Български  |  English

Газ по една отделно взета тръба

Няма историческа прокопсия за БСП, няма и това си е. Цял мандат страх финансово лозе пази да не стане като при Виденов 96-та – и ето й на финала пак финансова криза, внос по световно направление. И тъкмо да надигне гордо глава пред Европа как нашите финанси са най-железни и ще устискаме кризата – ето й цяла газова криза, внос по източно направление.

Каква е тая орисия да страдаш точно от този, от когото преди година уж си взел „големия шлем“ с подялбата по равно на тръбата за газопровода „Южен поток“? Каква е тая орисия същият този ЕС, който те е обявил за най-корумпираната си членка и те е лишил от стотици милиони евро, сега, когато те признава за най-обезгазената си членка и иска да ти помогне, да няма как да го направи, защото не си се вързал с него с тръби?

Щом ни на изток, ни на запад надежда нийде взорът не види, нищо друго не остава, освен „бег на месте общепримиряющий“.

А Висоцки правилно призоваваше – при бягане на място „разговаривать не надо“. Едва ли заради трудното дишане – кой руснак мисли за това при толкова много газ и водка. А явно, защото нищо особено смислено не можеш да кажеш с припряното, ритмично и високодецибелно пуф-паф в своя глух коловоз. Освен едни отчайващо неавторитетни и даже откровено дурацки съображения за скорошната нормализация на движението по разписание на влаковете от изток на запад.

И все пак, совсем молчать нельзя – ако на глухия коловоз пътниците са останали без парно, не значи непременно, че вече са и оглушали. Трябва немедленно да им се обясни, че това състояние на нещата е голяма, ама много голяма изненада и началникът на влака няма никаква, совершенно никаква вина. Няма и другарят Овчаров, предоговорил така успешно газовите договори преди 3 години, който предвидливо се е заключил в кабинката на шафнера.

Привикналите на студено пътници обаче трудно могат да се стоплят с обяснения за изненада. И за да не звучат обясненията от самото начало като оправдания, може по стар обичай просто да се сервират постфактум, когато вече, така или иначе, са си само оправдания. Вицепремиерът и външен министър Ивайло Калфин признава едва на 11 януари, че още на 18 декември е имало писмо от руския вицепремиер Александър Жуков, че може да има смущение на доставките на газ. Обаче, първо, писмото изобщо не било дошло по надлежния ред – в посолството ни в Москва или във Външно, а при енергийния министър Петър Димитров или при премиера Сергей Станишев (самият Калфин явно не знае и до ден днешен къде точно). И, второ, на другия ден той бил на посещение в Москва и колегата му Сергей Лавров му казал – даже и да не се договорим с украинците за повече пари, газ будет.

Речено-сторено, как в сказках. Украйна не ще да плаща по-скъпо, както искат руснаците, и Русия в ответ намалява още от началото на годината с близо 1/5 доставките, колкото потребява Украйна. На свой ред Украйна взема да краде от транзита и навръх руско-украинското Рождество на 6 срещу 7 януари целият газ за Европа, во главе с Болгарией на глухия си коловоз, спира – за най-голям православен ужас на българския енергиен министър.

България усеща намаляването на дебита още на 2 януари. Но повод за тревога еще нету – имаме си резерв в газохранилището Чирен. Достатъчно да издържим чак до края на отоплителния сезон – с по „цели“ 3-4 млн. кубически метра на денонощие може да попълва дефицита от руски газ. Затова горда България, напълно зависима, но все така вярваща в добрия Дядо Иван, още не е уведомила европейския дядо Иван, че може да има any problems. За разлика от Унгария, Словакия, Румъния и Полша, обявени от ЕС за най-закъсали. Само след дни това ще се окаже совершенно неверно и България достойно ще ги изпревари – за другите има заобиколни газови маршрути, за нея единственият е от Украйна през Румъния.

После пък – опять изневиделица – се оказва, че газът в Чирен стига за много по-малко време – седмица само. То газ имало, ама нямало как да се извади – липса на налягане и съответстващите му съоръжения. Което си е нова постфактум изненада. После пък господа управляващите догадались и за Галата, дето можело да стане много по-голямо газохранилище, някой ден.

Следват призиви за доброволно ограничаване на потреблението на природен газ от предприятията и преминаване на топлофикациите към мазут. После и заповед на енергийния министър за ограничена консумация. Което, докато технологично стане, означава 2-3 дни къпане с хладка вода и полустудени радиатори.

Все пак температурите на парата оптимистично се вдигат чуть-чуть, поне по телевизору. В цели райони на София и цели градове обаче – ни на йота. А погода – мерзкий студ, заръчан сякаш специално от „Сборная Газпрома“ (Алексей Милер – капитан, Владимир Путин – тренер). Впрочем Путин строго приказал, чтоб болгарский народ не страдал.

Правителството започва да създава кризисни щабове, а премиер и министри да бълват пресконференции круглосуточно. Бизнесорганизации тръбят, че бизнесът губи по 500 млн. лв. на ден. Което е поне 3 пъти повече от среднодневния БВП на страната. Но нали при криза всичко може да хвърчи до небесата. Веднъж някой да надскочи поразяващата уста на министър Димитров! Който решително сваля мизата до 8 млн. лв.

И изведнъж президентът Първанов отмества с цяла ера хоризонта: да отворим Трети блок на АЕЦ; нали по договора за присъединяване към ЕС имаме право да пуснем отново спрените блокове, ако сме в критична ситуация! Патриотично прегърналите изстиналите радиатори сякаш чуват по тръбите екот: „Македония е наша!“. А горката Македония потребява годишно по-малко и от това, което има в Чирен. Направо си е наша!

Първанов аха да освободи и Северна Добруджа, като се договаря по телефону с колегата си Юшченко Украйна да ни даде от собствените си резерви – по 2 млн. куб. м газ на ден. Румънският Бъсеску щедро е съгласен да пропусне горивото. Надеждата умира чак на другия ден, когато министър Петър Димитров е самоупълномощен да опровергае – размечтался, товарищ Пырванов, няма налягане, с което тия скромни украински кубици да дойдат у нас. Пак трябва мощен руски газ да ги подпре отзад.

След като всички управляващи вече са се ограмотили в крачка за всичките тръби, с които България не разполага, и за всичките безпомощни налягания околовръст, и премиерът Станишев събира кураж да противопрезидентооснователстува: хич няма да отваряме 3-и и 4-и блок на АЕЦ, защото изобщо не сме в електроенергийна криза – даже изнасяме ток! Червеното ядрено лоби съзира трусливый уклон към коминтерновски национал-нихилизъм в недрата на здравите сили. И другарят Серго още на другия ден выполняет „кругом!‛ от самата парламентарна трибуна – може временно да отворим един блок, ако кризата се задълбочи.

Но всички другари са с цивилизационен избор по рождению и никой не смее да иска компенсации от изток. Първо да ни пуснат газа, после ще видим. От Запад обаче чакаме смело над 400 млн. безплатни евро – от оня солидарен кюп на ЕС, в който всички внасят заради световната финансова криза, която сега се оказва и газова. С тези пари - стискаме палци да не ни ги откажат като ФАР-овските - ще преплетем братски тръби с газопроводите на Гърция и Румъния и ще си разширим Чирен. Эх, столько лет до сих пор никой да се не сети за тия насъщни нужди. Даже и бясната опозиция, която години наред грачи грозно, зловещо срещу енергийната зависимост от Русия. Чак сега все поняли, че монополът е на квадрат. И на първо време трябва да се търси алтернатива не на монополния руски газ, а на монополната тръба през Украйна. Въпреки че другарят Серго е вече помъдрял и знае – и след тръгването на газа кризата остава, защото различията между Русия и Украйна антагонистичны как классовая борьба.

Газът е като слънцето и въздуха за всяко живо същество. Наблюдатели в ивицата Газа може да няма, но при спряла газова тръба това е повече от задължително. ЕС праща съгледвачи да дебнат крановете и Украйна и Русия в конце концов договориваются.

Не бойте се, деца, за утрешния ден. Газ ще има! Пусть всегда будет газ! Макар и по една отделно взета тръба.

12 януари 2009 г.
още от автора
Веселин Стойнев е зам.-главен редактор на „Градски вестник‛.


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”