Коментаторът, да го наречем г-н К., започва прословутия си текст във вестника, в който всяка седмица ни разяснява какво е телевизия и как се тя прави, с описание как бил тъкмо вдигнал чаша „Хардис‛ в любимия си ресторант с любими приятели и му звъннал GSM-ът. Завършва го с изречението „Кои са журналистите‛.

Между приятното прекарване и въпроса на финала стои цяла вестникарска страница ругатни. Уличният език, използван от г-н К., изглежда трябва да ни убеди в неговото искрено възмущение от случилото се с коментатора, да го наречем г-н К1. Всъщност от пиедестала на Едничкия Професионалист г-н К. по същия надменен и ругателски начин излива своите мисли за телевизиите от доста време насам. Но да вървим нататък.

Предмет на пръските слюнка на г-н К. е историята с уволняването на г-н К1.. Той бе уволнен, защото гражданин изпратил до телевизията писмо, в което твърди, че г-н К1 използва екрана за лични цели. Дали телевизията е проверила твърденията на гражданина, преди да уволни г-н К1, не стана ясно никому, за г-н К. обаче рекетът е доказан и след констатацията „К1. отиде в канализацията‛, той се заема с поголовно псуване на колегата си коментатор.

Не питам защо. Знам, че на този въпрос отговорът е скрит дълбоко, независимо дали в психологическа или бизнес мотивация.

Редно е да си поставим обаче въпроса защо един толкова известен журналист си позволява такъв език, че омърсени са всички нормални хора. Един от възможните отговори вероятно може да ни върне назад във времето. Да ни накара да си спомним сутрешните блокове на двете ни частни национални телевизии с водещи, които елементаризират, принизяват, опростачват всяка тема и всеки човек, който е решил да отиде при тях, с претенцията да „вадят новини‛ и „да говорят естествено‛. Самият факт, че в т. нар. „коментарни‛ предавания навлезе реалитито с неговите герои, „проблеми‛ и език, е показателен за нивото им. Те имат сериозно участие в превръщането на клюката в политика. И на политиката в клюка.

Преди тях трябва да припомним и „честния частен печат‛, оцелял в чист вид във Вацовите издания. Какви щети е нанесъл той на говоренето на българина – а значи и на мисленето му, едва ли някой може да каже. Елементаризиране, принизяване, опростачване – това се крие под революционната идея на Валери Найденов от 1989 г. „печатът да говори езика на улицата‛.

Още преди тях е "разкрепостеният" език на партийните органи, на „Дума‛ и „Демокрация‛ от началото на прехода.

А по-назад, уви, е пустинята. Папагалското грачене.

Лесно може да се изведат причинно-следствени връзки, драги читателю. От пустинята към избухването на партийните псувни, към разлигавеното представяне на полуистини, към нахалното натрапване на измислен живот.

Но дали това не е лесно обяснение за оварваряването ни?

С тези причинно-следствени връзки опростачването, което г-н Кеворк Кеворкян проведе, едва ли може да бъде обяснено. Както не може да бъде обяснено и поведението на редакцията на „Труд‛, дала му място; не може да бъде обяснено и инквизиторското държане на господата Коритаров и Бареков, и т.н.

Обяснението на заливащото ни опростачване не може да бъде обяснено и само с търсене на търговската изгода от медиите. Има достатъчно примери за това как търговската изгода може да върви ръка за ръка с прилично съдържание.

Просто невидимият ориентир на нормата липсва. Нормата за приличие, за културност, за вкус не се декретира, тя просто съществува в едно добре структурирано общество. В нашето тя е изчезнала (за ужас и на постмодернистите, които нямат спрямо какво да се позиционират).

В нашето общество комисии за журналистическа етика, създадени, за да следят за спазването на етични кодекси, тържествено осветени в присъствието на първите държавни мъже, мълчат. Случаите с г-н К. и с г-н К1 не ги интересуват. В нашето общество гилдийната организация на журналистите – СБЖ, няма отношение по случаите с г-н К. и с г-н К1.

По-лошо - в нашето общество същият този господин Кеворк Кеворкян беше „награден‛ от Министерството на културата, като беше назначен за председател на журито на Националния филмов фестивал.