За редактора, коригиращ в движение
Медийният мониторинг на фондация "Медийна демокрация" няма за цел да посочи виновниците, да раздели медиите на добри и лоши, а да помогне за коригирането на редакционните им стратегии в движение, обяви доц. Георги Лозанов, управител на фондацията, по време на пресконференция, на която бяха обявени резултати от февруарския анализ, трети по ред.
Все по-малко са политическите послания, заменени от всекидневния език, тенденция, която най-ясно се открои в скандала с ‛материала“ на Бойко Борисов и с възприемането на стилистиката му и от премиера Сергей Станишев. Новият политически субект за февруари е Яне Янев с неговите корупционни разкрития, зад които обаче стои въпросът накъде отвеждат, посочи Лозанов. Той сподели, че бъдещите сериозни очаквания за промени са свързани с фалити на медии. От друга страна, ще се задълбочи тенденцията професионалното политическо говорене да бъде измествано от клюкарско-сантиментализиращия диалог с аудиторията.
От своя страна доц. Орлин Спасов, ръководител "Проекти" на фондацията, открои тенденцията сенчестият бизнес да бъде представян в жълтата преса в романтична и идеалистична среда. Второто му наблюдение пък бе свързано с факта, че се наблюдава по-силен дефицит на плурализъм, който се изразява в това, че медийното говорене е станало едно и също и много малко медии се идентифицират като леви или десни.
Изборите приближават и политическите субекти започнаха да използват медиите като пощенски кутии, сподели наблюденията си доц. Таня Буруджиева. Като отрицателна тенденция тя набеляза отсъствието на стратегия при отделните медии, когато представят дадени политици или политически формации. Няма го сблъсъкът между позицията на медията и конкретната политическа идея, обясни Буруджиева. Тя коментира случая с ‛материала“ на Бойко Борисов като липса на култура на дебата и категорично подчерта, че не могат да се дават примери с други общества, тъй като те са различни от нашето, където споровете не се водят с аргументи.
Проф. Михаил Константинов даде по-конкретна информация за направеното проучване, като обясни, че при количествено изследване на агенция „Маркет Линкс‛ са били анализирани 978 регистрирани материала, появили се в 15 ежедневника, шест седмичника, четири телевизии и две радиостанции. Във връзка с ‛материала“ на Бойко Борисов математикът коментира, че разговорът му с българите в Чикаго е зле предаден, че той има много по-малко значение, отколкото му е придадено, и че е ‛буря в чаша вода“. Той сподели надеждата си, че с напредването на предизборната надпревара бутафорният словесен кеч между политиците ще омръзне на публиката. На Запад състоянието на политическото говорене в никаква степен не е по-добро, внесе оптимизъм Константинов, след което разкритикува журналистите, че текстовете им за изборите са неграмотно написани и че в редакциите трябва да има конкретен човек, който да отговаря за сложната тема.
Проф. Ивайло Дичев пък разкритикува медиите, че не са отделили достатъчно внимание на случая със сънародничката ни, залята с киселина в Гърция. Според културолога медиите предпочитат ‛невинните жертви“ и заради това са отделяли много повече внимание на медиците в Либия, отколкото на Костадина Кунева, пострадала заради изразяването на определена позиция. Във връзка с кампанията на „Монитор“, „Телеграф“ и „Експрес“ (собственик на всекидневниците е Ирен Кръстева) срещу изпълнителния директор на „Овергаз“ и издател на „Сега“ - Сашо Дончев, Дичев представи три нейни възможни причини: президентът се обидил заради коментар на Петьо Цеков във вестник „Сега“, озаглавен „Голям шлем от празни приказки на един празен президент“; Ирен Кръстева се засегнала от карикатура в същия вестник, на която са тя и синът й, който настоява да му се купи футболен отбор; и трета възможност - управляващата коалиция се опитала да отклони общественото недоволство, породено от газовата криза, към посредника при доставките.
Дичев определи нивото на политическата журналистика като локално и фигурално и коментира, че незнанието кои са конкретните собственици на отделните издания обезсмисля направените анализи.
Накрая Николета Даскалова, един от младите сътрудници, участващ в екипа от студенти и докторанти към Лабораторията за медиен мониторинг на фондацията "Медийна демокрация", показа резултати (те могат да бъдат видени тук) от февруарския анализ в рубриките ‛Политическата блогосфера“, ‛Политическата визуалност“ (клипове с политическо съдържани във видео сайтове като YouTube и българския Vbox7), ‛Жълта преса“, ‛Безплатни всекидневници“, ‛Онлайн социални мрежи“.
Все по-малко са политическите послания, заменени от всекидневния език, тенденция, която най-ясно се открои в скандала с ‛материала“ на Бойко Борисов и с възприемането на стилистиката му и от премиера Сергей Станишев. Новият политически субект за февруари е Яне Янев с неговите корупционни разкрития, зад които обаче стои въпросът накъде отвеждат, посочи Лозанов. Той сподели, че бъдещите сериозни очаквания за промени са свързани с фалити на медии. От друга страна, ще се задълбочи тенденцията професионалното политическо говорене да бъде измествано от клюкарско-сантиментализиращия диалог с аудиторията.
От своя страна доц. Орлин Спасов, ръководител "Проекти" на фондацията, открои тенденцията сенчестият бизнес да бъде представян в жълтата преса в романтична и идеалистична среда. Второто му наблюдение пък бе свързано с факта, че се наблюдава по-силен дефицит на плурализъм, който се изразява в това, че медийното говорене е станало едно и също и много малко медии се идентифицират като леви или десни.
Изборите приближават и политическите субекти започнаха да използват медиите като пощенски кутии, сподели наблюденията си доц. Таня Буруджиева. Като отрицателна тенденция тя набеляза отсъствието на стратегия при отделните медии, когато представят дадени политици или политически формации. Няма го сблъсъкът между позицията на медията и конкретната политическа идея, обясни Буруджиева. Тя коментира случая с ‛материала“ на Бойко Борисов като липса на култура на дебата и категорично подчерта, че не могат да се дават примери с други общества, тъй като те са различни от нашето, където споровете не се водят с аргументи.
Проф. Михаил Константинов даде по-конкретна информация за направеното проучване, като обясни, че при количествено изследване на агенция „Маркет Линкс‛ са били анализирани 978 регистрирани материала, появили се в 15 ежедневника, шест седмичника, четири телевизии и две радиостанции. Във връзка с ‛материала“ на Бойко Борисов математикът коментира, че разговорът му с българите в Чикаго е зле предаден, че той има много по-малко значение, отколкото му е придадено, и че е ‛буря в чаша вода“. Той сподели надеждата си, че с напредването на предизборната надпревара бутафорният словесен кеч между политиците ще омръзне на публиката. На Запад състоянието на политическото говорене в никаква степен не е по-добро, внесе оптимизъм Константинов, след което разкритикува журналистите, че текстовете им за изборите са неграмотно написани и че в редакциите трябва да има конкретен човек, който да отговаря за сложната тема.
Проф. Ивайло Дичев пък разкритикува медиите, че не са отделили достатъчно внимание на случая със сънародничката ни, залята с киселина в Гърция. Според културолога медиите предпочитат ‛невинните жертви“ и заради това са отделяли много повече внимание на медиците в Либия, отколкото на Костадина Кунева, пострадала заради изразяването на определена позиция. Във връзка с кампанията на „Монитор“, „Телеграф“ и „Експрес“ (собственик на всекидневниците е Ирен Кръстева) срещу изпълнителния директор на „Овергаз“ и издател на „Сега“ - Сашо Дончев, Дичев представи три нейни възможни причини: президентът се обидил заради коментар на Петьо Цеков във вестник „Сега“, озаглавен „Голям шлем от празни приказки на един празен президент“; Ирен Кръстева се засегнала от карикатура в същия вестник, на която са тя и синът й, който настоява да му се купи футболен отбор; и трета възможност - управляващата коалиция се опитала да отклони общественото недоволство, породено от газовата криза, към посредника при доставките.
Дичев определи нивото на политическата журналистика като локално и фигурално и коментира, че незнанието кои са конкретните собственици на отделните издания обезсмисля направените анализи.
Накрая Николета Даскалова, един от младите сътрудници, участващ в екипа от студенти и докторанти към Лабораторията за медиен мониторинг на фондацията "Медийна демокрация", показа резултати (те могат да бъдат видени тук) от февруарския анализ в рубриките ‛Политическата блогосфера“, ‛Политическата визуалност“ (клипове с политическо съдържани във видео сайтове като YouTube и българския Vbox7), ‛Жълта преса“, ‛Безплатни всекидневници“, ‛Онлайн социални мрежи“.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
