Косъмче от четка (изкуство), брой 42 (2790), 05 декември 2008" /> Култура :: Наблюдатели :: Изложба с посвещение
Български  |  English

Изложба с посвещение

Въпреки че с всяка следваща изява Ива Яранова ни стряска с необичайния си стил, картините й обикновено не намират достатъчно адекватен коментар. Може би заради това авторката на този етап е едно от най-странните присъствия на българската художествена сцена.

Живописта й е примитивистична, но не съвсем. Сюжетите й лесно могат да бъдат причислени към сюрреализма, но и това няма да е достатъчно точно. Изразните средства са доста еклектични, затова в картините можем да разпознаем нещо от мистичния реализъм, нещо от детския наивитет, нещо от символичния код и домакинската бъбривост на ковьорчето, нещо от Запада, нещо от Изтока и обикновен „хорър“. Мнозина тълкуват стила й като визуализация на личния драматизъм. Вероятно са прави, защото и най-големият скептик би се съгласил, че е пределно откровена. Най-малкото заради простия живописен език, който ползва.

Макар че е направила само две самостоятелни изложби досега, Ива Яранова е известно име и заради активното си участие в групови експозиции, проекти и безброй пленери, а и заради това, че е дъщеря на култовия Атанас Яранов. Няма начин да не споменем поне веднъж името му в коментара за нея. Има възможност дори и за паралел между изкуството на бащата и дъщерята - най-малкото на базата на експресията и драматизма. Но все пак тази връзка не може да се експлоатира прекалено, защото има достатъчно основания, заради които да гледаме на Ива Яранова като на самостоятелен артист.

Пък и в българската живопис няма такова нещо като enfant terrible. Няма смисъл да го фабрикуваме изкуствено. Тук ексцентризмът се толерира всякак, само и само да излезе нещо градивно, а понякога бащите са по-проблематични от децата.

Напълно в духа на дистанцирането от фигурата на бащата, авторката се е обърнала към майката. Втората й самостоятелна изложба е специално посвещение или даже някакъв вид приношение към майката. Заглавието с тази типична абревиатура „Ч.Р.Д. Мамо“ автоматично задейства носталгията по детството със саморъчно направените картички и крехкото вълнение. В крайна сметка във всеки артист докрай живее едно дете, затова откриваме нещо подобно и в картините сега. Повечето препращат директно към детството, ползвайки топлите спомени на семейните празници, на подаръците и наивната радост. Но, за разлика от първичните ни очаквания от такава тема, полюсът съвсем не е жизнеутвърждаващ. Картините нямат реална връзка с необременеността на детския свят. За Ива Яранова ‛мама“, освен най-важният човек за всяко дете, освен посвещение във великото тайнство на живота (но да не забравяме - доста болезнено), означава също и коледна елха, коледна трапеза с голяма свинска глава в центъра, първото плюшено мече, но поставено на тежък кален фон, саксия с изкуствени цветя върху плетена покривка... Във всичко това има някаква много силна и потискаща доза ужас, тъмни тонове, озъбени персонажи и разчленени играчки.

Не мога да подмина директните асоциации с живописта на Фрида Кало, които добивам, гледайки този цикъл картини. Дори бих казала, че мексиканската художничка е очевидно още един ипостаз на ‛мама“ за Ива Яранова. Сюрреалистичните елементи, сложният образ на жената като мъченица, светица и демон едновременно, ярките знаци на психическото и физическо страдание са само част от приликите. Да не говорим за визията като цяло и за отделни елементи като черепите, гълъбите, орнаментиката в ‛Цената на живота“ например, които ме водят към директни паралели с популярни символи от латиноамериканската култура.

Но и това не изчерпва напълно тази изложба. Защото в темата са вклинени също странни реплики на източноправославна иконография като картината ‛Сън“, в която, поне според мен, се появява нова версия на Свети Димитър. Наместо кон, той е яхнал бик, размахал е странни змейски крила и е пробол не неверника, както е по канон, а само човешки череп или по-скоро съвсем лаконичен знак за череп. Рискът да тълкувам погрешно сюжета е минимален, тъй като тази авторска икона повтаря иначе цялата композиционна схема на оригиналите.

Ако трябва да се степенуват картините й само по един принцип, може би най-ужасяваща в изложбата е ‛Нощ“. Разрязаните крайници и органи на жена, нероденото й дете са разпилени на фона на зелена ливада. Цялата композиция е фланкирана на преден план от глави на херувими.

Работите на Ива Яранова могат да се четат детайл по детайл. Всеки следващ поглед отваря нови кодове и нова занимавка за ума като при задълбочена психоанализа. При всички случаи обаче, общото усещане за нещо много травматично не оставя съмнение, че провокацията в нейното изкуство не е самоцел. Тя просто е съставна част от самата авторка и търси излаз по най-директни пътища.
още от автора


Ива Яранова, "Ч.Р.Д. Мамо", галерия Агрион, 26 ноември – 30 декември 2008
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”