Български  |  English

За Златото на мярата

Уважаема г-жо Главен редактор,

В брой 1 от 9 януари 2009 г. във в. „Култура“ е поместена статията на Петър Пламенов „Златото на мярата“. Тя ме засегна дълбоко, а зная, че засегна и много други, наричайки дългогодишните ценители на оперното изкуство „ленив и застаряващ оперен посетител“, който, по негово мнение, трябва да напусне залата и да го отстъпи на „нова публика“.Това ме накара да се обърна чрез вас към този автор.


Господин Пламенов,

Не се обръщам с „уважаеми“, тъй като за мен вие не сте такъв.

В салона на Софийската опера навярно съм, преди да се родите, и това смятам, че е така, четейки вашата статия. Тя започва с констатацията, че „Стилът лежи в мярата“. Да, тук сте прав. Но това се отнася и до вас. Ако смяната на репертоара е била необходима, за да се извади от залата на Софийската опера публиката, обичаща и високо ценяща оперното изкуство, целта навярно е постигната. Но да наричате тази публика “мързелива, неевристично настроена публика, какъвто впрочем е ленивият застаряващ оперен посетител“, ме кара да изпитвам съжаление към вас. Вие наистина не сте присъствали на спектакли заедно с тази „ленива“ публика! На Софийска сцена са поставяни дори и в последните години (не се разбира колко са - 3-4; 5-10 ?) не само 3-4 заглавия на Верди и Пучини, а опери и на Росини, на Доницети, на Моцарт, на Бизе, на... мисля да не продължавам.

Съгласна съм и с това, че ценителят и меценатът се създават от обществото. Това общество днес едва ли ще запълни залата или ще стане ценител, пък било и с опери (не много често поставяни на световните сцени) „новаторски“, приближени до ежедневието с дрехи и улично поведение; и едва ли с този репертоар и изпълнители, които са загубили отдавна цвета на своя глас, Софийската опера ще помогне за разрешаването на проблема за смисъла на изкуството в обществото днес у нас. Вие критикувате, и то с право, постановките и на двете премиери – на „Сестра Анджелика“ и „Джани Скики“, и на „Момичето от Златния запад“, но нанасяте и несправедлива обида на тези, които обичат оперното изкуство, наричайки ги „застаряващ оперен посетител“. Може би само вие сте били един обикновен посетител в операта .

Софийската опера ще се пълни само от публика, разбираща и високо ценяща това изкуство, с постановки, които при вдигането на завесата са взривявали от аплодисменти залата, с певци, чиито гласове са карали публиката, станала на крака, дълго време да ги аплодира и да бъде възнаграждавана с бисови изпълнения, с диригенти, които правят спектакъла незабравим.

Надявам се, че и не участвайки в дискусии „за смисъла на изкуството в обществото“, това ще бъде по-успешния начин за възраждане на любовта към изкуството и в днешното младо поколение.


14 януари 2009 г.

С уважение:
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”