Около една кореспонденция
На 13 март т.г. в редакцията на "Култура" се получи писмо, подписано от Николай Куманов, председател на синдикалното дружество на Съюза на българските музикални и танцови дейци към оркестъра на Софийската филхармония. Писмото е предизвикано от текста на Боянка Арнаудова „Завръщането – радост и много надежди“, публикуван в бр. 8 от 27 февруари т.г. Въпреки че е бил поръчан от сп. „Музикални хоризонти“, този текст се появи на страниците на "Култура", тъй като редакционният съвет на списанието и лично председателката на Съюза проф. Жени Захариева са поставили условие авторката да съкрати първата му част, в която става дума за срамното изгонване на Емил Табаков преди 8 години от Софийската филхармония. Отказът да се съобрази с тази доморасла ведомствена цензура принуди Арнаудова да предложи текста си в "Култура", придружен с необходимото пояснение.
След три седмичен размисъл се появи отговорът на Куманов, в който, наред със задължителните баналности за успеха на филхармонията (особено в последните години), се прави следното "откритие":
Възниква логичният въпрос: какво е моралното основание едно печатно издание, създадено като орган на синдикално-творческата организация, да предоставя на своите страници трибуна, от която да се сипят злостни клевети по адрес на собствените й членове? Отказът да бъде предоставена такава трибуна г-жа Арнаудова тълкува като „цензура“, а ние бихме окачествили като въпрос на елементарна етика и лоялност към колегите, чиито интереси списанието би трябвало да защитава. Фактът, че на г-жа Арнаудова е било предложено статията да бъде публикувана без встъпителната част, която по същество е извън конкретната тематика и няма общо с отразяването на конкретното събитие, показва, че тук не може да става дума за някаква цензура, касаеща личността на диригента Емил Табаков, нито касаеща персонално г-жа Арнаудова. Можем само да недоумяваме с какво именно тази част от нейната професионална оценка е така ценна за нея.
Тук е задължително да отбележим, че, поне в нашите представи, „защитата на интересите на колегите“ е работа на съюза, не на неговото списание, което би трябвало обективно да оценява качеството на работата на въпросните „колеги“, без да спестява критиките към същинската им музикантска дейност. Иначе то би трябвало да се нарича не списание, а съюзна многотиражка. Но тази „подробност“ оставяме на съвестта на синдикалния лидер Куманов.
По-любопитното е, че на следващия ден, събота, 14 март, в редакцията лично бе донесено още едно писмо-опровержение, подписано вече от самата председателка на съюза проф. Жени Захариева. Него, както и придружаващата го докладна записка от главния редактор на „Музикални хоризонти“, публикуваме изцяло.
До г-жа Копринка Червенкова
Главен редактор на вестник "Култура"
Уважаема госпожо Червенкова,
Използвайки правото си на отговор по повод публикация във вашия вестник, бр. 8 от 25.02.2009 под заглавие „Завръщането – радост и много надежди“, бих желала да информирам вашите читатели, че няма решение на Председателството на Съюза на музикалните и танцови дейци или на редколегията на сп. „Музикални хоризонти“, по силата на което да бъде спряно отпечатването на поръчана от нас статия на уважаваната от всички нас и редовна авторка на материали в нашето списание г-жа Боянка Арнаудова. По този повод ви изпращам ксерокопие на докладна записка от гл. редактор на списанието с вх. № 30 от 25.02.2009, а датата на Председателството ни беше на 12.03.2009 г., междувременно материалът беше вече публикуван във вашия вестник и без да бъде проверен случаят, редакцията е отпечатала една неистина. Искам да уточня, че към настоящия момент – 12.03.2009, списанието още не е предадено за печат и нямаше причина материалът да бъде публикуван на страниците му. За сведение на вашата аудитория, списание „Музикални хоризонти“ не получава държавна субсидия, а се издържа от членския внос на СБМТД и неговата политика се формира съвсем прозрачно в интерес на обществото. Тук не става дума за конфликт на интереси, защото става въпрос за две уважавани от нас национални институции, а самата проф. Боянка Арнаудова не веднъж е публикувала хвалебствени материали за Софийска филхармония, което ни кара да си зададем въпроса – кога е казвала истината?
Искрено се надявам, че изразеното по-горе становище на Председателството на СБМТД ще бъде публикувано във вашия вестник по равностоен начин.
С уважение:
Проф. Жени Захариева
Председател на СБМТД
13.03.2009
До проф. Жени Захариева,
Председател на СБМТД
Уважаема проф. Захариева,
Във връзка със създалата се ситуация около статията на Боянка Арнаудова „Завръщането – радост и много надежди“, моля за вашето писмено становище в качеството ви на председател на съюза и член на редакционния съвет на списание „Музикални хоризонти“.
Тъй като списанието е издание на СБМТД, без вашата резолюция редакционният екип не би могъл за завърши работата си по брой 2.
С уважение:
Доц. д-р Юлиан Куюмджиев,
Главен редактор
23.02.2009 г.
Горните публикации ни задължават да се запитаме коя от трите страни спестява истината. Дали проф. Захариева, която твърди, че председателството на съюза не е спряло отпечатването на поръчаната статия; дали главният редактор Куюмджиев, който иска писменото становище на въпросната председателка за злополучната статия, или синдикалистът Куманов, според който съюзът е постъпил много правилно, цензурирайки текста на Боянка Арнаудова.
Това засега са нашите въпроси.
Но тъй като в писмото на Жени Захариева се съдържа имплицитно обвинение към Арнаудова, че умишлено е заблудила редакцията на „Култура“, предоставяме думата и на засегнатата страна.
Не бих писала тези редове след публикуваните вече тук, но ме предизвика изказаното обвинение в „не-истина“, разбирай ни повече, ни по-малко – лъжа. Обвинение, което, за мое съжаление, се официализира от председателството на Съюза на музикалните и танцовите дейци в България (СМТДБ) в лицето на уважаваната от мен проф. Жени Захариева. Въпреки твърденията на ръководството на СМТДБ и приложената докладна записка с входящ номер, писмото, подписано от г-н Николай Куманов, недвусмислено доказва предложението на ръководството на СМТДБ да публикувам материала си без първата му част, както и последвалия отказ да бъде публикуван материала, възприет като критичен към Съюза заради тази му първа част. Смея да твърдя, че единствената неистина тук са обясненията на ръководството на СМТДБ.
Налага се да отбележа също факта, че когнитивните способности на уважаваните от мен колеги са им изневерили в частта, отнасяща се до споменатия от мен конфликт на интереси. Както добре съм изяснила в увода към материала си, този конфликт се състои в това, че едни и същи хора взимат решение кое да се публикува и кое не в „Музикални хоризонти“ и същевременно са част от настоящето ръководство на Софийската филхармония, която в конкретния случай беше обект на моята критика.
Всъщност, предизвиканата от колегите ми полемика изглежда цели да ни отклони от най-съществения въпрос – а именно, възможно ли е в днешно време да се иска откровено, директно и настоятелно от един автор да зачерква критичните си бележки, понеже не са угодни някому? Нещо повече, както личи от писмото на председателя на синдикалното дружество на СБМТД към оркестъра на Софийската филхармония, е съвсем редно и нормално такова искане за автоцензура? А това е всъщност плашещото и отчайващото за мен, музиковед, пищещ от четири десетилетия във всекидневници и специализирана преса музикална критика. В заключение ще спомена и странното последно изречение в писмото на проф. Захариева относно това кога казвам истината: когато хваля или когато критикувам Филхармонията. Отговорът е болезнено банален: Всеки път! И всеки път това, което пиша, е моята рефлексия от представянето на изпълнителите. Понякога тя е положителна, понякога, за съжаление, е отрицателна. Но винаги е обективна. И понеже в тази семпла логическа последователност следва още един въпрос, бързам, преди да ми го зададат, да отговоря и на него – да, всеки път изказвам моето мнение, лично моето. А правото да го изказвам публично съм получила с многогодишните си много активни изяви в нашето публично пространство.
Проф. Боянка Арнаудова
С горните публикации, надяваме се, кореспонденцията ни със Съюза на музикалните и танцовите дейци и със Софийската филхармония приключи.
К
След три седмичен размисъл се появи отговорът на Куманов, в който, наред със задължителните баналности за успеха на филхармонията (особено в последните години), се прави следното "откритие":
Възниква логичният въпрос: какво е моралното основание едно печатно издание, създадено като орган на синдикално-творческата организация, да предоставя на своите страници трибуна, от която да се сипят злостни клевети по адрес на собствените й членове? Отказът да бъде предоставена такава трибуна г-жа Арнаудова тълкува като „цензура“, а ние бихме окачествили като въпрос на елементарна етика и лоялност към колегите, чиито интереси списанието би трябвало да защитава. Фактът, че на г-жа Арнаудова е било предложено статията да бъде публикувана без встъпителната част, която по същество е извън конкретната тематика и няма общо с отразяването на конкретното събитие, показва, че тук не може да става дума за някаква цензура, касаеща личността на диригента Емил Табаков, нито касаеща персонално г-жа Арнаудова. Можем само да недоумяваме с какво именно тази част от нейната професионална оценка е така ценна за нея.
Тук е задължително да отбележим, че, поне в нашите представи, „защитата на интересите на колегите“ е работа на съюза, не на неговото списание, което би трябвало обективно да оценява качеството на работата на въпросните „колеги“, без да спестява критиките към същинската им музикантска дейност. Иначе то би трябвало да се нарича не списание, а съюзна многотиражка. Но тази „подробност“ оставяме на съвестта на синдикалния лидер Куманов.
По-любопитното е, че на следващия ден, събота, 14 март, в редакцията лично бе донесено още едно писмо-опровержение, подписано вече от самата председателка на съюза проф. Жени Захариева. Него, както и придружаващата го докладна записка от главния редактор на „Музикални хоризонти“, публикуваме изцяло.
До г-жа Копринка Червенкова
Главен редактор на вестник "Култура"
Уважаема госпожо Червенкова,
Използвайки правото си на отговор по повод публикация във вашия вестник, бр. 8 от 25.02.2009 под заглавие „Завръщането – радост и много надежди“, бих желала да информирам вашите читатели, че няма решение на Председателството на Съюза на музикалните и танцови дейци или на редколегията на сп. „Музикални хоризонти“, по силата на което да бъде спряно отпечатването на поръчана от нас статия на уважаваната от всички нас и редовна авторка на материали в нашето списание г-жа Боянка Арнаудова. По този повод ви изпращам ксерокопие на докладна записка от гл. редактор на списанието с вх. № 30 от 25.02.2009, а датата на Председателството ни беше на 12.03.2009 г., междувременно материалът беше вече публикуван във вашия вестник и без да бъде проверен случаят, редакцията е отпечатала една неистина. Искам да уточня, че към настоящия момент – 12.03.2009, списанието още не е предадено за печат и нямаше причина материалът да бъде публикуван на страниците му. За сведение на вашата аудитория, списание „Музикални хоризонти“ не получава държавна субсидия, а се издържа от членския внос на СБМТД и неговата политика се формира съвсем прозрачно в интерес на обществото. Тук не става дума за конфликт на интереси, защото става въпрос за две уважавани от нас национални институции, а самата проф. Боянка Арнаудова не веднъж е публикувала хвалебствени материали за Софийска филхармония, което ни кара да си зададем въпроса – кога е казвала истината?
Искрено се надявам, че изразеното по-горе становище на Председателството на СБМТД ще бъде публикувано във вашия вестник по равностоен начин.
С уважение:
Проф. Жени Захариева
Председател на СБМТД
13.03.2009
До проф. Жени Захариева,
Председател на СБМТД
Уважаема проф. Захариева,
Във връзка със създалата се ситуация около статията на Боянка Арнаудова „Завръщането – радост и много надежди“, моля за вашето писмено становище в качеството ви на председател на съюза и член на редакционния съвет на списание „Музикални хоризонти“.
Тъй като списанието е издание на СБМТД, без вашата резолюция редакционният екип не би могъл за завърши работата си по брой 2.
С уважение:
Доц. д-р Юлиан Куюмджиев,
Главен редактор
23.02.2009 г.
Горните публикации ни задължават да се запитаме коя от трите страни спестява истината. Дали проф. Захариева, която твърди, че председателството на съюза не е спряло отпечатването на поръчаната статия; дали главният редактор Куюмджиев, който иска писменото становище на въпросната председателка за злополучната статия, или синдикалистът Куманов, според който съюзът е постъпил много правилно, цензурирайки текста на Боянка Арнаудова.
Това засега са нашите въпроси.
Но тъй като в писмото на Жени Захариева се съдържа имплицитно обвинение към Арнаудова, че умишлено е заблудила редакцията на „Култура“, предоставяме думата и на засегнатата страна.
Не бих писала тези редове след публикуваните вече тук, но ме предизвика изказаното обвинение в „не-истина“, разбирай ни повече, ни по-малко – лъжа. Обвинение, което, за мое съжаление, се официализира от председателството на Съюза на музикалните и танцовите дейци в България (СМТДБ) в лицето на уважаваната от мен проф. Жени Захариева. Въпреки твърденията на ръководството на СМТДБ и приложената докладна записка с входящ номер, писмото, подписано от г-н Николай Куманов, недвусмислено доказва предложението на ръководството на СМТДБ да публикувам материала си без първата му част, както и последвалия отказ да бъде публикуван материала, възприет като критичен към Съюза заради тази му първа част. Смея да твърдя, че единствената неистина тук са обясненията на ръководството на СМТДБ.
Налага се да отбележа също факта, че когнитивните способности на уважаваните от мен колеги са им изневерили в частта, отнасяща се до споменатия от мен конфликт на интереси. Както добре съм изяснила в увода към материала си, този конфликт се състои в това, че едни и същи хора взимат решение кое да се публикува и кое не в „Музикални хоризонти“ и същевременно са част от настоящето ръководство на Софийската филхармония, която в конкретния случай беше обект на моята критика.
Всъщност, предизвиканата от колегите ми полемика изглежда цели да ни отклони от най-съществения въпрос – а именно, възможно ли е в днешно време да се иска откровено, директно и настоятелно от един автор да зачерква критичните си бележки, понеже не са угодни някому? Нещо повече, както личи от писмото на председателя на синдикалното дружество на СБМТД към оркестъра на Софийската филхармония, е съвсем редно и нормално такова искане за автоцензура? А това е всъщност плашещото и отчайващото за мен, музиковед, пищещ от четири десетилетия във всекидневници и специализирана преса музикална критика. В заключение ще спомена и странното последно изречение в писмото на проф. Захариева относно това кога казвам истината: когато хваля или когато критикувам Филхармонията. Отговорът е болезнено банален: Всеки път! И всеки път това, което пиша, е моята рефлексия от представянето на изпълнителите. Понякога тя е положителна, понякога, за съжаление, е отрицателна. Но винаги е обективна. И понеже в тази семпла логическа последователност следва още един въпрос, бързам, преди да ми го зададат, да отговоря и на него – да, всеки път изказвам моето мнение, лично моето. А правото да го изказвам публично съм получила с многогодишните си много активни изяви в нашето публично пространство.
Проф. Боянка Арнаудова
С горните публикации, надяваме се, кореспонденцията ни със Съюза на музикалните и танцовите дейци и със Софийската филхармония приключи.
К
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
