Владигерова бе изминалата музикална седмица. И в Музикалната академия, която носи името на класика, подобаващо ‛прочетоха и разказаха‛ 110-годишнината му. Обширна теоретична конференция върху творчеството му, фотоизложба в салона на академията и, разбира се, авторски концерт в изпълнение на Академичния оркестър. Преди концерта ректорът, проф. Димитър Момчилов, обяви решението на своите колеги професорите Пенчо Стоянов и Васил Казанджиев да получат званието доктор „Хонорис кауза‛ на Държавната музикална академия – и двамата са ученици на Панчо Владигеров. А Васил Казанджиев съвсем логично бе на пулта за авторския концерт на своя учител.

Залата бе препълнена с гости от посолства, от културни центрове, от други учебни заведения. Две знакови за композитора творения прозвучаха в началото и в края на концерта: сюитата „Класично и романтично‛ и рапсодия „Вардар‛. Попълнен щедро с музиканти, оркестърът звучеше много по-плътно, с обемен и наситен звук. Проблемът с баланса в звука и в колорита, който се предполага при наличието на много нови оркестранти за една програма, бе преодолян от диригента. Но все пак по-важното, по-интригуващото в посланието на този концерт бе как младите хора „разчитат‛ музиката на българския класик. Цигуларят Георги Сейменов заложи на красивия звук в прочутата „Песен‛ из Българска сюита, една пиеса, която като че ли е в репертоара на всеки български цигулар. Стандартите на нейния прочит сякаш са вече лимитирани. Въпреки самородната й силна емоция и традициите на изпълнението й, винаги се усеща, когато един изпълнител има идеята да разшири звученето й. При Сейменов „бягството‛ от утвърденото намери израз в насищането със звук за сметка на рутинния динамичен строеж на фразата – един поглед, в който бяха единни с диригента. Три песни за глас и оркестър бяха включени още в програмата в изпълнение на студенти от вокалния факултет. Басът Стефан Димитров има силен и звучен глас. В „Стари дядо стадо пасе‛ ми се искаше малко повече нюанси и отношение към текста. А „Керино, първо либе‛ прозвуча с необходимата шеговитост и лекота в изпълнение на сопрана Юлиана Катинова. Още един сопран с „Чудила сей, мила мамо‛ - Силвия Тенева, с внимателно фразиране и висока естетика на вокалното поведение и точна, сигурна интонация, също спечели възторга на публиката. Младите пеят и свирят Владигеров – това е може би най-перспективната констатация за бъдещето на неговата музика.