Песимистите са сериозни хора, реалисти и не много склонни да губят илюзиите си.

Оптимистите пък, тъкмо обратното, са простодушни и поради тази причина, много по-често се изненадват от лошите новини. Песимистите са добре информирани и сложно мислещи, докато оптимистите са повърхностни и не разбират какво точно се случва. Опирайки се на тези клишета, най-лесно и сигурно би било да се напише защо светът върви на много зле. Но заради духа на противоречието и защото ние вече доста добре познаваме списъка със съществуващите проблеми, избрах да разгледам причини, които ни правят да сме оптимисти.

1. Инфарктните ситуации са стимули за промяна на навиците. Няма по-подходящо средство за спиране на цигарите от един хубав инфаркт – особено, когато след него сме оживели. Световната икономика току-що прекара един болезнен инфаркт. Тя много ще страда, но когато изплува от кризата, ще се види принудена да усвои по-полезни и по-жизнени навици. Ще се претегли равновесието между държава и пазар; ще се ограничат някои злоупотреби и ще се коригират макроикономическите изкривявания. Диетата ще бъде строга и още известно време пациентът ще се чувства отпаднал. Той също ще бъде изкушен отново да започне да пуши и да се храни малко. Но споменът за инфаркта ще извика образа на риска, който поема с лошите навици, които насмалко да го убият.

2. Ние ще присъстваме на политическо обновяване. 2008 бе годината на финансовия крах? А 2009 ще е на политическия! Определени правителства ще паднат (като исландското, паднало на 26 януари), други ще намалят влиянието си, а почти всички ще трябва да преразгледат начина си на действие, за да отговарят на огромното социално недоволство, провокирано от икономическата криза. Някои ще реагират, като намерят убежище в авторитаризма и популизма. Но в някои други страни ще се открият перспективи за положителни политически промени, които при други обстоятелства не биха били възможни.

3. Ще се появят нови лидери. И тук нямам предвид само Барак Обама, макар че е очевидно, че това е първият пример и първото име, за което се сещаме. Като цяло кризата ще усложни живота на тези, които са начело на държавата, на политическите партии, на частните предприятия, на университетите, на медиите и на другите институции, които отварят вратите и осигуряват достъп потенциалните носители на нови идеи.

4. Никога не е имало толкова много нововъведения. „До този момент в историята никога не е имало толкова много новатори. „Безпрецедентен е броят на хората, които бързат да измислят нови начини да решат проблемите ни.“ Така ми отговори Едмунд Фелпс, носителят на Нобелова награда за икономика (за 2006 – бел. р.), когато го помолих да ми назове една причина, заради която да сме оптимисти. Според Пол Лодисина, който ръководи една от най-големите консултантски агенции в света (AT Kearney), ‛ние живеем в началото на внезапен и силен прилив на големи технологични промени, от които ще се роди нова революция на производителността, и които ще подобрят на всички качеството на живот.“

5. Невиждана досега щедрост. Светът изживява взрив на съпричастие към най-засегнатите. Навсякъде се увеличава броят на организациите, чиято мисия е да са от помощ на другите. Благодарение на интернет филантропията се демократизира и глобализира. Това е тенденция, която, най-вече сред младите, засилва все повече отхвърлянето на неравенството, несправедливостта и дискриминацията. Кризата ще увеличи нуждите и социалните крайности и ще насърчи много отделни хора да реагират.


Ел Паис (със съкращения)