Непретенциозната биография на голямата шведска писателка, написана с обич от Сибил Грефин Шонфелд, оставя едно-единствено категорично впечатление: Астрид Линдгрен е била жена с всичкия си. И е била готова на всевъзможни битки, за да защити децата от все по-рафинираните форми на насилие през последните 60-ина неидилични години.

Книгата, публикувана от „Рива“ в превод от немски на Гергана Фъркова, интригуващо контекстуализира творчеството на авторката, чиито книги отдавна сме свикнали да приемаме като безметежни словесни съкровища. Но при появата си те ни най-малко не са били безпроблемни, разказва ни Сибин Грефин Шонфелд – и „Пипи Дългото чорапче“, и „Мили мой Мио“, и „Братята с лъвски сърца“ са били подлагани на гневно оспорване от страна на философи, педагози и филолози – или са били разчеквани от безумни интерпретации. Побеждава обаче любовта на децата, които виждат в книгите на Астрид Линдгрен не опасност, а здравословно отношение към лудориите им, утешение пред загадките на смъртта, която тревожи и малките читатели. Немската изследователка (прочее, Германия е страната, която най-усърдно е превеждала романите на Линдгрен) щади частния живот на писателката, поставяйки ударението върху нейните граждански ангажименти – водещи до написването на нов закон за животните, макар и отхвърлен от критичната Линдгрен, или до падането на шведското правителство заради включването й в съпротивата срещу ядрената енергия. Така или иначе, Астрид Линдгрен продължава да бъде лъчезарен символ на солидарността с децата, на грижата за тяхната свобода. Един феноменален успех, който - по думите й - се дължи на факта, че е преживяла наистина щастливо детство сред ведри и любящи родители, брат и сестри, природа.

Можем само да се надяваме, че следващата биография в новата поредица на „Рива“ – след отпечатаните книги за Кафка и Хандке, ще бъде на Туве Янсон, другата легенда на съвременната детска литература.