Български  |  English

Анди Палиева:

1. Кое българско произведение, прозвучало за пръв път през 2008, ще отделите?

‛Менада‛ на Юлия Ценова (в изпълнението на Ирина-Калина Гудева), но без да съм имала възможност да чуя всички други нови български опуси.

2. Има ли концерт с български музиканти, който бихте отличили? А с музиканти от чужбина?

Бих посочила рецитала с виолончелови творби на Анатоли Кръстев в Дните за нова музика „Звук и връзка‛ и концерта на Софийската филхармония на 4 декември под диригентството на Урош Лайовиц, но без да имам последователен цялостен поглед върху концертния живот.

3. Има ли концерт или музикално-сценично събитие, което не бихте искали да си спомняте?

Безинтересната за мен бе постановка на операта на Пучини „Момичето от Златния Запад‛ на сцената на Софийската опера, в която не можах да открия широко рекламираната предварително „иновативност‛ на сценичното решение.

4. Посочете факт от музикалната ни действителност, който бихте определили като извънреден – и в положителна, и в отрицателна посока.

Не като „извънреден‛ факт, а обратното, като опит към възвръщане на „редното‛ представяне на съвременно музикално творчество – българско и световно, на форума „Звук и връзка‛, както и на фестивала „ppIANISSIMO‛.
А от различните отрицателни „извънредни факти‛ бих подчертала преди всичко драстичното намаляване на респекта и мястото на музикалната култура в общообразователната ни система като най-сериозния и тревожен факт не само в днешната или утрешна действителност, а за бъдещата (без)духовност на нацията ни.

5. Как бихте определили музикалния живот в България?

Не бих си позволила да дам цялостна оценка, защото изобщо не съм запозната през последните години с музикалния живот извън София. Всеки град, всяка музикална институция е капсулирана в своите изяви, без така нужния обмен и мултиплициране, без активно сътрудничество дори между многобройните ни международни фестивали, всеки от които кани например чуждестранни скъпо платени гости за еднократна поява.

А и едва ли би могло да се даде еднозначно определение на понятието „музикален живот‛ днес, защото то обхваща толкова различни равнища и сфери, необединими под един знаменател, и толкова полярно противоположни вкусове и критерии, противоречащи си дори и в рамките на една професионална гилдия. Личното ми усещане е, че „моят‛ музикален живот става все по-периферно явление дори за интересите на просветените и „посветените‛. Порочният затворен кръг „малко пари – малки знаменитости – все по-малко публика‛ (с отсъствието от залите дори на професионалните музиканти, да не говорим за студентите!) едва ли може да се разруши само с критики и препоръки, а налага спешно цялостното стратегически осмислено реорганизиране като една от най-актуалните отговорни задачи на държавата.


ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”