Български  |  English

Качество плюс полезност

Няколко скромни по размер и неагресивни по характер изложби бяха открити през декември м.г. в София. По ред причини не ми се иска да останат незабелязани – поне три от тях. Те са много различни, но имат качества и своеобразна „полезност“, рядко срещани в съвременното ни изкуство.

Любен Зидаров представи в галерия „Дебюти“ своите композиции по 12 мита, включени в календара на издателство „Просвета“ за 2009. Задачата на художника изглежда проста – да интерпретира образи и сюжети, широко известни, установени и непроменени от векове. Трудността идва сякаш единствено от стотиците или хилядите вече създадени изображения по тях. Любен Зидаров използва някои от тези христоматийни образи – вълчицата например при Ромул и Рем, или базисни стилове като гръцката архаика. Конструкцията е пределно изчистена: основна композиция като сумарен образ на конкретния мит и „пояснителна“ фигура под цитата от съответния текст. Възприемат се първоначално знаково. Героите, и сюжетите отключват стари файлове в паметта ни, в които започваме да се ровим. И в процеса на разглеждането започва по-сложното „четене“ на митовете. Например кой поглеждаше назад – Орфей или Евридика? И има ли значение? В проекцията на този мит в Библията жената на Лот се обръща да види изпепеления си дом – и се превръща в статуя от сол. Носталгията вероятно пречи, когато трябва да направим решителна крачка напред. Ромул и Рем в кошница край реката – историята е подобна на Мойсей. Шанс и предопределеност се срещат и в двата случая, но каква е поуката? Прометей носи знание на хората – и е съответно прикован и изтезаван. Дали защото е объркал плановете на боговете или защото знанието по принцип се наказва? ...

Календарът ще бъде разпространен безплатно в училищата в страната, съобщиха от издателството. Предполагам, че митовете ще бъдат също толкова занимателни и за учениците, носейки им знание по приказно непосредствен начин.

Картините на Георги Ткачов в галерия „Лик“ са за удоволствието. За насладата от красотата на предмети, тъкани, материи, лица, тела – или, най-общо казано, за личния изящен свят, който можем да си построим реално или чрез въображението си. Живописта на художника е едновременно модел за такъв свят и част от него.

Изображенията повеждат мисълта назад във времето – към изтънчения бит, представен в стенописите на древния Рим, после към ренесанса с ангелските къдрици и лица на Леонардо, след това през материите и бродериите на ХVІІ век, през линеарното съвършенство на сецесиона и така до наши дни – с преекспонираната рекламна красота.

Дискретни намеци за всичко това могат да се открият във всяка от картините на Георги Ткачов. И успоредно с това една тънка иронична линия минава през композициите – колкото да заяви крехкостта на красотата по принцип и отношението на художника към нея. Можем да я открием в прекалено издължена чаша за вино например, в агресивната естетика на орнаментите по вазите, напомняща тази на венецианското стъкло или в предизвикателно начервени устни, разколебаващи зрителя в ангелската невинност...

Съкровеното изкуство и безпардонната реклама – художникът, съзнателно или не, проблематизира в картините си тези антиподи.

„Епична абстракция“ показва Николай Петков в галерия „София Прес“. Двайсетте творби, създадени през последните 5 години, представляват оттласквания в различна степен от реалността към обобщението. Като започнем от металната решетка на оградата, която минава през орнамента, за да достигне до просто съотношение между хоризонтали и вертикали. И стигнем до великолепния „портрет“ на Александър Велики, състоящ се в хаотични розови кръгчета, осцилиращи около хоризонтална линия – граница между две цветни плоскости. Някъде между тях са „Преходи“ и „Ред на мисли“, които имат видима конкретност – къси ленти между вертикални пространства и нещо като крилати вагончета. Но те са само първият пласт, забавното изкушение за зрителя, което го повежда към различни дълбини на абстрактното. Там, където умозрителното смущаващо пряко контактува със сетивното.

На откриването споделихме с колеги, че Николай Петков е много самотен на българската художествена сцена – защото тук абстракцията винаги е била твърде компромисна...
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”