1" /> Думи срещу думи ( литература), брой 42 (2790), 05 декември 2008" /> Култура :: Наблюдатели :: Комунизмът е неизбежен<a href="#1" name="edno">1</a>
Български  |  English

Комунизмът е неизбежен1

Тази „книга‛, която съдържа – както указва подзаглавието – лозунги от времето на социализма и илюстративен снимков материал, се „прочита‛ за десетина минути. Излишно е да казвам, че е изключително смешна. Но минималистичното й съдържание повдига две важни и интересни групи въпроси. Първата е свързана с жанра й. Какво точно представлява „Пропаганда‛, как е направена и как се възприема? Втората е свързана с предмета й. Как да анализираме нейното имплицитно отношение към периода на социализма в България, как се прокарва то и какви промени би могло да претърпи в различните читателски рецепции?

Открит стои въпросът за авторството на тази книга. Единствената информация по въпроса се заключава в „Компилация – ФАМА‛ и „Художествено оформление – ФАМА‛. Няма съпътстващ предговор, няма бележки, няма дори анотация на задната корица. А чие е авторството на лозунга? Абстрактно-безличностното представяне на съставителската работа пряко се асоциира със сякаш абстрактната поява на пропагандния лозунг – той няма посочен автор, идва като че ли отникъде, „пада от небето‛, снизхожда до масите. И с това снизхождане проблемът се задълбочава, особено когато става дума за лозунги като включените в сборника. Това са лозунги, превърнали се, поради своя абсурден комизъм, в афоризми. Те са обикаляли от уста на уста, разказвани са като вицове, обитавали са някакво неясно лимбо на границата на устното народно творчество. Неизбежно стои въпросът за тяхната автентичност. Затова и някои от най-популярните вицолозунги не са намерили място в сборника поради твърде подозрителния си статус.

В прозрачната игра на криеница, която играят съставителите, има обаче система. С прелистването на книгата става ясно, че лозунгите са подредени в тематични гнезда. Отделни лозунги са пряко или не съвсем пряко асоциирани с фотоси, които иначе нямат нищо общо с тях по произход. Зад „небесния‛ обективизъм, зад неутралната документалност работи хитроумна интерпретация. Особено характерна е илюстрацията към лозунга „Да строим социализма с подръчни средства!‛: група строители на социализма от с. Волуек, качени на каруца, теглена от дръгливи кранти, дефилират по жълтите павета на фона на Ректората. Носят плакат, с който обещават, че ще осигурят прехраната на „трудящите се‛. На лицата им е изписана абсолютно неподправена гордост. Всъщност фотографията ли илюстрира лозунга, или обратното? Тези два артефакта на пропагандата са събрани заедно за пръв път в тази книга, но не бих се учудил, ако оттук нататък заживеят общ живот.

Ясно е, че за самата направа на „Пропаганда‛ би могло да се изпише още много и че тя е далеч по-сложна, отколкото дава вид със своя минимализъм. Още повече би могло да се изпише за четенето, за четенията на този сборник. Съществено ми се вижда да се анализира – и социологически, и философски – смехът, който поражда. Особено ми е интересно как са били възприемани тези лозунги в оригиналните ситуации, в които са били поставени. Доколко е бил явен техният абсурд, доколко този абсурд е бил комичен? Защо лозунгите на социализма са такива? Обяснението, че много от тях са писани от малограмотни активисти „по места‛, не е достатъчно. А какви са интерпретативните ключове, с които ги четем? За тези от нас, които не сме наистина „живели социализма‛, доколко тези ключове имат художествен произход - например от романите на Илф и Петров? Можем ли така, както говорим за „хепи соц‛, да говорим и за „фъни соц‛ – което обаче би било нещо доста различно от „хепи‛ варианта? И дали е притеснително, или, напротив, обнадеждаващо е, че един сборник с лозунги, който се прочита за десет минути, може да повдига толкова много въпроси?



1. Така гласи лозунгът, с който завършва "Пропаганда".
още от автора


"Пропаганда. Лозунги от времето на социализма." ИК „Фама‛, 2008. Цена: 10 лв.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”