Да разкрият ‛своеобразния свят на документалното кино“ - това се опитаха участниците в тринадесетия отворен клас ‛Киното - поглед към света“, който се проведе на 29 и 30 ноември в кино ‛Одеон“. По покана на организатора на събитието, френския продуцент Патрик Сандрен, своята визия и опит с документалното кино пред българската публика споделиха режисьорите Никола Филибер, Франсоа Кая и кинокритикът Франсоа Нине. Почетен гост на колоквиума беше българския режисьор Андрей Паунов, който представи филмите си ‛Георги и пеперудите“ и ‛Проблемът с комарите и други истории“. Модератор на срещата отново беше кинокритикът Шарл Тесон.

Къде е границата между игрално и документално кино, а между документалния филм и репортажа? Това бяха основните въпроси, на които потърсиха отговор гостите с помощта на публиката.

Франсоа Нине направи кратък обзор на историята на документалното кино като представи откъси от редица ключови филми като ‛Нанук от севера“ на Робърт Флаерти и ‛Човекът с камерата“ на Дзига Вертов. Нине отбеляза факта, че макар документалното кино да се опитва да покаже реалността, отново имаме постановка и авторска позиция на режисьора. Франсоа Кая се спря върху отношението на режисьора- документалист към информацията, опитвайки се да очертае границата между журналистика и документалистика. ‛Документалистът е наблюдател, който подбужда към размисъл, а репортажът цели да предизвика действие. Документалният филм търси дистанция“, отбеляза той. Никола Филибер добави, че, за разлика от журналистиката, ‛документалното кино има повече общо с изкуството, отколкото с комуникацията“. Андрей Паунов въведе термина ‛реално кино“, мотивирайки се, че чрез документалните филми режисьорът представя ‛своята естетическа истина“, използвайки реални личности. И попита:‛Защо трябва да се снима игрално кино, след като реалността надминава всяко въображение?“. Представяйки своите филми, Филибер, Кая и Паунов придадоха плътност на дискусията и отвориха вратата към ‛кухнята“ на документалното кино, като дадоха възможност на публиката да обсъди с тях естетическите решения при заснемането на техните творби.

Вероятно много въпроси останаха без отговор, но присъстващите на дискусията получиха достатъчно материал за размисъл, което е и целта на отворените класове ‛Киното - поглед към света“.