Радиото в колата
Една огромна тълпа мълчаливи и изнервени слушатели всеки делничен ден се прибира с колите си към 18 часа, в най-голямото задръстване, в София, Варна или Пловдив. Ние не разпознаваме добре лицата в тази тълпа, навиците им, недоволствата им, вкусовете. За разлика от страните с дългогодишна традиция в изследването на радиоаудиторията, като САЩ, Англия, Франция. Само можем да предположим с голяма доза увереност какво произнасят заради дългото си чакане, но не си струва да го описваме. Тази практика на слушане обаче е изключително важна - както за агресивните продавачи на рекламно време, така и за журналистите, които работят в станциите на големия градски ефир.
Задръстванията са златно време за най-интимната медия. Отново по изключение – новите медии за момента са прекалено обсебващи, малко шофьори гледат телевизия в колата. За съжаление, и потребителите на авторадиоприемници, които предлагат достъп до хиляди виртуални станции (за всеки музикален вкус) към момента, също са малцинство в България. Разгръщането на претенцията засега е ограничено до галопирането през FM-диапазона, избягването на рекламите, досадните водещи, избора на по-приемлива песен. С това шанса за ефирните радиостанции само се увеличава, но мениджмънтът по-скоро го пропилява. Твърде малко програмни схеми на модерните ни медии допускат специално внимание към изнервения слушател, който бърза към къщи. Няма гаранция и за успешността на опитите им да адаптират модел на „западно‛ трафик шоу, тъй като непознаването на слушателските навици прилича изстрел в тъмна стая.
Всичко описано по-горе обаче няма да е за дълго. Монополът на 30-те ефирни софийски станции скоро ще бъде разколебан от новите технологии. Избор сред 16 000 музикални канали изобщо не е нереалистичен сценарий. Музиката ще бъде в пъти по-влиятелна от говора, музикалният редактор ще печели повече от журналиста. С един компактен авторадиоприемник комуникацията 1 слушател - 1 медия съвсем няма да е парадоксална. В момента цената на „новото радио‛ е около 300-400 евро, таксите за избрания канал – символични. Само задръстванията и това несериозно време за слушане ще си останат същите. Да му мислят рекламодателите.
Задръстванията са златно време за най-интимната медия. Отново по изключение – новите медии за момента са прекалено обсебващи, малко шофьори гледат телевизия в колата. За съжаление, и потребителите на авторадиоприемници, които предлагат достъп до хиляди виртуални станции (за всеки музикален вкус) към момента, също са малцинство в България. Разгръщането на претенцията засега е ограничено до галопирането през FM-диапазона, избягването на рекламите, досадните водещи, избора на по-приемлива песен. С това шанса за ефирните радиостанции само се увеличава, но мениджмънтът по-скоро го пропилява. Твърде малко програмни схеми на модерните ни медии допускат специално внимание към изнервения слушател, който бърза към къщи. Няма гаранция и за успешността на опитите им да адаптират модел на „западно‛ трафик шоу, тъй като непознаването на слушателските навици прилича изстрел в тъмна стая.
Всичко описано по-горе обаче няма да е за дълго. Монополът на 30-те ефирни софийски станции скоро ще бъде разколебан от новите технологии. Избор сред 16 000 музикални канали изобщо не е нереалистичен сценарий. Музиката ще бъде в пъти по-влиятелна от говора, музикалният редактор ще печели повече от журналиста. С един компактен авторадиоприемник комуникацията 1 слушател - 1 медия съвсем няма да е парадоксална. В момента цената на „новото радио‛ е около 300-400 евро, таксите за избрания канал – символични. Само задръстванията и това несериозно време за слушане ще си останат същите. Да му мислят рекламодателите.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
