Български  |  English

Оливие Месиен в дати и творби

Оливие Месиен е роден в Авиньон на 10 декември 1908.

1919 – 1930.
Учи музика в Парижката консерватория – композиция при Пол Дюка и орган при Марсел Дюпре.

От 1931 до края на живота си служи като органист в църквата ‛Сен Трините“ – Париж.

1934. Брак с цигуларката Клер Делбо, от която има син Патрик (1937)

1934-39. Преподава анализ в Eкол нормал и Скола Канторум в Париж. Води курсове в Будапеща, Саарбрюкен, Дармщат, Буенос Айрес, Тенгълууд, Япония, Канада, Финландия.

1936. По идея на Ив Бодрие създава групата "Млада Франция".

1940-42. Военнопленник в концлагера "Щалаг VIII".

1942-79. Преподава хармония и анализ в Парижката национална консерватория.

1959. Клер Делбо умира, след като е прекарала последните 12 години от живота си в заведение за душевно болни.

1962. Брак с пианистката Ивон Лорио, вдъхновител и първи изпълнител на творби за соло пиано.

1992. Умира в Париж.



Избрани произведения:

Забравени приношения – симфонична медитация за оркестър (1930)


Това е първото публично изсвирено оркестрово произведение на композитора през 1931, когато той вече е назначен за органист в църквата ‛Сент Трините“. През 1936 година творбата е изпълнена на концерта, който маркира новото композиторско обединение ‛Млада Франция“, а малко по-късно с нея Месиен дебютира като композитор в Съединените щати.



Квартет за края на времето - за цигулка, кларинет, виолончело и пиано (1941)

Историята на тази колосална творба е потресаваща. През 1940 г. Месиен, който е мобилизиран, попада в плен и е въдворен в немски концлагер. Там се ражда шедьовърът му Квартет за края на времето - в основата му са залегнали виденията-предзнаменования, изложени в десета глава от Откровението на Йоана:

И видях друг силен ангел, който слизаше от небето, облечен в облак: на главата му имаше дъга, лицето му беше като слънцето и краката му като огнени стълбове.

И ангелът, когото видях да стои на морето и на земята, издигна десницата си към небето и се закле в Живеещия до вечни векове, който е създал небето и каквото има в него, земята и каквото има по нея, и морето и каквото има в него, че не щеше да има вече бавене, но че в дните на гласа на седмия ангел, когато се приготви да затръби, тогава щеше да се изпълни тайната на Бога.


Месиен пише: ‛Замислен и написан по време на моето пленничество, квартетът бе представен за първи път в лагера Щалаг VІІІ А на 15 януари 1941 г. от Жан льо Булер (цигулка), Анри Акока (кларинет), Етиен Паские (виолончело) и мен самия на пианото. Той бе вдъхновен от по-горния цитат на Апокалипсиса. Музикалният език на творбата е принципно нематериален, духовен, католически. Различни мелодически и хармонически строеве създават една тонална всеобхватност, която приближава слушателя до вечността в пространството или до безкрайността. Особени ритми, намиращи се извън всякакъв размер, помагат за отдалечаването от времето. Този квартет съдържа 8 части. Седем е свещеното число, сътворяването на шестте дни, осветено чрез Божествения съботен покой; седмицата на този покой продължава във вечността и прераства в осмицата на непреходната светлина, на неизменния мир.“ (превод Георги Арнаудов)

Как е написал Месиен тази изумителна композиция в лагер? Навсякъде се срещат и хора. Един немски офицер тайно му дава допълнително храна, нотна хартия, моливи и гума, а протестантският свещеник му отстъпва част от своята барака, за да пише. Квартетът маркира един от най-драматичните моменти в живота на Месиен.

Три малки литургии на Божественото присъствие - за пиано, онд мартено, дамски хор и оркестър (1944).

Месиен: ‛Основната идея, която исках да изразя, е най-важната, доколкото е всеобемаща – и това е съществуването на католическата вяра... Редица мои произведения са предназначени да осветят теологическите истини и католическата вяра. И това е най-възвишеният и без съмнение най-сериозният, най-естественият и, както изглежда, единственият аспект на моето творчество, за който няма да съжалявам дори в часа на смъртта си.“


Двайсет погледа върху Младенеца Иисус - за пиано (1944)

Това е гигантски цикъл за пиано, трае близо два часа. Месиен го започва само седмица, след като завършва ‛Три малки литургии...“. Тук за първи път демонстрира своята зряла техника по отношение на клавирното писане. ‛Много обичам Рамо и неговите пиеси за клавесин, пише той, обичам също и Доменико Скарлати. Харесвам целия Шопен, който, според мен, е велик клавирен композитор... Разбира се, обичам и Дебюси... както и ‛Нощният Гаспар“ на Равел.

Симфония Турангалила - за соло пиано, соло онд мартено и голям оркестър (1948)

Колкото и да звучи странно, Турангалила (името на симфонията е санскритско – състои се от думите ‛туранга“ – бързащо време, и ‛лила“ – игра, но също и любов) е част от така наречената Тристанова трилогия на Месиен, в която влиза още вокалният цикъл ‛Ярави. Песен за любов и смърт“ за сопран и пиано и Пет песнопения за 12 солови смесени гласове. Месиен често споменава своите примери, като Дебюси, григорианското пеене, определени пасажи от Шьонберг, Андре Жоливе и дори Жюл Масне. Но влиянието на Вагнер не се отминава – най-вече чрез очевидните паралели между Тристановата хармония и ладовете на Месиен.

Nota Bene. Благодарение на големия български диригент и композитор Константин Илиев ‛Турангалила“ е изпълнена у нас, в София, в зала ‛България“ два пъти, на 19 и 20 декември 1963 година. Оркестърът е на Софийската филхармония, солистки са съпругата на Месиен Ивон Лорио – пиано, и нейната сестра Жана Лорио – онд мартено. Това е единственото посещение на композитора в България.

Пробуждането на птиците (1953)

Екзотични птици – за пиано и малък оркестър (1956)

В произведението са внедрени звуци на 47 видове извъневропейски птици, които се разработват полифонично в обем до 16-гласов контрапункт.

Каталог на птиците (1958)

Хронохромия (1960)

Цветовете на небесния град (1963)

Et Expecto Resurectionem Mortuorum (И очаквам възкресението на мъртвите) - за дървени и медни духови и ударни инструменти (1964)


Из писмо на Оливие Месиен до Андре Малро от 6 октомври 1964 г.: ‛Имам щастието да съм католик и дълбоко вярващ. Така обхванах темата в нейния величав смисъл и написах пет отделни пиеси за възкръсването на мъртвите... Щях да съм готов вероятно по-рано, ако го бях приел като обикновена поръчка. Но имах чувството, че тази тема изисква много по-величествена, силна оркестрация, която трябва да е подходяща за изпълнение и в катедрала, и на открито. И когато, вместо една пиеса, написах пет, трябваше да посоча и библейските текстове, на които се основават, както и да създам формалната уравновесеност на произведението, която подобна структура изисква.

От каньоните към звездите – за пиано, валдхорна, ксилоримба, глокеншпил и оркестър (1974)

Заглавието на композицията казва всичко за музиката. Композицията е отново гигантска във формата си – продължава два часа. Изследователите говорят за инструментална оратория, за своеобразна Възхвала на небето и земята. В това свое творение Месиен полага и религиозната си същност, и своята пантеистична страст, и страстта си към екзотиката. ‛Едно себеиздигане от каньоните до най-големите висини“, пише самият той.

Произведението е поръчка от Съединените щати. И то е композирано за три години в резултат на пътуването до щата Юта.

Св.Франциск от Асизи - опера в 3 действия, осем картини (1983)

Четиричасова композиция, либретото на операта е на Месиен. Основано е на известния анонимен сборник Fioretti, в който са включени известните легенди за целувката на прокажения и за проповедите към птиците. Композиторът допълва либретото с текстове на самия Франциск, както и с цитати от Посланието на Петър, от псалми и от Апокалипсиса. Освен автор на музиката и на либретото, той дава указания и за декора, и за постановката с много ремарки в партитурата. Отделно издаденият текст на операта включва обширни предисловия на автора към всяка от осемте картини на произведението.

Сияния от отвъдното ( Éclairs sur l’Au-Delà) – симфония за много голям оркестър в 11 части (1991)

Това е последната композиция на Оливие Месиен. Тя му е поръчана за 150-годишнината на Нюйоркската филхармония. Композицията обобщава в медитативен план всички въжделения и интереси на големия музикант, философ, естет, педагог, орнитолог, вярващ човек, музикален реформатор и учен.


По-важни теоретични трудове:

Техника на моя музикален език (1944)

Трактат за ритъма (1948)

Оливие Месиен анализира свои произведения (1978)


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”