От пръв поглед ( кино), брой 17 (2809), 01 май 2009" /> Култура :: Наблюдатели :: Бетонни отчаяния
Български  |  English

Бетонни отчаяния

Млад мъж (Раин Толк) на тераса. Вятър. Блокът е висок. Панелен комплекс. Различни планове, а зад кадър: ‛Бях като трева, но не ме изкорениха‛, Фернандо Песоа. Първият епизод на ‛Есенна топка‛ трае около две минути. Младежът влиза в апартамента и се хвърля да души тъмнокосо момиче (Миртел Похла), приготвило се да тръгва с куфар. После налапва хапчета от флакон, отпива яко водка и се просва на спалнята. В халюцинациите му тя е блондинка и се обичат. Но сега го изоставя заради друг. В апартамента е гъчкано с книги (много са на руски). Той е писател.

Постепенно се запознаваме с другите петима герои на филма, обитатели на същия талински комплекс Ласнамяе. Бледолика и трескава работничка (Мария Якобсон), спасила се от мъж-алкохолик, живее с дъщеричката си, гледа на древен телевизор ‛Птиците умират сами‛ (?!) и е ухажвана от разни нещастници като ‛свободно парче‛. Архитект-денди (Юхан Улфсак) е избягал от суетата на центъра с приятелката си (Тиина Таурайте), но не може да я търпи. Портиер в местния ресторант (Таави Еелмаа), на когото жените се лепят като мухи на мед... за една вечер, той ги записва с тефтер по зодии, влюбва се в гаджето на архитекта, но и тя го зарязва. Стар бръснар (Сулеви Пелтола) сърба каша сам и се развлича с маймуна на пружина, по-късно я виждаме в ръцете на дъщеричката на работничката, изчезнала за малко от детската площадка, където той се върти, а после дъртакът се хили до припадък на леглото си... Безутешност.

Свирепи самоти насред бетона. Живот, захвърлен в абсурда между съветското живеене и пазарната икономика – например липса на мобилни телефони, но пък нов лаптоп в дома на писателя. Лее се водка, коняк и шампанско – ‛Советское игристое‛, разбира се. Интериорите са мизерни, с изключение на архитектското жилище. Разгонено либидо се надбягва с изранена душа, но победител няма. Депресивност дебне от всеки кадър, но абсурдът я надхитря. Смееш се на тревогите, недоразуменията и огорченията... Задушаваш се от съзнанието, че не става дума само за естонска невроза. Този квартал, населен с нещастни странници, може да е нашият ‛Обеля‛ или което и да е бетонено гето в Москва или Париж.

Момичето все пак се връща при писателя с куфара и сваля тъмната перука, той изрича апатично: ‛Във всяка от тези бетонни кутийки живее някой, който мечтае за щастие‛... Но истинският финал е излишно шоков – портиерът изритва от ресторанта пиян и след като разбира, че е ‛режисьор на семейни комедии‛, го убива на бунището, изливайки върху безпомощния човек цялата си обида към жените и света. А може би и към киното?.. След това се явява посвещението на филма: ‛на всички мъже с ранима душа и уязвим черен дроб‛.

Делнични и екстремни ситуации се сменят по-често от дрехите на героите. Актьорите до един играят така автентично, сякаш са натуршчици. Безтегловност се стеле на талази през мудния ритъм, паралитичната визия (всеки от героите е сниман в различен ключ) и трансценденталната музика... Странен, но внушителен дебют на поредния талантлив режисьор без филмово образование, дошъл в киното от рекламата. Представете си микс от Джармуш и Каурисмаки в Талин, от който не се вижда нищо, освен панели и жалък автопарк, а усещането за обреченост е пронизително универсално.

Самият Вейко Юнпуу (род. 1972) твърди в интервю, че филмът му е а ла Каурисмаки-Тарковски, ‛но това си го формулирах още преди снимките‛.

Да си призная, не бях срещала естонско заглавие отпреди разпада на Съветския съюз. Пропуснала съм дори ‛Класът‛ м. г. на София Филм Фест. Прочее, ‛Есенна топка‛ е първият естонски филм, попаднал във Венеция и... направил фурор.

Защо ли в нашето игрално кино не може да се случи подобна чистота на настроения и внушения...

още от автора


"Есенна топка" (Sügisball, "Ласнамяэский бал" - за Русия), Естония, 2007, 123 минути, сценарист, режисьор и монтажист - Вейко Юнпуу (по едноименния роман на Мати Унт), продуцент: Kaтрин Киса, оператор - Mарт Таниел, музика – Юло Кригул, в ролите: Раин Толк, Мария Якобсон, Таави Еелмаа, Тиина Таурайте, Миртел Похла, Юхан Улфсак и др. Награди: Orizzonti от Венеция 2007, награда за режисура от Солун 2007, „Златна луна‛ от Валенсия 2008, Голямата награда на фестивала „Киношок‛ 2008 и др. Прожектиран на 23 април в Дома на киното на откриването на Панорамата на нордското и балтийско кино „Северно сияние‛.

  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”