международен борд на директорите. Както стана ясно, в началото новият музей ще бъде под управлението на НХГ до завършването на реконструкцията на сградата и установяването на дейност, след което има вероятност той да се превърне в самостоятелна институция.
Най-активно задаваха въпроси и правиха коментари членовете на Института за съвременно изкуство Мария Василева, Лъчезар Бояджиев, Недко Солаков и Кирил Прашков, които са едни от първите, започнали дебата за музея въобще. Сред важните въпроси бяха защо за архитектурния проект не е обявен конкурс и какво ще се случи с колекцията от декоративно и приложно изкуство (Мария Василева). По отношение на архитектурния проект стана ясно, че конкурс не е имало, но без проект не е можело да се кандидатства. Приложните изкуства, които възлизат на 4500 единици, все още не е ясно къде ще бъдат евакуирани.
Лъчезар Бояджиев зададе въпрос на г-жа Скарстейн (тя през цялото време говореше за музей на модерното изкуство) дали всъщност е наясно за какво точно става въпрос. Той пледира за изясняване на понятията, тъй като има същностна разлика. Г-жа Скарстейн не отговори, бързайки да си тръгне, но Бисера Йосифова направи твърде непрофесионалния коментар: „модерно, съвременно, каквото и да е‛, от което стана ясно, че май не е достатъчно ангажирана и адекватна по темата.
Бояджиев отправи и директна провокация към Борис Данаилов, задавайки му въпроса каква е промяната в отношението му към съвременното изкуство, след като на дискусия във връзка с изложбата Export-Import през 2003 той е казал, че не би купил нито едно от произведенията на авторите, участващи в нея. (Текстът от дискусията може да бъде прочетен тук.) Според Лъчезар Бояджиев е твърде важно да има сериозност и дълготрайност на ангажимента към съвременното изкуство. Той попита: „Как ще спечелите художниците от изложбата Export-Import‛ (припознавани като най-важните представители на съвременното изкуство в България), на което Данаилов отговори: „Вие ще имате своето място в този музей‛. Бурната реакция на Недко Солаков обаче беше, че ще даде своя работа само ако новият музей докаже, че я заслужава. След това изказване, разговорът вече съвсем изгуби формата на диалог.
Архитектурният проект смути аудиторията, особено с т.нар. „емблема‛ – огромен статив, твърде неподходящ за знак точно на съвременно изкуство. Той трябва да бъде изработен от дърво и инокс и да работи 24 часа в денонощието като ‛Flip chart‛ - система от постоянно сменящи се образи, картини и рекламни постери, които да илюстрират експозициите и възможностите на музея.
Като цяло проектът на арх. Бойко Кадинов събра доста критики. Както се съобщава, „архитектурната реконструкция е подчинена на философията на съвременния „зелен дизайн‛, което означава, че ще се използват съвременни еко-материали. На тях, впрочем, беше отделено твърде много място в текста, вместо да се заяви бъдещата дейност на музея. Изрично се подчерта, че „откриването на музей в бившия „Арсенал‛ ще доведе до съхраняване и обогатяване както на културното наследство, така и на биоразнообразието от растителни видове, дървета от прилежащия парк‛. Сградата, строена в края на XIX – началото на ХХ век в духа на класицизма, е част от архитектурен комплекс, паметник на културата. Тя е собственост на Министерството на културата и е адаптирана за нуждите на НХГ – отдел „Приложни изкуства‛. Целта на проекта за реконструкция е „да съхрани смисловите напластявания на различни култури и епохи, давайки им нов прочит и интерпретации‛.
Главните фигури, представили музейния проект, като че ли разчитаха твърде много на неговата „сензационност‛. В изказванията си те изглеждаха доста неподготвени да отговарят на въпроси и неубедителни в своите отговори, макар и да заявиха готовност да участват в дебат.
Темата за създаване на музей на съвременното изкуство винаги е била съпътствана от оживени разговори, които досега не бяха довели до конкретни решения. Най-демонстративната акция за насочването на общественото внимание към нуждата от него беше МУСИЗ (с автор Иван Мудов) на гара Подуяне през 2005 г.
Дали САМСИ е постигане на отдавна мечтана и преследвана цел или е просто резултат от щастливо стекли се обстоятелства? При всички случаи е ясно, че за да бъде спечелен подобен конкурс, се изискват вещина и огромни усилия, които заслужават адмирации.
Сега обаче, когато вече е сигурно, че ще имаме музей, дойде моментът действително да преминем към разрешаване на много същностни въпроси, като тези за неговото администриране или принципите на функционирането му.
Изграждането на музейна колекция засега изглежда неясно, а съдържанието й е с твърде мъгляви очертания, като се има предвид безхаберието на държавата по отношение на закупуване на произведения за музейните колекции през последните 20 години и същностните липси в тях.
В подкрепа на дебата вестник „Култура‛ предоставя страниците си за мнения по темата. Първото, на Лъчезар Бояджиев, можете да прочетете в следващия брой.
1. Официалното название на Националната художествена галерия (НХГ) е Национален музей на българското изобразително изкуство (НМБИИ).
Темата, както е добре известно, се влачи от години и като че ли нямаше никакво решение за ситуацията. Борбата кой първи да превърне музея във факт обаче беше голяма, тъй като, предполага се, „спечелилият‛ ще има правомощията да диктува как точно да функционира той и как да бъдат съставени неговата колекция и експозиция. От тази гледна точка ми се струва, че територията на бъдещия музей под шапката на НХГ ще бъде в някаква степен неутрална.
От известно време малко позатихналият „вечен‛ дебат дори прескочи от етапа „нямаме музей‛ към „а какво все пак ще бъде представено в него, когато един ден се случи‛. Пресконференцията не даде отговор на този въпрос. Тя обаче провокира поредната скандална ситуация, при което пролича, че ще бъде много трудно да се води нормален разговор и да се стигне до някакъв консенсус между различните страни, участващи в процесите на т. нар. съвременно изкуство в България. Дано бъдещите разговори излязат от обичайното „защитаване на територии‛ и се стигне до някакви конструктивни решения.
Както изглежда, сериозният дебат предстои. Засега усилията са съсредоточени върху това да се доведе до успешен край подготовката на физическото пространство на музея.
Така или иначе, явно или скрито, решението е взето. Основаването на музей започва и това, безспорно, е добра новина.
---
Фактите говорят, че от страна на Националната галерия е спечелен конкурс по т.нар. „Норвежка програма за сътрудничество‛, благодарение на която ще бъде реализиран музеят. Програмата е в сила от края на 2007 година и действа заедно с Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство. За двете програми са предвидени общо 41,5 милиона евро за изпълнение на проекти в рамките на приоритетни сектори. Програмата е в сила в продължение на две години, като срокът за изпълнение на проектите е 30 април 2011. По програмата са имали възможност да кандидатстват „всички публични или частни организации, или неправителствени организации, които са регистрирани като юридически лица в Република България и действат в обществен интерес и имат сключено партньорство с организация, регистрирана като юридическо лице в Кралство Норвегия‛. Спечелилите проекти ще бъдат контролирани от Държавната агенция „Иновация Норвегия‛ (Innovation Norway) и Националното координационно звено в рамките на Дирекция „Управление на средствата от ЕС" в Министерство на финансите.
Предполагам, че проектът за музей е съставен според изискванията на приоритетната област „опазване на европейското културно наследство, включително обществения транспорт и градското обновяване‛. Това би обяснило и многократното подчертаване на опазването на културното наследство във връзка с проекта за музей в предоставената информация за пресата.
Според проекта, „Софийски Арсенал‛ Музей за съвременно изкуство (САМСИ/ SAMCA) ще се помещава в сградата, част от комплекса на „Софийски арсенал‛, която до скоро свързвахме с нереализираната й функция на музей на приложните изкуства. Тя се намира на поляната между хотел „Хилтън‛ и Музея „Земята и хората‛ и понастоящем е в доста окаяно състояние. За превръщането й в САМСИ предстои да се извърши цялостна архитектурно-строителна реконструкция под ръководството на арх. Бойко Кадинов, Архитектурна агенция ‛Братя Кадинови‛ и екип. Осъществяването на проекта ще протече в две фази с планирана обща продължителност от 22 месеца. Първата фаза трябва да приключи през месец май 2010 с изпълнение на основните архитектурно-реконструкционни дейности и с функционално пригоден за музейна дейност основен етаж на сградата. Втората фаза приключва до месец април 2011 с довършителни работи в горните етажи, цялостно оборудване на музея, интегриране на прилежащия терен и осигурен достъп на хора с увреждания до експозиционните пространства. Бюджетът за реализиране на проекта е в размер на 1 247 789 евро. 85% от тези средства са безвъзмездна финансова подкрепа по гореспоменатата програма, а 15% се осигуряват чрез национално съфинансиране.
Сградата осигурява закрито изложбено пространство на три нива с обща площ над 1000 квадратни метра, интегрирайки открити прилежащи площи като допълнителен експозиционен терен (950 квадратни метра). „Като запазва европейско културно наследство, проектът открива пространство и подходящо място за изява на новото. Създава условия за културна социализация, за образователна и изследователска дейност в областта на съвременното изкуство.‛
---
Фактите по създаването на музея бяха представени от нейно превъзходителство г-жа Тове Скарстейн - посланик на кралство Норвегия в Република България, Меглена Кунева – комисар по въпросите на потребителите в ЕС, Борис Данаилов - директор на НХГ, Бисера Йосифова - зам. директор на НХГ, Атанас Матев - уредник в НХГ, арх. Бойко Кадинов и Иван Токаджиев – зам. министър на културата. Проектът за създаване на САМСИ е под патронажа на Президента на Република България Георги Първанов.
Пресконференцията събра различни страни, въвлечени в дискусията около създаването на музея, които бяха много повече от журналистите. Още в началото на определеното време за коментари се изказа Руен Руенов, който обяви бъдещия музей като „музей без колекция‛ и предложи да дари 201 принта на български акции, след което си тръгна. Той зададе въпроса как ще бъдат балансирани интересите и дали ще има контролиращ обществен орган на това, което ще се случва в музея. Борис Данаилов отговори, че се предвижда създаване на международен борд на директорите. Както стана ясно, в началото новият музей ще бъде под управлението на НХГ до завършването на реконструкцията на сградата и установяването на дейност, след което има вероятност той да се превърне в самостоятелна институция.
Най-активно задаваха въпроси и правиха коментари членовете на Института за съвременно изкуство Мария Василева, Лъчезар Бояджиев, Недко Солаков и Кирил Прашков, които са едни от първите, започнали дебата за музея въобще. Сред важните въпроси бяха защо за архитектурния проект не е обявен конкурс и какво ще се случи с колекцията от декоративно и приложно изкуство (Мария Василева). По отношение на архитектурния проект стана ясно, че конкурс не е имало, но без проект не е можело да се кандидатства. Приложните изкуства, които възлизат на 4500 единици, все още не е ясно къде ще бъдат евакуирани.
Лъчезар Бояджиев зададе въпрос на г-жа Скарстейн (тя през цялото време говореше за музей на модерното изкуство) дали всъщност е наясно за какво точно става въпрос. Той пледира за изясняване на понятията, тъй като има същностна разлика. Г-жа Скарстейн не отговори, бързайки да си тръгне, но Бисера Йосифова направи твърде непрофесионалния коментар: „модерно, съвременно, каквото и да е‛, от което стана ясно, че май не е достатъчно ангажирана и адекватна по темата.
Бояджиев отправи и директна провокация към Борис Данаилов, задавайки му въпроса каква е промяната в отношението му към съвременното изкуство, след като на дискусия във връзка с изложбата Export-Import през 2003 той е казал, че не би купил нито едно от произведенията на авторите, участващи в нея. (Текстът от дискусията може да бъде прочетен тук.) Според Лъчезар Бояджиев е твърде важно да има сериозност и дълготрайност на ангажимента към съвременното изкуство. Той попита: „Как ще спечелите художниците от изложбата Export-Import‛ (припознавани като най-важните представители на съвременното изкуство в България), на което Данаилов отговори: „Вие ще имате своето място в този музей‛. Бурната реакция на Недко Солаков обаче беше, че ще даде своя работа само ако новият музей докаже, че я заслужава. След това изказване, разговорът вече съвсем изгуби формата на диалог.
Архитектурният проект смути аудиторията, особено с т.нар. „емблема‛ – огромен статив, твърде неподходящ за знак точно на съвременно изкуство. Той трябва да бъде изработен от дърво и инокс и да работи 24 часа в денонощието като ‛Flip chart‛ - система от постоянно сменящи се образи, картини и рекламни постери, които да илюстрират експозициите и възможностите на музея.
Като цяло проектът на арх. Бойко Кадинов събра доста критики. Както се съобщава, „архитектурната реконструкция е подчинена на философията на съвременния „зелен дизайн‛, което означава, че ще се използват съвременни еко-материали. На тях, впрочем, беше отделено твърде много място в текста, вместо да се заяви бъдещата дейност на музея. Изрично се подчерта, че „откриването на музей в бившия „Арсенал‛ ще доведе до съхраняване и обогатяване както на културното наследство, така и на биоразнообразието от растителни видове, дървета от прилежащия парк‛. Сградата, строена в края на XIX – началото на ХХ век в духа на класицизма, е част от архитектурен комплекс, паметник на културата. Тя е собственост на Министерството на културата и е адаптирана за нуждите на НХГ – отдел „Приложни изкуства‛. Целта на проекта за реконструкция е „да съхрани смисловите напластявания на различни култури и епохи, давайки им нов прочит и интерпретации‛.
Главните фигури, представили музейния проект, като че ли разчитаха твърде много на неговата „сензационност‛. В изказванията си те изглеждаха доста неподготвени да отговарят на въпроси и неубедителни в своите отговори, макар и да заявиха готовност да участват в дебат.
Темата за създаване на музей на съвременното изкуство винаги е била съпътствана от оживени разговори, които досега не бяха довели до конкретни решения. Най-демонстративната акция за насочването на общественото внимание към нуждата от него беше МУСИЗ (с автор Иван Мудов) на гара Подуяне през 2005 г.
Дали САМСИ е постигане на отдавна мечтана и преследвана цел или е просто резултат от щастливо стекли се обстоятелства? При всички случаи е ясно, че за да бъде спечелен подобен конкурс, се изискват вещина и огромни усилия, които заслужават адмирации.
Сега обаче, когато вече е сигурно, че ще имаме музей, дойде моментът действително да преминем към разрешаване на много същностни въпроси, като тези за неговото администриране или принципите на функционирането му.
Изграждането на музейна колекция засега изглежда неясно, а съдържанието й е с твърде мъгляви очертания, като се има предвид безхаберието на държавата по отношение на закупуване на произведения за музейните колекции през последните 20 години и същностните липси в тях.
В подкрепа на дебата вестник „Култура‛ предоставя страниците си за мнения по темата. Първото, на Лъчезар Бояджиев, можете да прочетете в следващия брой.
1. Официалното название на Националната художествена галерия (НХГ) е Национален музей на българското изобразително изкуство (НМБИИ).
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
