Палми Ранчев, лауреат на Банк Аустриа Литерарис
Писателят Палми Ранчев е сред четиримата тазгодишни носители на международната награда „Банк Аустриа Литерарис“, която се присъжда за художествена литература, поезия и проза на писатели от Източна и Югоизточна Европа от „Банк Аустрия Уни Кредит“, КултурКонтакт, Австрия, и издателство „Визер“. Третата награда му се дава за сборника с разкази Малко късмет за по-късно (ИК „Фама“, София, 2007) и включва издаване на книгата му на немски език. Международното жури под председателството на президента на международния ПЕН клуб Иржи Груша е избрало книгата на Ранчев сред близо 800 заглавия на писатели от 16 страни, толкова общо са книгите, прочетени от националните журита в търсене на номинации за наградата.
Българският писател е получил наградата на Тържествена гала вечер, състояла се в кино „Метро“ във Виена на 20 ноември т.г. в рамките на Първия международен панаир на книгата „Книга Виена 08“. На другия ден в Атриума на панаирното хале се е състояло и литературното четене на Палми Ранчев, където е било представено немското издание на книгата му. (Преди две години носител на голямата награда също стана българка - тогава писателката Теодора Димова беше отличена за романа й „Майките“.)
Международното жури аргументира избора си със следните думи:
Палми Ранчев е уникално явление в съвременната българска литература. Дълги години е бил боксьор, треньор на българския национален отбор по бокс, собственик на кафене и игрална зала, директор на вестник, журналист на свободна практика, бодигард на още по-свободна (според самия писател), телевизионен водещ, безработен. Първата си книга, стихосбирката „Манхатън, почти събитие“ (1993), издава чак на 43 години, но веднага е забелязан и отличен с национална награда за дебют. Самият той се определя като “писател в чекмедже“ – пише, без да публикува, за разлика от много утвърдени писатели, чиито чекмеджета зейнаха празни след рухването на комунизма през 1989 година. Палми Ранчев изненада българската литература, оказа се, че през всичките тези години той е писал и трупал откритията си за живота и света, за писането и литературата. Днес списъкът с негови книги е дълъг – поезия, разкази, романи, а той самият – един от най-известните съвременни български писатели.
Читателят на разказите и романите на Палми Ранчев трябва да се остави да бъде завладян от „библейска тъга“. Изоставени деца, боксьори, безработни, мартинали, „лузъри“ на „нежната революция“ населяват неговата проза. Същевременно героите му, своеобразни и раними, но и винаги готови да отвърнат на случайна усмивка, се стремят към щастие или поне късмет, към достойнство в недостойния свят.
С поетичен, съпричастен, изключително прецизен и ясен език Палми Ранчев осветява живота, щастието и нещастието „най-долу“ в обществото и така придава на литературата величието на една социална изповед, която отмества психологическите граници на човешкото и разкрива неочаквани ъгълчета на съзнанието за делничното. Поставя героите си в обстоятелства, в които „високо“ и „ниско“ нямат същите значения, нито „голямото“ и „малкото“ остават с всекидневния си смисъл. Затова ни се струва, че се срещаме с хора, които срещаме за първи път, или сме виждали, но вече ги познаваме по начин, който ги прави важни за собственото ни съществуване.
Култура
Българският писател е получил наградата на Тържествена гала вечер, състояла се в кино „Метро“ във Виена на 20 ноември т.г. в рамките на Първия международен панаир на книгата „Книга Виена 08“. На другия ден в Атриума на панаирното хале се е състояло и литературното четене на Палми Ранчев, където е било представено немското издание на книгата му. (Преди две години носител на голямата награда също стана българка - тогава писателката Теодора Димова беше отличена за романа й „Майките“.)
Международното жури аргументира избора си със следните думи:
Палми Ранчев е уникално явление в съвременната българска литература. Дълги години е бил боксьор, треньор на българския национален отбор по бокс, собственик на кафене и игрална зала, директор на вестник, журналист на свободна практика, бодигард на още по-свободна (според самия писател), телевизионен водещ, безработен. Първата си книга, стихосбирката „Манхатън, почти събитие“ (1993), издава чак на 43 години, но веднага е забелязан и отличен с национална награда за дебют. Самият той се определя като “писател в чекмедже“ – пише, без да публикува, за разлика от много утвърдени писатели, чиито чекмеджета зейнаха празни след рухването на комунизма през 1989 година. Палми Ранчев изненада българската литература, оказа се, че през всичките тези години той е писал и трупал откритията си за живота и света, за писането и литературата. Днес списъкът с негови книги е дълъг – поезия, разкази, романи, а той самият – един от най-известните съвременни български писатели.
Читателят на разказите и романите на Палми Ранчев трябва да се остави да бъде завладян от „библейска тъга“. Изоставени деца, боксьори, безработни, мартинали, „лузъри“ на „нежната революция“ населяват неговата проза. Същевременно героите му, своеобразни и раними, но и винаги готови да отвърнат на случайна усмивка, се стремят към щастие или поне късмет, към достойнство в недостойния свят.
С поетичен, съпричастен, изключително прецизен и ясен език Палми Ранчев осветява живота, щастието и нещастието „най-долу“ в обществото и така придава на литературата величието на една социална изповед, която отмества психологическите граници на човешкото и разкрива неочаквани ъгълчета на съзнанието за делничното. Поставя героите си в обстоятелства, в които „високо“ и „ниско“ нямат същите значения, нито „голямото“ и „малкото“ остават с всекидневния си смисъл. Затова ни се струва, че се срещаме с хора, които срещаме за първи път, или сме виждали, но вече ги познаваме по начин, който ги прави важни за собственото ни съществуване.
Култура
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
