Размишления за кризата на световните финансови институти


Много хора, в това число и облечени във власт, смятат, че съвременното устройство на световната парична система е неизменно, като че ли от Бога дадено. Но не е така. Исторически погледнато, това устройство е започнало да се създава съвсем наскоро – в продължение на последните три века. Оттогава насам то не веднъж се е променяло, а през последните 50 години дори е приемало още по-неустойчива форма. Но и тази фундаментална опора на статуквото е подложено на съмнение от стремително променящия се съвременен свят.

Този сложен и противоречив процес, някога сполучливо наречен от Саймън Кузнец ‛съвременен икономически ръст‛ 1 , многократното ускоряване на темповете на икономическото развитие на Западна Европа, на западноевропейските преселнически колонии, а след това и на света като цяло – всичко това, заедно с други фактори, е било свързано с формирането на устойчиви парични системи, базирани на златния стандарт. Без устойчиви пари не е можело да има устойчив растеж. Те позволявали да се осигурява стабилност на паричните контракти, ниско равнище на инфлацията, като в същото време давали възможност финансовите власти да водят гъвкава парична политика.

Всъщност, през последните столетия ключовият проблем на световните финанси е поддържането на устойчива парична система, която е необходима, за да са предсказуеми условията за икономическа дейност в един променящ се свят, в който делът на отделните страни в световното производство и цените на стоките се колебаят в широк диапазон. Дълго време системата на златния стандарт даваше възможност тези задачи да се решават. Както и да се променяше конфигурацията на световната парична система, оставаше проблемът за съчетаване на реалностите на променящия се свят със стабилността на паричното устройство. Това винаги е било най-важното предизвикателство пред онези, които са изработвали световната парична политика. И когато те не са успявали да съчетаят реалността и финансовата стабилност, са възниквали сериозни икономически проблеми, а понякога и катастрофи – такива като световните войни и Великата депресия.

През последните години светът отново се оказа пред подобно предизвикателство. При това предизвикателството е глобално на фона на една съвсем неединна икономика, поради което са нужни изцяло нови и нетрадиционни решения. Консервативният свят на световните финанси вече не може просто да действа по прецедент, защото проблемът е безпрецедентен. Това и прави неотложно взимането на адекватни решения на равнище световна общност. Днес за експертните кръгове този проблем вече не е табу и все по-активно се обсъжда. Ще си позволим да изразим някои съображения по този повод.


За паричните стандарти

Англия е родината на златния стандарт във вида, в който той се създава през ХVІІІ век. Фернан Бродел пише: ‛... Британската лира, стабилизирана от кралица Елизабет през 1560-1561, ... ще запази действителната си стойност чак до 1920 г., дори до 1931 г. ... Британската лира, еквивалентна на четири унции чисто сребро, повече от три столетия е чертала удивително права линия в таблицата на европейските монети... Устойчивостта на британската лира е била решаващ елемент за английското величие. Без устойчивост на паричната единица не може да има лесен кредит, няма сигурност за онзи, който дава парите си на заем на господаря, няма контракти, на които да се довериш. А без кредит няма величие, няма финансово превъзходство.‛

Това е един от факторите, дали възможност на Великобритания да печели войни, които в много отношения определят конфигурацията на съвременния свят. 2

През ХVІІІ – ХІХ в. става все по-популярна представата, че златният стандарт е гаранция за устойчиво развитие и стабилност на икономиката. Известни са случаи, когато отделни държави са се отказвали от златния стандарт. При големи войни това е било общоприета практика. Но на този отказ се е гледало като на временна мярка, към която се прибягва при извънредни обстоятелства. Участниците в пазара са вярвали, че след войната златният стандарт, предвоенният валутен курс ще бъде възстановен. Убедеността в това е осигурявала стабилност на британските финанси по време на Наполеоновите войни, на САЩ - по време на Гражданската война, както на британските и американските финанси - по време на Първата световна война.

Принципно важна е увереността, че традициите, формирани и утвърдени със столетия, ще бъдат съблюдавани в паричното поведение на икономическите агенти. Точно затова след края на Първата световна война британските власти са се стремели да се върнат към довоенния курс на британската лира. Но през 20-те години на ХХ век условията за правене на икономическа политика били съвсем други в сравнение с времето след края на Наполеоновите войни през ХІХ век. Тогава съвременният икономически ръст едва започвал. Великобритания платила със забавяне на икономическия растеж за дефлационната си политика, свързана с възстановяването на довоенния паритет на курса на златото към британската лира. Но това не довело до икономическа катастрофа. Опитът да се направи същото в началото на ХХ век - да се възстанови довоенният курс на водещите световни валути спрямо златото, се превърна в един от факторите, довели до Великата депресия.

Същността на проблема била проста: от началото на XVIII век паричното предлагане не било тясно вързано с обема на наличното злато. Това не било златен, а именно златно-девизен режим. Финансовите власти разполагали с инструменти, позволяващи им да управляват паричното предлагане. И въпреки това, най-сериозният проблем бил в слабата връзка между темповете на увеличаване на добива на злато, откриването на нови златни находища и темповете на световния икономически растеж, търсенето на парични ресурси.

По време на Великата депресия необходимостта водещите световни икономики да се откажат от златния стандарт станала очевидна. Първи се осъзнали властите във Великобритания - през 1931. Това се превърнало в една от причините по време на Великата депресия спадът на БВП във Великобритания да е по-малък в сравнение с други водещи световни икономики.

За първи път за дълъг период от време, при отсъствието на голяма война, едни от най-развитите световни икономики излезли от режима на златния стандарт. Това разбивало представите за устройството на финансовата система, създавало ситуация на неопределеност. От началото на 30-те години на ХХ век започнали да се наблюдават ограничена конвертируемост на валутите по текущите и капиталовите операции; свързаната с това вълна на протекционизъм; забавяне темпа на световния икономически растеж.

Отказването от системата на златния стандарт довело до необходимостта да се създадат институти, които да осигурят регулирането на световните финанси, овладяването на ситуацията в условия на финансова криза, предсказуемост на курсовете на водещите световни валути. Осъзнаването на тази необходимост довело до сключването на договора от Бретън Уудс. Без да навлизаме в технически детайли около преговорите по подписването на този договор, същността на взетите решения е била следната:

САЩ (и в по-малка степен Западна Европа) ще поемат отговорността за поддържане стабилността на паричната система, ще ръководят институтите на световната финансова инфраструктура, ще осигуряват предсказуемост в курсовете на световните валути, ниска инфлация и гъвкавост на паричната политика.

В сравнение със стандартите от края на ХІХ и началото на ХХ век връзката на двете основни резервни валути (американския долар и британската лира) със златото отслабвала, но формално се запазвала. Централните банки можели да обменят американски долар за злато. Това не създавало особени проблеми в тогавашната ситуация: в края на 40-те и началото на 50-те години на ХХ век повече от 60% от златните запаси са били на разположение на американските финансови власти. 3 Такава конструкция обаче може да съществува само тогава, когато паричната политика на страната, притежаваща резервна валута, е отговорна, консервативна. От това зависела устойчивостта на формираната в края на 40-те години парична система. От друга страна обаче не е лесно да се отдели паричната политика от другите вътрешно- и външнополитически проблеми.

В периода между 30-те и 60-те години на ХХ век властите в САЩ поели върху себе си огромни социални ангажименти. Свързаните с тях държавни разходи многократно нараснали. Поради вътрешнополитически причини възможността да се увеличат данъците била ограничена. Към това се прибавили и разходите по войната във Виетнам. Всички тези причини довели до влошаване състоянието на платежния и бюджетен баланс на САЩ и до свързаното с него намаляване на златния резерв.

Трябвало да се спре обменянето на долари за злато, било неизбежно. Златният стандарт престанал да съществува. Последвало увеличаване на инфлацията в страните лидери на икономическия растеж. С това било свързано и увеличаването на риска от финансови кризи на развиващите се пазари. 4 Подобни кризи били трудни за прогнозиране. Това се отнася и за Мексиканската криза от 19945 , и за финансовата криза от 1997 – 1998 в Югоизточна Азия, разпространила се и в постсъветското пространство, и в Латинска Америка. 6


Страни и институти

Системата ‛Бретън Уудс‛ е създадена в края на 40-те години на ХХ век. Наречена е така на името на градчето Бретън Уудс в САЩ, където през юни 1944 г. под председателството на американския министър на финансите се провела международна конференция по валутни и финансови въпроси. СССР бил представен от делегация, начело на която бил заместник-министърът на външната търговия М. С. Степанов. На конференцията било взето решение да се създаде Международен валутен фонд (МВФ) с цел да се поддържа стабилността на валутния курс на страните участнички ‛чрез предоставяне на средства за изравняване на техните платежни баланси‛. Капиталът на фонда бил определен на 8. 8 млрд. долара. С най-големите квоти участвали: САЩ – 2.75 млрд. долара, Великобритания – 1.3 млрд., СССР – 1.2 млрд., Китай – 550 млн., Франция – 450 млн., Индия – 400 млн., Канада – 300 млн., Холандия – 275 млн., Белгия – 225 млн., Австралия – 200 млн. Предвиждало се вноските да бъдат в злато и собствена валута... При решаването на казуси в рамките на фонда всяка страна имала право на 250 гласа плюс един за всеки 100 000 долара от квотата й. По този начин САЩ трябвало да имат 28% от гласовете, Англия – 13.4%, СССР – 12.3%. На конференцията бил приет проект за създаването на Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР). Нейният капитал бил определен в размер на 10 млрд. долара с дялове: САЩ – 3.175 млрд. долара, Великобритания – 1.3 млрд., СССР – 1.2 млрд., Китай – 600 млн., Франция – 450 млн.

‛Повечето страни участнички в конференцията в Бретън Уудс ратифицирали договорите за създаване на МВФ и МБВР и те влезли в сила. Правителството на СССР не ратифицирало договорите‛ (вж. ‛Дипломатический словарь‛. М. 1948, с. 295).

В договора било специално подчертано, че САЩ и Великобритания поемат върху себе си отговорността за финансовата стабилност; готови са да провеждат консервативна парична политика, а и са способни на това.


Ролята на Европа

Въпреки широко разпространените представи, важната роля на Европа и нейните преселнически колонии е относително ново явление в световната икономическа история.

Съотношението на дяловете в световния БВП на Индия и Китай, от една страна, и на Западна Европа, от друга, се колебаело, но е било съпоставимо: чак до ХVІІІ век то е било достатъчно стабилно и едва след това започва рязкото увеличаване на дела на Европа и САЩ. Животът опроверга високомерната и повърхностна представа, че Изтокът е изостанал завинаги. Кратко време битува и оптимистичната представа, че Западна Европа и САЩ, договорили се за правилата на играта, ще определят параметрите на финансовото устройство на света и че те са способни справедливо и надеждно да управляват световната парична система и да осигуряват парична стабилност. Тази представа се стопи през 1971 г., когато САЩ се отказаха от практиката да обменят долара за злато в отношенията между централните банки.

Оттогава валутата на САЩ се превърна в основа за устойчивостта на паричната система на целия свят. Такова бреме не се носи леко. То увеличава отговорността на паричните и финансовите власти. През 80-те години на САЩ им се наложи да направят немалка вноска, за да спрат инфлационната вълна и да вкарат финансов ред в страната.

От началото на 70-те години основа на световната парична система стават валутите, чиито курсове не са вързани към златото. Водещите световни икономики имат открити сметки по капиталовите операции. Трудно е да се прогнозира съотношението на курсовете на валутите.


Русия и всички останали

В тази ситуация страните, които не притежават резервни валути, но са интегрирани в системата на глобалните финансови пазари, постоянно се натъкват на сериозни опасности. 7 Те не притежават световни резервни валути, не могат да управляват паричните кризи просто с увеличаване на кредитите и натрупване на пари, но заедно с това са тясно свързани със световната икономика, зависят от нея, както и тя от тях. Именно затова за такива страни (в това число и Русия) е жизнено важно да има ефективно функциониращи институти на световната финансова инфраструктура, които могат да изпълняват функцията на световна централна банка.

Русия в краткосрочна перспектива няма проблеми с текущия платежен баланс, с бюджета. Но тя преживя тежки икономически кризи, свързани с падането на цените на най-важните стоки, които изнася. Русия, както и преди, все още зависи от конюнктурата на пазара на нефт, нефтопродукти, газ и метали. Именно затова тя е особено заинтересована от стабилността на световната финансова инфраструктура.

На 29 септември 2007 г. Доминик Строс-Кан, бивш френски министър на финансите, понастоящем управителен директор на МВФ, в статия в ‛Wall Street Journal‛ набеляза програма за реформи, необходими, за да може МВФ да стане организация, представляваща интересите не само на САЩ и Западна Европа, но и на целия свят. Министърът на финансите на Русия Алексей Кудрин в статия във ‛Financial Times‛ от 1 октомври 2007 г. отговори, че руските власти са готови да подкрепят инициативата на Доминик Строс-Кан.

Но в света на финансите първо се обръща внимание не на думите, а на делата. А делата доведоха до неустойчива ситуация, тъй като САЩ и Западна Европа определят устройството на световните финанси, а страни като Китай, Индия, Русия, Бразилия, Саудитска Арабия биват само информирани за взетите решения.

Конструкцията на световната финансова инфраструктура, създадена през 40-те години на ХХ век, беше приемлива и разумна, докато САЩ и страните лидери от Западна Европа имаха водеща роля в световната икономика. Но положението се променя. Темповете на ръст на БВП в Китай, Индия, Русия, Бразилия през последните години са много по-високи, отколкото в Европейския съюз и САЩ. Делът на тези страни в световния БВП постоянно расте. Във връзка с това все по-често се чуват призиви да се приведе структурата на органите, отговарящи за стабилността на паричната система8 , в съответствие с реалностите на световната икономика.


Новата реалност

В началото на ХІХ век Великобритания била безспорният лидер с тогавашния си икономически ръст. Но тази позиция не й била гарантирана завинаги. През ХХ век светът плати скъпо за неспособността на британските власти да се адаптират към нарасналата роля на Германия в световната икономика.

Увеличаването на дела на Китай и Индия в световния БВП е реалност, с която не може да не се съобразяваме. Ако се пренебрегне това обстоятелство в опит да се задържи конструкцията, съответстваща на отминалата епоха, ще се увеличи рискът от криза и дори от крах на световната финансова инфраструктура.


Финансовият дневен ред

Сега с тези проблеми активно се занимават дипломати на най-различни нива. Тук няма да влизаме в подробности около преговорите. Същността на руската позиция, както и на много други страни, е проста. И МВФ, и Световната банка, и много други влиятелни организации, като например ФАО (Организация по прехрана и земеделие към ООН), позволяващи да се манипулира паричната система и световната продоволствена политика в интерес на група страни (по-точно в интерес на САЩ и страните от Европейския съюз), не трябва да се разглеждат като неподлежащи на промяна институции. В противен случай легитимността и универсалността на световните институции е заплашена. А това вече е опасно за целия свят.

Има два показателя, които най-добре отразяват мястото на една или друга страна в световната икономика. Това е делът в световния БВП във валутни курсове и делът, изчислен по паритета на покупателната способност. Може да се спори в какво съотношение трябва да са тези показатели при изработването на механизми за взимане на решения относно паричната политика. Това е предмет за обсъждане, за търсене на компромис.


Крупието играе за казиното

Но тези показатели са горе-долу ясни. Всякаква тяхна комбинация може да бъде приета от света като разумна. Когато обаче в процеса на взимане на решения се включват показатели, чиято същност е трудно да бъде обяснена, на мнозина това не се харесва. Например, при сега действащите норми, утвърдени с последните решения на ръководните органи на МВФ, е запазен показателят ‛отвореност на икономиката‛. Трудно е да се обясни какво означава това в съвременния свят. Невъзможно е да се разбере какво означава това във връзка с търговията вътре, в рамките на Евросъюза. С какво търговията между Люксембург и Белгия се различава от търговията между дадени щати на Индия или между Рязанска и Тулска област в Русия? Никой не може да отговори на този въпрос. Но именно заради подобен род показатели значението на страните от Бенелюкс при взимането на решения по важните въпроси на световната финансова политика се оказва по-голямо от значението на Индия и Русия, взети заедно. Грешка би било да се предполага, че никой не забелязва това и че това устройва всички. В променящия се свят на ХХІ век с такива технически измислици няма да може дълго да се задържи ситуацията, при която Западна Европа и САЩ монополно доминират в системата за управление на паричната политика. Защото всички знаят: крупието играе за казиното.

За нас дори не е от принципно значение каква ще бъде квотата на Русия в МВФ след завършването на поредните преговори за реформа на тази организация. По-важно е друго: как се възприема системата за управление на световните финанси - като справедлива, като отговаряща на общите интереси? Ако отговорът е отрицателен, тази система ще се окаже неспособна на действие в условията на сериозна финансова криза.

Именно поради това Русия беше сред страните, предизвикали дискусията за реформата на финансовата инфраструктура. Същността на руските предложения е в това, че е необходима най-после договореност за прозрачни правила на световната парична политика. Но до този момент няма сериозен напредък при решаването на този проблем. Затова много страни започнаха да търсят изход от задънената улица. През май 2008 г. Китай, Япония, Южна Корея и още 10 азиатски страни се договориха за създаването на банка – резервна и алтернативна на МВФ, която да изпълнява сходни функции. Трудно би било на ръководителите на МВФ и на американската хазна да възразят срещу създаването на такава азиатска банка. В света има доста проблеми, свързани с нестабилността на финансовите пазари. И ако някой иска да сподели бремето на отговорността за тяхното решаване, не би имало как да се каже, че това е лошо.

Нужно е обаче да се разбере, че до неотдавна относителната стабилност на финансовата система беше свързана с нейния моноцентризъм, с доминирането на долара в системата на световните резервни валути, със съществуването на единен център за управление на световната финансова инфраструктура. Въвеждането на еврото като алтернативна на долара световна резервна валута промени положението. Вероятността и юанът да стане конвертируем по капиталовите операции ще бъде още една крачка за промяна на паричната система, която бе създадена след 1971 г.

Всичко това поставя страните, които не влизат в американо-европейския алианс (контролиращ МВФ и Световната банка) и които не са поканени в азиатската банка, пред троен избор:

- да не правят нищо;

- да участват в новия азиатски финансов център като младши партньори;

- да създадат алтернативен център, който да дава възможност да се осигурява стабилност на националните валути в случай на финансови кризи.

Ето защо така актуално прозвучаха думите на президента на Руската федерация Дмитрий Медведев за необходимостта Русия да бъде превърната в страна, която притежава една от резервните валути, а Москва да стане един от световните финансови центрове. Стана ясно, че Русия е в процес на търсене на реален отговор на това предизвикателство. 9

Но нека бъдем реалисти. В обозримо бъдеще рублата няма да стане водеща световна валута – такива, каквито са доларът и еврото. Но при отговорна парична и финансова политика би било възможно рублата да стане резервна валута от втори порядък – такива, каквито са британската лира или шведската крона (тук имаме предвид времевия диапазон до 2020 г.). Тази задача не е лесна, но е решима. В същото време поставянето й ни кара да се замислим за позицията на Русия относно ставащите промени в световната парична система.

Няма да посочваме страните, които могат да станат участници в създаването на трети, алтернативен финансов център – ако такъв проект бъде приет. Те са очевидни. Такова развитие на събитията е не само в наш национален интерес, но и в интерес на световната общност.

Ако по пътя на преговори не е станало възможно да се реорганизира създадената през 40-те години на ХХ век единна финансова инфраструктура, то е по-добре да имаме не два, а три алтернативни центъра. Може би тогава по-лесно ще се договаряме как да координираме паричната политика.

Разбира се, може да се вкопчваме в наследената финансова система, загубила връзка с променящите се реалности, както това е било правено през 20-те години на ХХ век. Но за такива грешки се плаща скъпо – и то не от тези, които са ги направили.

Русия е заинтересована от стабилност на световната парична система. На нас, както и на другите страни, са ни нужни авторитетни, ползващи се с доверие международни органи, способни надеждно да контролират ситуацията при финансова паника или при криза на ликвидността. Органи, които са готови на конструктивен диалог по въпроса за създаването на финансова инфраструктура, на която светът да има доверие.

Вестник Европы, N 24, 10. 12. 2008

Превод от руски Елена Георгиева


1. Kuznets S. Economic Growth and Structure. New York, W.W.Norton& Company. Ink, 1965.

2. Kemmerer E.W. Gold and the Gold Standard. New York – London: McGraw-Hill Book Company, Inc, 1944. P 49, Hawtrey R.G. The Gold Standard in Theory and Practice. London – New York – Toronto: Longmans, Green and Co., 1939. P. 79–80.

3. Bordo M.D. The Gold Standard and Related Regimes. Collected Essays. Cambridge University Press, 1999.

4. Развиващи се пазари, това са страните, които преустройват своите икономики в рамките на пазарния модел и използват ефективно възможностите, които им предоставят външната търговия, вносът на технологии и преките чуждестранни инвестиции. По данни на Световната банка, в днешно време петте най-големи развиващи се пазари са Китай, Индия, Индонезия, Бразилия и Русия. Вж. Chuan Li. What are emerging markets? http://www.uiowa.edu/ifdebook/faq/faq_docs/emerging_markets.shtml

5. DeLong B., DeLong C., Robinson S. The case for Mexico`s rescue: the Peso package looks even better now/ Foreign affairs, may/june 1996. NY, Council on foreign relations. 1996.

6. Weisbot M. Ten Years After: The Lasting Impact of The Asian Financial Crisis Center for Economic and Policy research. August 2007. http://www.cepr.net/documents/publications/asia_crisis_2007_08.pdf

7. Bordo M.D. The Gold Standard and Related Regimes. Collected Essays. Cambridge University Press, 1999.

8. Един от първите, който обърна внимание на това, беше бившият финансов министър на Италия Джулиано Амато в едно свое изказване през 2000 г. «Системата на избиране, която позволява на САЩ и Западна Европа да се договарят за назначаченията на високите постове в най-важните международни финансови институти, като оставят на останалия свят възможността единствено пасивно да наблюдават този процес, е неправилна и нестабилна в дългосрочна перспектива.». Вж. Kudrin A. The era of empires is over in the global economy// The Financial Times. October 1 2007.

9. Д. Медведев. Изказване по време на XII Петербургски международен икономически форум. 7 юни 2008. Санкт Петербург. http://www.kremlin.ru/appears/2008/06/07/1200_type63377type82634type122346_202221.shtml