Алла Георгиева: Историята на един арт проект
Алла Георгиева. За любовта, великата и малката. Галерия ARC Projects, София. 22 ноември-20 декември 2008.
- В основата на изложбата ти стои колекция картички от началото на ХХ век, които събираш от години. По какъв начин тези романтични изображения се превърнаха в своеобразен декор за интимните изживявания на Ленин, Сталин и Хитлер?
- По принцип събирам най-различни неща. Не правя големи колекции, но нещо ме притегля и впоследствие се оказва, че тези неща са ми необходими. Картичките ги събирах просто защото много ми харесваше начинът, по който са направени, самата визия и любовните сцени. И всъщност, когато ги обръщах и се зачитах, изведнъж видях датите. Имаше например картичка от 1917-а, а аз от детство съм научена, че тогава е станала Великата октомврийска социалистическа революция. Цял живот живея със съзнанието, че в тази година е нямало нищо друго, освен това, че пролетариатът е дошъл на власт, партията на Ленин се е утвърдила като диктатура на пролетариата и от тук нататък са подгонили буржоата и е започнало преобразуване на обществото. В същото време на картичката има да речем влюбена двойка, окъпана в светлина, която плува с лодка. И така проследих всяка една дата, търсейки какви събития са се случили. Получиха се интересни съвпадения, като например картичка от 1909 с двама влюбени – годината, когато Ленин се запознава с Инес Арманд. Тяхната връзка е била чисто любовна. Имах и картичка с жена и мъж с шорти на фона на алпийски пейзаж, които по прическите и общия си вид много напомняха на харизматичната двойка Хитлер и Ева Браун. От там вече съзнателно започнах да работя върху този проект, като доста дълго изучавах фактите и навлизах дълбоко във всяка отделна личност, правих вътрешен анализ на различните събития...
- Как подбра конкретните изображения от картичките, които да трансформираш след това в твои композиции?
- Обикновено подбирах образите, знаейки вече нещо за тях и за съдбата им. Има например някои много интересни клишета, често разказвани в различни филми или истории, в пропагандни материали. Известно е, да речем, че Ленин много обичал разходки с колело. И това много ни се повтаряше - как често с Надежда Константиновна обикаляли с колелетата по някакви полянки... Тогава видях сред картичките, които събирах, такава, на която двойка кара колело. Също така за срещата с Инес Арманд не случайно избрах обстановка с европейски интериор, напомняща френско кафене, защото с Ленин са се срещнали в Париж, където ходели по кафенетата. В другите картини исках най-вече да предам различна емоция, близка до тази от картичките, макар че може само да се предполага дали са я изпитвали. Все пак трябва да навлезеш зад тайната, в която те цял живот са пазили вътрешния си свят. Много малко хора са били наясно какво е ставало в душите им. Ние можем само да предполагаме как реално са съществували техните връзки. Но пък конкретните съдби на тези хора и на техните жение са известни. Например самоубийството на Надежда Алилуева, жената на Сталин, през 1932 - тя се застрелва с пистолет Валтер, подарен от нейния брат. Това е реален факт и не можеш да го подминеш. Тя е била 31-годишна, когато го прави, след като е родила две деца. Помисли си само какво е на 31 години да искаш да сложиш край на живота си. Версиите за това, разбира се, са най-различни. И до сега няма нито една абсолютно твърда. Със сигурност обаче се знае, че Сталин е преживял много тежко нейната загуба. Има например свидетелства, че ридаел, когато вървял след ковчега й. Според спомени на неговия охранител пък, след това, понеже Сталин страдал от безсъние, понякога искал през нощта с колата да ходят до Новодевическото гробище - там сядал на пейката до жена си и плачел. След смъртта на Надежда например той веднага сменил апартамента, в който е станало самоубийството, с това на свой колега, само и само да не бъде в тази ситуация. Също така запазил за цял живот нейния портрет, който носел и слагал винаги навсякъде. Сякаш има едно було, зад което обикновено не можем да погледнем и да видим тези хора в човешка светлина, да приемем, че те са имали чувства, които са ги вълнували през цялото време. Сталин е бил и грижовен, любящ баща. Обичал много дъщеричката си Светлана и синът си Василий. Дори Яков, който е бил от първата му жена Екатерина Сванидзе, макар че е бил възпитаван до 14 години отделно и по-късно идва при него. Гордеел се е с неговите успехи чак докато той попаднал в плен. Сталин е бил обаче и доста активен съпруг - Надежда е правила 9 аборта. От наша феминистична гледна точка можем да кажем, че той е бил един грузински мачо, който не е щадил жена си по никакъв начин. Тя трябва да е била голям страдалец, за да понесе всичко това. Но то по някакъв начин говори и за неговата природа - до известна степен вероятно жестока и необуздана. Фактът, че е бил добър баща и съпруг обаче не му е попречил да унищожи цвета на интелигенцията, огромно количество хора, които освен това са му били единомишленици, а и най-близки роднини. Тях можем да видим в картината „Празнична трапеза“. Какво са в крайна сметка нежните взаимоотношения и любовни истории, когато са сложени на везната на онова, което се случва в официалния живот.
- Много е любопитен този твой изследователски подход... Какво ти беше най-интересно да откриеш?
- За мен например, една такава семейна трагедия, като тази в живота на Сталин, е не по-малко интересна и поучителна от прочутото произведение „Крал Лир“ на Шекспир, което всяко следващо поколение гледа и преживява отново и отново. Случилото се в семейството на Сталин е съвсем скорошна трагедия. Какво са някакви си 50 години за историята? Тогава се е разиграла същинска по своите мащаби и тайни ходове трагедия, дори ако се вземат предвид неговите параноидални обсесии спрямо близките роднини. Това е уникална бездна от емоции и въобще от материал за мислене. Една класика, бих казала, на безкрайно сложните взаимоотношения в семейството.
- А как избра точно Ленин, Сталин и Хитлер за главни герои?
- Избрах ги, защото за мен те са обединени от това, че са допуснали терор в своята политика и в постигането на великата си любов, цели и идеали. Ленин например е въвел червения терор, както официално е наречен той в отговор на белия. Въвежда го през септември 1916 с официален указ като държавна политика. Интересното е, че това се коментира като отговор на белия терор, но нещата не са толкова прости. Нас например са ни учили, че понеже буржоата са били гадни, злобни и толкова унищожавали, че нямало как болшевиките да не отговорят на това с терор, но ситуацията не е точно такава. Идва една революция, която хората не приемат. Между другото, много интересни неща съм чела, че дори работниците в определена област отиват на митинг, защото са против болшевиките. А това са работници, в името на които уж се прави тази диктатура. Същите тези работници правят митинг, защото болшевиките идват и вземат от тяхната взаимоспомагателна каса всички пари и раздават къщи на свои хора. Тогава се издава указ да се извикат специални войски и да се стреля и 15 човека са убити. Така че, не са разстрелвани само буржоата и богаташите. А и в крайна сметка нещата биха могли да се решат с помощта на демократични реформи. Само че Ленин възприема един агресивен политически път и затова съвсем съзнателно го включих към тази компания. За Хитлер да не говорим. Всички знаят какво представлява и Сталин и как е построил своята система на основата на една абсолютно параноидална политика на преследване и унищожаване, при която всеки следващ идва и убива предишния.
- Подредени в изложбата, тези образи сякаш са част от един бутафорен театър...
- Исках да се получи разгърната инсталация в пространството и действително те сякаш оживяват така, плувайки върху белите стени на своите лодки по красиви места. Направих и своеобразна интериорна част – като стая, облепена с тапети. Все едно навлизаме в техния интимен свят, където по стените висят картини. Както обикновено, аз ги разположих съвсем интуитивно, а после видях снимка на една от стаите на Ленин, където имаше по същия начин подредени малки картини.
- Не по-малко интересна е и серията с любимите неща. Защо ги добави?
- Фокусирам се върху тях, защото според мен това има много важна връзка с фетишизирането. В някаква степен аз всъщност иронизирам фетишизирането на любимите предмети на вождовете – по всички музеи и учебници вечно са изложени любимата писалка, любимия костюм, стол, маса... И хората се строяват, отиват и гледат къде е стоял, спал или ял вожда. Аз направих свой подбор на любимите неща, които са били особено важни за тези хора. Съвсем не е случаен например изборът на леглото на Сталин. Няма как той да не го е обичал...
- А откъде си събирала сведения за всичко това? Както знаем, доскоро имаше само не особено достоверни източници за близкото минало, в които историята често беше пренаписвана, за да звучи по един или друг удобен начин.
- Сега, за щастие, има възможност за свободно излагане и достъп до информация в интернет пространството. Има, да речем, достъп до материали, които дълги години са били пазени и не са се показвали, а вече са изложени официално. Дори информацията сега е твърде много и, за да съм сигурна, че това, което гледам, е достоверно, го проверявах винаги през няколко различни източници, включително и от неруско пишещи сайтове.
- Направила си цяло разследване...
- Да, защото това е много важно. В информацията има големи разминавания. Има, да речем, хиляди версии за самоубийството на Надежда Алилуева. Съществуват дори разминавания в датите. Едни са спомените на Светлана, дъщерята на Сталин. Други са спомените на близките хора, живели в обкръжението. Същото е и за живота и смъртта на всеки един от тези хора. Освен интернет съм използвала и много книги като източници. Прочела съм доста литература за Хитлер от различни автори на различни езици. В тях съм срещала поразителни, понякога смешни неща. Добре че не заложих на тяхната достоверност. В книгата "Homo Хитлер: психограма на диктатора" например от Манфред Кох-Хиллербрехт, 2003 (Manfred Koch-Hillerbrecht. Homo Hitler, Psychogramm des deutschen Diktators, 1999) немският професор е направил опит да очертае психо портрет на Хитлер чрез позоваване на множество документи и свидетелства.
Що се отнася до манипулирането на информацията, то пак в тази книга авторът представя доста завишени цифри на реалните жертви на диктаторите. Така поставяйки Сталин на първо място в класацията по броя на убитите, той съобщава цифрата 42672000 (на второ място е Мао Дзедун с 37828000 и на трето Хитлер с 20946000 души).
През 1989, изпълнявайки директива на Политбюро, оглавявано от Горбачов, РАН (Росийска академия на науките) възложила на историка Виктор Земсков да изясни въпроса за реалните жертви на сталинските репресии. Земсков за пръв път е получил достъп до секретните архиви на МВД-МГБ и сталинската тайна полиция ОГПУ-НКВД. Изучавайки тези документи, той намерил най-подробни отчети. Държавата и нейните "касапи" са водели стриктни отчети за своите зловещи престъпления с чиновническа педантичност.
За периода от 1921 до 1953 общият брой загинали от репресии са 1400000 според данните на Виктор Земсков. (Тук не влизат депортираните кулацки семейства, както и различни малцинствени групи, като татари, чеченци - общо 14 народности, които са били изхвърлени от своите родни места. Да не забравяме и за гладомора на Украйна през 1930-32, довел до човекоядство.)
- Вероятно би било интересно да включиш в изложбата някакъв текст, който да хвърля светлина върху целия този процес на проучване.
- Аз имам текстове. За Ленин например открих интересни неща. Ето няколко цитата: Ленинска препоръка към Троцки в Петроград през есента на 1919: ‛да се вземат 10 хиляди заложници, да се поставят зад тях картечници и да се разстрелят няколкостотин души, благодарение на което да се постигне успех в настъплението срещу Юденич“.
‛Да се въведе масов терор, да се разстрелят и да се изселят стотиците проститутки, напиващи войниците, бившите офицери и т.н. Нито минута забавяне.“
‛Необходим е безпощаден масов терор, - телеграфирал Ленин през 1918, давайки препоръки по потушаване на селското въстание - всички подозрителни личности да се затворят в концентрационни лагери извън пределите на града“.*
Тези и много други цитати са получили широка известност след разсекретяването на ‛ленинския фонд“ в бившия Централен партиен архив през 1991 и впоследствие от публикацията на сборника ‛В.И.Ленин. Неизвестни документи 1891-1922“ на М. Росспен, 1999.
Прието е било също така специално циркуларно писмо за казачеството. То е било унищожено като класа, а това са били най-свободните хора. Ленин е унищожил дворяните, буржоазията и казачеството, като се има предвид, че той самият е бил дворянин.
- Едно от нещата, които са ми особено интересни в изкуството днес е, че в проектите си различни артисти правят точно такива изследвания като твоето и по някакъв начин допринасят за разглеждането на даден проблем в друга светлина
- В случая този проект няма как да не бъде подкрепен с документални факти, защото това не е измислена история. Например тапетът. Там пак потънах в проучвания. Винаги съм мислела, че знам всичко. Обаче се оказа, че има такава бездна от информация... Като навлязох например в изучаването на нацистката пропаганда, стигнах до такива поразителни неща и разкрития. Сравнявах например методите на нацистката и съветската пропаганда и започнах да виждам много приличащи си неща във визуално отношение. Например желанието за увеличаване на населението. Картинките дефакто изобразяват едно и също – щастливо многодетно семейство. Обикновено поне 4 деца е трябвало да има. Хитлер страхотно е залагал на увеличението на населението. Неговата задача, разбира се, е широко известна – да може да има повече съвършени арийски хора. Любопитно за мен, от чисто феминистка гледна точка, е отношението на Хитлер и на другите към жената. За Хитлер основната функция на жената е да бъде майка, да бъде помощ на войника, който отива да извоюва щастливо бъдеще за нея... Въведена е била дори награда за майка-героиня – специален кръст – златен, сребърен и бронзов, който се е давал предполагам според броя на децата. Същото го има и в Съветския съюз. Майката-героиня е на почит. Причините са различни – една от тях вероятно е, че Русия е загубила страшно много деца във войните.
Историята е ужасна… Има много пластове и много необясними неща. Аз затова съзнателно се ограничих в проучванията си и насочих вниманието към любовта. Посветих този проект на Марина Цветаева и семейството й заради това, че са попаднали почти от картичката в месомелачката. През нейното семейство буквално е минало всичко, което се е случило на Русия, при това в най-ужасния му и класически вид.
Целият ми проект е всъщност за това как, след като си фокусирал вниманието си върху подреждането на личното си щастие и семейството, можеш в същото време да мислиш, че това е възможност да унищожиш другите. Тоест, например, ако гледаш нещата иззад своето неприкосновено лично пространство, ти се струва нормално другите да бъдат унищожени, защото това не боли, но когато всичко се случва на тебе, то се превръща в трагедия. Затова е поставен и въпросът коя всъщност е великата любов и коя малката, къде се размиват границите.
Разговаря Светла Петкова
- В основата на изложбата ти стои колекция картички от началото на ХХ век, които събираш от години. По какъв начин тези романтични изображения се превърнаха в своеобразен декор за интимните изживявания на Ленин, Сталин и Хитлер?
- По принцип събирам най-различни неща. Не правя големи колекции, но нещо ме притегля и впоследствие се оказва, че тези неща са ми необходими. Картичките ги събирах просто защото много ми харесваше начинът, по който са направени, самата визия и любовните сцени. И всъщност, когато ги обръщах и се зачитах, изведнъж видях датите. Имаше например картичка от 1917-а, а аз от детство съм научена, че тогава е станала Великата октомврийска социалистическа революция. Цял живот живея със съзнанието, че в тази година е нямало нищо друго, освен това, че пролетариатът е дошъл на власт, партията на Ленин се е утвърдила като диктатура на пролетариата и от тук нататък са подгонили буржоата и е започнало преобразуване на обществото. В същото време на картичката има да речем влюбена двойка, окъпана в светлина, която плува с лодка. И така проследих всяка една дата, търсейки какви събития са се случили. Получиха се интересни съвпадения, като например картичка от 1909 с двама влюбени – годината, когато Ленин се запознава с Инес Арманд. Тяхната връзка е била чисто любовна. Имах и картичка с жена и мъж с шорти на фона на алпийски пейзаж, които по прическите и общия си вид много напомняха на харизматичната двойка Хитлер и Ева Браун. От там вече съзнателно започнах да работя върху този проект, като доста дълго изучавах фактите и навлизах дълбоко във всяка отделна личност, правих вътрешен анализ на различните събития...
- Как подбра конкретните изображения от картичките, които да трансформираш след това в твои композиции?
- Обикновено подбирах образите, знаейки вече нещо за тях и за съдбата им. Има например някои много интересни клишета, често разказвани в различни филми или истории, в пропагандни материали. Известно е, да речем, че Ленин много обичал разходки с колело. И това много ни се повтаряше - как често с Надежда Константиновна обикаляли с колелетата по някакви полянки... Тогава видях сред картичките, които събирах, такава, на която двойка кара колело. Също така за срещата с Инес Арманд не случайно избрах обстановка с европейски интериор, напомняща френско кафене, защото с Ленин са се срещнали в Париж, където ходели по кафенетата. В другите картини исках най-вече да предам различна емоция, близка до тази от картичките, макар че може само да се предполага дали са я изпитвали. Все пак трябва да навлезеш зад тайната, в която те цял живот са пазили вътрешния си свят. Много малко хора са били наясно какво е ставало в душите им. Ние можем само да предполагаме как реално са съществували техните връзки. Но пък конкретните съдби на тези хора и на техните жение са известни. Например самоубийството на Надежда Алилуева, жената на Сталин, през 1932 - тя се застрелва с пистолет Валтер, подарен от нейния брат. Това е реален факт и не можеш да го подминеш. Тя е била 31-годишна, когато го прави, след като е родила две деца. Помисли си само какво е на 31 години да искаш да сложиш край на живота си. Версиите за това, разбира се, са най-различни. И до сега няма нито една абсолютно твърда. Със сигурност обаче се знае, че Сталин е преживял много тежко нейната загуба. Има например свидетелства, че ридаел, когато вървял след ковчега й. Според спомени на неговия охранител пък, след това, понеже Сталин страдал от безсъние, понякога искал през нощта с колата да ходят до Новодевическото гробище - там сядал на пейката до жена си и плачел. След смъртта на Надежда например той веднага сменил апартамента, в който е станало самоубийството, с това на свой колега, само и само да не бъде в тази ситуация. Също така запазил за цял живот нейния портрет, който носел и слагал винаги навсякъде. Сякаш има едно було, зад което обикновено не можем да погледнем и да видим тези хора в човешка светлина, да приемем, че те са имали чувства, които са ги вълнували през цялото време. Сталин е бил и грижовен, любящ баща. Обичал много дъщеричката си Светлана и синът си Василий. Дори Яков, който е бил от първата му жена Екатерина Сванидзе, макар че е бил възпитаван до 14 години отделно и по-късно идва при него. Гордеел се е с неговите успехи чак докато той попаднал в плен. Сталин е бил обаче и доста активен съпруг - Надежда е правила 9 аборта. От наша феминистична гледна точка можем да кажем, че той е бил един грузински мачо, който не е щадил жена си по никакъв начин. Тя трябва да е била голям страдалец, за да понесе всичко това. Но то по някакъв начин говори и за неговата природа - до известна степен вероятно жестока и необуздана. Фактът, че е бил добър баща и съпруг обаче не му е попречил да унищожи цвета на интелигенцията, огромно количество хора, които освен това са му били единомишленици, а и най-близки роднини. Тях можем да видим в картината „Празнична трапеза“. Какво са в крайна сметка нежните взаимоотношения и любовни истории, когато са сложени на везната на онова, което се случва в официалния живот.
- Много е любопитен този твой изследователски подход... Какво ти беше най-интересно да откриеш?
- За мен например, една такава семейна трагедия, като тази в живота на Сталин, е не по-малко интересна и поучителна от прочутото произведение „Крал Лир“ на Шекспир, което всяко следващо поколение гледа и преживява отново и отново. Случилото се в семейството на Сталин е съвсем скорошна трагедия. Какво са някакви си 50 години за историята? Тогава се е разиграла същинска по своите мащаби и тайни ходове трагедия, дори ако се вземат предвид неговите параноидални обсесии спрямо близките роднини. Това е уникална бездна от емоции и въобще от материал за мислене. Една класика, бих казала, на безкрайно сложните взаимоотношения в семейството.
- А как избра точно Ленин, Сталин и Хитлер за главни герои?
- Избрах ги, защото за мен те са обединени от това, че са допуснали терор в своята политика и в постигането на великата си любов, цели и идеали. Ленин например е въвел червения терор, както официално е наречен той в отговор на белия. Въвежда го през септември 1916 с официален указ като държавна политика. Интересното е, че това се коментира като отговор на белия терор, но нещата не са толкова прости. Нас например са ни учили, че понеже буржоата са били гадни, злобни и толкова унищожавали, че нямало как болшевиките да не отговорят на това с терор, но ситуацията не е точно такава. Идва една революция, която хората не приемат. Между другото, много интересни неща съм чела, че дори работниците в определена област отиват на митинг, защото са против болшевиките. А това са работници, в името на които уж се прави тази диктатура. Същите тези работници правят митинг, защото болшевиките идват и вземат от тяхната взаимоспомагателна каса всички пари и раздават къщи на свои хора. Тогава се издава указ да се извикат специални войски и да се стреля и 15 човека са убити. Така че, не са разстрелвани само буржоата и богаташите. А и в крайна сметка нещата биха могли да се решат с помощта на демократични реформи. Само че Ленин възприема един агресивен политически път и затова съвсем съзнателно го включих към тази компания. За Хитлер да не говорим. Всички знаят какво представлява и Сталин и как е построил своята система на основата на една абсолютно параноидална политика на преследване и унищожаване, при която всеки следващ идва и убива предишния.
- Подредени в изложбата, тези образи сякаш са част от един бутафорен театър...
- Исках да се получи разгърната инсталация в пространството и действително те сякаш оживяват така, плувайки върху белите стени на своите лодки по красиви места. Направих и своеобразна интериорна част – като стая, облепена с тапети. Все едно навлизаме в техния интимен свят, където по стените висят картини. Както обикновено, аз ги разположих съвсем интуитивно, а после видях снимка на една от стаите на Ленин, където имаше по същия начин подредени малки картини.
- Не по-малко интересна е и серията с любимите неща. Защо ги добави?
- Фокусирам се върху тях, защото според мен това има много важна връзка с фетишизирането. В някаква степен аз всъщност иронизирам фетишизирането на любимите предмети на вождовете – по всички музеи и учебници вечно са изложени любимата писалка, любимия костюм, стол, маса... И хората се строяват, отиват и гледат къде е стоял, спал или ял вожда. Аз направих свой подбор на любимите неща, които са били особено важни за тези хора. Съвсем не е случаен например изборът на леглото на Сталин. Няма как той да не го е обичал...
- А откъде си събирала сведения за всичко това? Както знаем, доскоро имаше само не особено достоверни източници за близкото минало, в които историята често беше пренаписвана, за да звучи по един или друг удобен начин.
- Сега, за щастие, има възможност за свободно излагане и достъп до информация в интернет пространството. Има, да речем, достъп до материали, които дълги години са били пазени и не са се показвали, а вече са изложени официално. Дори информацията сега е твърде много и, за да съм сигурна, че това, което гледам, е достоверно, го проверявах винаги през няколко различни източници, включително и от неруско пишещи сайтове.
- Направила си цяло разследване...
- Да, защото това е много важно. В информацията има големи разминавания. Има, да речем, хиляди версии за самоубийството на Надежда Алилуева. Съществуват дори разминавания в датите. Едни са спомените на Светлана, дъщерята на Сталин. Други са спомените на близките хора, живели в обкръжението. Същото е и за живота и смъртта на всеки един от тези хора. Освен интернет съм използвала и много книги като източници. Прочела съм доста литература за Хитлер от различни автори на различни езици. В тях съм срещала поразителни, понякога смешни неща. Добре че не заложих на тяхната достоверност. В книгата "Homo Хитлер: психограма на диктатора" например от Манфред Кох-Хиллербрехт, 2003 (Manfred Koch-Hillerbrecht. Homo Hitler, Psychogramm des deutschen Diktators, 1999) немският професор е направил опит да очертае психо портрет на Хитлер чрез позоваване на множество документи и свидетелства.
Що се отнася до манипулирането на информацията, то пак в тази книга авторът представя доста завишени цифри на реалните жертви на диктаторите. Така поставяйки Сталин на първо място в класацията по броя на убитите, той съобщава цифрата 42672000 (на второ място е Мао Дзедун с 37828000 и на трето Хитлер с 20946000 души).
През 1989, изпълнявайки директива на Политбюро, оглавявано от Горбачов, РАН (Росийска академия на науките) възложила на историка Виктор Земсков да изясни въпроса за реалните жертви на сталинските репресии. Земсков за пръв път е получил достъп до секретните архиви на МВД-МГБ и сталинската тайна полиция ОГПУ-НКВД. Изучавайки тези документи, той намерил най-подробни отчети. Държавата и нейните "касапи" са водели стриктни отчети за своите зловещи престъпления с чиновническа педантичност.
За периода от 1921 до 1953 общият брой загинали от репресии са 1400000 според данните на Виктор Земсков. (Тук не влизат депортираните кулацки семейства, както и различни малцинствени групи, като татари, чеченци - общо 14 народности, които са били изхвърлени от своите родни места. Да не забравяме и за гладомора на Украйна през 1930-32, довел до човекоядство.)
- Вероятно би било интересно да включиш в изложбата някакъв текст, който да хвърля светлина върху целия този процес на проучване.
- Аз имам текстове. За Ленин например открих интересни неща. Ето няколко цитата: Ленинска препоръка към Троцки в Петроград през есента на 1919: ‛да се вземат 10 хиляди заложници, да се поставят зад тях картечници и да се разстрелят няколкостотин души, благодарение на което да се постигне успех в настъплението срещу Юденич“.
‛Да се въведе масов терор, да се разстрелят и да се изселят стотиците проститутки, напиващи войниците, бившите офицери и т.н. Нито минута забавяне.“
‛Необходим е безпощаден масов терор, - телеграфирал Ленин през 1918, давайки препоръки по потушаване на селското въстание - всички подозрителни личности да се затворят в концентрационни лагери извън пределите на града“.*
Тези и много други цитати са получили широка известност след разсекретяването на ‛ленинския фонд“ в бившия Централен партиен архив през 1991 и впоследствие от публикацията на сборника ‛В.И.Ленин. Неизвестни документи 1891-1922“ на М. Росспен, 1999.
Прието е било също така специално циркуларно писмо за казачеството. То е било унищожено като класа, а това са били най-свободните хора. Ленин е унищожил дворяните, буржоазията и казачеството, като се има предвид, че той самият е бил дворянин.
- Едно от нещата, които са ми особено интересни в изкуството днес е, че в проектите си различни артисти правят точно такива изследвания като твоето и по някакъв начин допринасят за разглеждането на даден проблем в друга светлина
- В случая този проект няма как да не бъде подкрепен с документални факти, защото това не е измислена история. Например тапетът. Там пак потънах в проучвания. Винаги съм мислела, че знам всичко. Обаче се оказа, че има такава бездна от информация... Като навлязох например в изучаването на нацистката пропаганда, стигнах до такива поразителни неща и разкрития. Сравнявах например методите на нацистката и съветската пропаганда и започнах да виждам много приличащи си неща във визуално отношение. Например желанието за увеличаване на населението. Картинките дефакто изобразяват едно и също – щастливо многодетно семейство. Обикновено поне 4 деца е трябвало да има. Хитлер страхотно е залагал на увеличението на населението. Неговата задача, разбира се, е широко известна – да може да има повече съвършени арийски хора. Любопитно за мен, от чисто феминистка гледна точка, е отношението на Хитлер и на другите към жената. За Хитлер основната функция на жената е да бъде майка, да бъде помощ на войника, който отива да извоюва щастливо бъдеще за нея... Въведена е била дори награда за майка-героиня – специален кръст – златен, сребърен и бронзов, който се е давал предполагам според броя на децата. Същото го има и в Съветския съюз. Майката-героиня е на почит. Причините са различни – една от тях вероятно е, че Русия е загубила страшно много деца във войните.
Историята е ужасна… Има много пластове и много необясними неща. Аз затова съзнателно се ограничих в проучванията си и насочих вниманието към любовта. Посветих този проект на Марина Цветаева и семейството й заради това, че са попаднали почти от картичката в месомелачката. През нейното семейство буквално е минало всичко, което се е случило на Русия, при това в най-ужасния му и класически вид.
Целият ми проект е всъщност за това как, след като си фокусирал вниманието си върху подреждането на личното си щастие и семейството, можеш в същото време да мислиш, че това е възможност да унищожиш другите. Тоест, например, ако гледаш нещата иззад своето неприкосновено лично пространство, ти се струва нормално другите да бъдат унищожени, защото това не боли, но когато всичко се случва на тебе, то се превръща в трагедия. Затова е поставен и въпросът коя всъщност е великата любов и коя малката, къде се размиват границите.
Разговаря Светла Петкова
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
