Драматично-кукленият театър във Враца чества своята седемдесет годишнина. Да му е честита! Има за какво да празнуват артистите, режисьорите, сценографите и сценичните работници от този български театър. Не само заради едно достойно минало, в което са вградени усилията на известните строители на националния ни театър, като първооснователя му Стефан Кортенски и неговия приемник Иван Георгиев-Пепеляша, като славоносните му артисти Димитър Панов, Иван Кондов, Никола Анастасов, Григор Вачков, Цвятко Николов и още много други; като знаковите му режисьори, оставили следи в градежа на художествеността и високия вкус – Леон Даниел, Димитър Гочев... Има за какво да празнуват творците му и в днешния ден, доказали устойчивостта си във времена, в които изкуството на театъра е поставено на изпитание, в които материалните несгоди могат да попилеят всяко добро намерение и чист творчески порив.

Врачанският театър обаче, подкрепян от чувствителната си и предана публика, действа, сякаш незасегнат от настъпилата маргинализация на драматичното изкуство в по-ново време. Той продължава стремежа си към високите цели на диалога със зрителя – нещо, видно от сериозния му репертоар, от ангажираността му към тегобите на съвременния човек. В този театър, сформиран от талантлива, добре балансирана и периодично подмладявана трупа, работят едни от най-изявените български режисьори – Николай Поляков, често гастролиращият Борислав Чакринов и утвърждаващият се вече млад Венцислав Асенов. Взаимопроникването между тези постановчици и актьорския състав дава своите успешни резултати. Самата програма – композиция от откъси от различните представления през годините, представена в деня на честването на театъра, показва висока взискателност в съвместната работа на артисти и режисьори. Колко театри днес могат да се похвалят с емблематични за пътя си представления, като „Плешивата певица“ от Йонеско, „ Големанов“ от Ст. Л. Костов, „Хоровод“ от Шницлер, „Вуйчо Ваньо“ на Чехов, „Сън в лятна нощ“ на Шекспир, „Между два тунела“ на Радичков, „Вавилонска нощ“ на Шмит и т.н. – всички играни с голям успех през последните години и дали лицето на може би най-изявения извънстоличен репертоарен театър от неговия формат.

Заслужена гордост на Врачанския театър е поддържаният вече години наред Фестивал на малките театрални форми – уникален театрален форум с установени традиции в престижността на наградите, с които той удостоява постиженията на творците от целия български театър.

Има някакъв особен уют, независимо от огромната по размерите си сграда, в този театър. И този уют се дължи на хората, които обитават и насищат с духовност врачанската драматично-куклена сцена. Това е може би най-ценното в общуването с този седемдесетгодишен юбиляр, който с открито лице посреща колеги, приятели, почитатели и гости от цяла България, дошли с искреното си „Честито!“ да изразят уважение към неговия празник.