Националният химн се казва Европа, но мелодията му няма текст
Hannes Hofbauer: Experiment Kosovo. Die Rückkehr des Kolonialismus. Wien: Promedia-Verlag 2008.
Югославия беше, както казваха, една изкуствена държава, в която като в затвор бяха против волята им напъхани половин дузина свободолюбиви народи, а надзирател им беше Сърбия. С политическото и военно акушерство на НАТО тази противоестествена формация бе изпратена в историята, а на нейно място зарадваха окото няколко нови и естествени държави. Една и до днес носи загадъчното име Бивша Югославска Република Македония, друга е федерацията Босна и Херцеговина, съставена от три ненавиждащи се народа, разпределени в два „ентитета“. Последната естествена държава на тялото на погребаната Югославия е независимата, суверенна и мултиетническа република Косово, с която Вашингтон и Брюксел запознаха човечеството на 12 февруари 2008 година. Така всичко си дойде на мястото. Въпреки това, Република Косово като 47-ата държава на „европейското семейство“ разцепи с появата си не само Сърбия, но и така наречената „международна общност“. Противниците на сецесията на Косово от Сърбия се позовават на международното право, на заключителния акт на Хелзинкската конференция и на резолюция 1244 на ООН от юни 1999 година. Поддръжниците на сецесията привеждат като аргумент човешките права. Като потъпкала грубо човешките права на косовските албанци, Сърбия предизвикала военната намеса на НАТО и изгубила правото си да се разпорежда с досегашната си провинция, поради което признаването на Косово за независима държава останало единствената алтернатива. Атрибутите „суверенна“, „независима“ и „мултиетническа“ се съдържат в конституцията на новата република, но в действителност територията на име Косово е толкова суверенна и независима държава, колкото е и мултиетническа. Знаят го Вашингтон и Брюксел, знаят го държавите, които междувременно я признаха, а все по-добре узнават това и косовските албанци.
В студията си „Експериментът Косово или завръщането на колониализма“ виенският историк Ханес Хофбауер разработва две основни тези по тази тема, която още дълго ще си остане актуална. Според първата му теза, с признаването на Косово като независима държава Вашингтон и Брюксел отпратили в историята кодифицираното след Втората световна война международно право с неговите постулати за териториален интегритет и ненасилствена промяна на границите, като на негово място издигнали аргумента за човешките права и необходимостта да бъдат защитавани, където се погазват. А понеже работата с човешките права и нарушаването им често е въпрос на интерпретация, с този аргумент в международните отношения практически се въвежда правото на силния с всички необозрими последици, смята Хофбауер. Като първата по-сериозна международна последица от този акт авторът посочва едностранното признаване на Южна Осетия и Абхазия от страна на Русия. Втората му теза гласи, че Вашингтон и Брюксел изобщо не са имали за цел да направят независима държава от бившата сръбска провинция, след като я изведат от състоянието й на протекторат на ООН. Планът на Марти Ахтисаари за така наречената „международно надзиравана държавност“ на Косово предвижда законодателната и изпълнителна власт да си остане и занапред в ръцете на някакъв чуждоземен „извънреден пълномощник“, въоръжената сила на новата държава да си остане контингентът на КФОР под командването на НАТО, а полицията, съдилищата и гражданската администрация да бъдат поети от създадени специално за целта институции на Европейския Съюз. Иначе казано, от протекторат на ООН под управата на ЮНМИК, независимата държава Косово мутира в управленчески обект на чуждестранни институции с абревиатури като ICО, ICR, EULEX или EUPT, чието разчитане затруднява дори професионалните политически наблюдатели. Планът Ахтисаари, поради очакваното от Вашингтон и Брюксел руско и китайско вето, не бе дори внесен за гласуване в Съвета за сигурност и просто беше претворен в конституция на новата държава, за която косовските албанци с въодушевление гласуваха. И за да няма недоразумения по въпроса за каква независимост става дума, конституцията на новата държава изрично се задължава да следва повелите на този план. С признаването на Косово за независима държава просто ставаме свидетели на постепенното развитие на въпросната територия от протекторат на ООН в колония на ЕС. В хода на този процес Косово е опитно поле на Вашингтон и Брюксел за натрупването на познания и умения: как извън компетенцията на ООН и на международното право да се контролира и администрира някоя интересна територия с нейното население. При това цялото начинание може да се облегне и на известна европейска традиция, а именно на традицията на (западно)европейския колониализъм.
Усилието на Ханес Хофбауер да разбере и обясни нахлузената на Косово „надзиравана държавност“ като модерно издание на европейския колониализъм е с провокативния си заряд несъмнено най-интересната част от книгата му. Планът Ахтисаари, залегнал в конституцията на Косово, доста точно възпроизвежда управленските структури на колониализма от деветнайсети, та до средата на миналия век. Този план предвижда всеобхватен – политически, военен и икономически – контрол на Вашингтон и Брюксел върху администрираната територия, и то за неопределено време. На правомощията на „Международния представител“ в Косово (International Civilian Representative) би могъл да завиди дори британският вицекрал на Индия от началото на двайсти век. Инсталираният от Брюксел „вицекрал“ на Косово в лицето на холандеца Петер Фейт се извисява над законите и конституцията на новопризнатата република. Той обединява в персоната си върховната законодателна и изпълнителна власт, може да отменя приети от парламента закони, да отстранява избрани политически представители и да си назначава други, а решенията му не подлежат на обжалване. Като особено фрапантна аналогия с епохата на колониализма авторът, наред с военните и икономически структури на колониална управа в Косово, изтъква масивното присъствие на десетки хиляди чуждестранни войници, полицаи и администратори в независимата уж държава. Прибавят ли се и хилядите представители на всевъзможни чуждестранни неправителствени организации, става дума за един внушителен стохиляден чуждестранен контингент в държавица с население от 1 милион и 900 хиляди. Този контингент сам по себе си представлява една специална икономическа структура със собствени интереси, а доходите и по най-долните етажи на тази структура десетократно надвишават доходите на местното население. Същият чуждестранен контингент същевременно е и най-важният работодател в Косово, доколкото стотици хиляди местни албанци намират в него препитание като обслужващ персонал. Когато се солидаризираха с въоръжената борба на косовските албанци срещу „сръбския агресор“, западните политици забравиха да им разкажат за този вариант на национално самоопределение, който ги очаква след победата. Дори национален химн и национален флаг не им дадоха суверенно да си изберат. Националният химн на косовските албанци се казва „Европа“, но към мелодията няма текст. Повече въображение попечителите на новата република си позволиха при измислянето на националния им флаг. Този флаг във всеки случай с нищо не напомня червеното знаме с черния двуглав орел, под което АОК се сражаваше като съюзник на НАТО срещу сръбско-югославската полиция и армия и в което погребваха загиналите партизани. То беше знамето на Албания. На измисленото от Вашингтон и Брюксел национално знаме на новата република на син фон и под шест бели звезди се жълтее картата на Косово. Това, което в действителност не ти дават, можеш да си го развееш на байрака.
Аналогията с класическа колониална управа в случая с Косово се помрачава единствено от обстоятелството, че поради съпротивата на Русия и други няколко влиятелни държави европейската колониална администрация в Косово поне още известно време ще трябва да дели мегдан с администрацията на ООН. За разлика от „вицекраля“ на Брюксел и администрацията му, администрацията на ООН обаче оперира в Косово на базата на резолюция 1244, а тя изрично гарантира териториалната цялост на Сърбия и третира Косово като временен протекторат на ООН, докато се намери приемлив и за двете страни модел за автономия на Косово в състава на Сърбия. Тъкмо това обстоятелство ще изправя и занапред пред сериозни изпитания експеримента Косово и ще поставя под въпрос шансовете му за траен успех.
Ханес Хофбауер е завършил икономическа и социална история във Виенския университет и работи като журналист и издател в австрийската столица. Сред по-известните му студии са „Източното разрастване на Европейския съюз – историческа база – икономически механизми – социални последици“ (Виена 2007 г.) и „Балканска война: Десетгодишното разрушаване на Югославия“ (Виена 2001 г.), която междувременно претърпя повече
Югославия беше, както казваха, една изкуствена държава, в която като в затвор бяха против волята им напъхани половин дузина свободолюбиви народи, а надзирател им беше Сърбия. С политическото и военно акушерство на НАТО тази противоестествена формация бе изпратена в историята, а на нейно място зарадваха окото няколко нови и естествени държави. Една и до днес носи загадъчното име Бивша Югославска Република Македония, друга е федерацията Босна и Херцеговина, съставена от три ненавиждащи се народа, разпределени в два „ентитета“. Последната естествена държава на тялото на погребаната Югославия е независимата, суверенна и мултиетническа република Косово, с която Вашингтон и Брюксел запознаха човечеството на 12 февруари 2008 година. Така всичко си дойде на мястото. Въпреки това, Република Косово като 47-ата държава на „европейското семейство“ разцепи с появата си не само Сърбия, но и така наречената „международна общност“. Противниците на сецесията на Косово от Сърбия се позовават на международното право, на заключителния акт на Хелзинкската конференция и на резолюция 1244 на ООН от юни 1999 година. Поддръжниците на сецесията привеждат като аргумент човешките права. Като потъпкала грубо човешките права на косовските албанци, Сърбия предизвикала военната намеса на НАТО и изгубила правото си да се разпорежда с досегашната си провинция, поради което признаването на Косово за независима държава останало единствената алтернатива. Атрибутите „суверенна“, „независима“ и „мултиетническа“ се съдържат в конституцията на новата република, но в действителност територията на име Косово е толкова суверенна и независима държава, колкото е и мултиетническа. Знаят го Вашингтон и Брюксел, знаят го държавите, които междувременно я признаха, а все по-добре узнават това и косовските албанци.
В студията си „Експериментът Косово или завръщането на колониализма“ виенският историк Ханес Хофбауер разработва две основни тези по тази тема, която още дълго ще си остане актуална. Според първата му теза, с признаването на Косово като независима държава Вашингтон и Брюксел отпратили в историята кодифицираното след Втората световна война международно право с неговите постулати за териториален интегритет и ненасилствена промяна на границите, като на негово място издигнали аргумента за човешките права и необходимостта да бъдат защитавани, където се погазват. А понеже работата с човешките права и нарушаването им често е въпрос на интерпретация, с този аргумент в международните отношения практически се въвежда правото на силния с всички необозрими последици, смята Хофбауер. Като първата по-сериозна международна последица от този акт авторът посочва едностранното признаване на Южна Осетия и Абхазия от страна на Русия. Втората му теза гласи, че Вашингтон и Брюксел изобщо не са имали за цел да направят независима държава от бившата сръбска провинция, след като я изведат от състоянието й на протекторат на ООН. Планът на Марти Ахтисаари за така наречената „международно надзиравана държавност“ на Косово предвижда законодателната и изпълнителна власт да си остане и занапред в ръцете на някакъв чуждоземен „извънреден пълномощник“, въоръжената сила на новата държава да си остане контингентът на КФОР под командването на НАТО, а полицията, съдилищата и гражданската администрация да бъдат поети от създадени специално за целта институции на Европейския Съюз. Иначе казано, от протекторат на ООН под управата на ЮНМИК, независимата държава Косово мутира в управленчески обект на чуждестранни институции с абревиатури като ICО, ICR, EULEX или EUPT, чието разчитане затруднява дори професионалните политически наблюдатели. Планът Ахтисаари, поради очакваното от Вашингтон и Брюксел руско и китайско вето, не бе дори внесен за гласуване в Съвета за сигурност и просто беше претворен в конституция на новата държава, за която косовските албанци с въодушевление гласуваха. И за да няма недоразумения по въпроса за каква независимост става дума, конституцията на новата държава изрично се задължава да следва повелите на този план. С признаването на Косово за независима държава просто ставаме свидетели на постепенното развитие на въпросната територия от протекторат на ООН в колония на ЕС. В хода на този процес Косово е опитно поле на Вашингтон и Брюксел за натрупването на познания и умения: как извън компетенцията на ООН и на международното право да се контролира и администрира някоя интересна територия с нейното население. При това цялото начинание може да се облегне и на известна европейска традиция, а именно на традицията на (западно)европейския колониализъм.
Усилието на Ханес Хофбауер да разбере и обясни нахлузената на Косово „надзиравана държавност“ като модерно издание на европейския колониализъм е с провокативния си заряд несъмнено най-интересната част от книгата му. Планът Ахтисаари, залегнал в конституцията на Косово, доста точно възпроизвежда управленските структури на колониализма от деветнайсети, та до средата на миналия век. Този план предвижда всеобхватен – политически, военен и икономически – контрол на Вашингтон и Брюксел върху администрираната територия, и то за неопределено време. На правомощията на „Международния представител“ в Косово (International Civilian Representative) би могъл да завиди дори британският вицекрал на Индия от началото на двайсти век. Инсталираният от Брюксел „вицекрал“ на Косово в лицето на холандеца Петер Фейт се извисява над законите и конституцията на новопризнатата република. Той обединява в персоната си върховната законодателна и изпълнителна власт, може да отменя приети от парламента закони, да отстранява избрани политически представители и да си назначава други, а решенията му не подлежат на обжалване. Като особено фрапантна аналогия с епохата на колониализма авторът, наред с военните и икономически структури на колониална управа в Косово, изтъква масивното присъствие на десетки хиляди чуждестранни войници, полицаи и администратори в независимата уж държава. Прибавят ли се и хилядите представители на всевъзможни чуждестранни неправителствени организации, става дума за един внушителен стохиляден чуждестранен контингент в държавица с население от 1 милион и 900 хиляди. Този контингент сам по себе си представлява една специална икономическа структура със собствени интереси, а доходите и по най-долните етажи на тази структура десетократно надвишават доходите на местното население. Същият чуждестранен контингент същевременно е и най-важният работодател в Косово, доколкото стотици хиляди местни албанци намират в него препитание като обслужващ персонал. Когато се солидаризираха с въоръжената борба на косовските албанци срещу „сръбския агресор“, западните политици забравиха да им разкажат за този вариант на национално самоопределение, който ги очаква след победата. Дори национален химн и национален флаг не им дадоха суверенно да си изберат. Националният химн на косовските албанци се казва „Европа“, но към мелодията няма текст. Повече въображение попечителите на новата република си позволиха при измислянето на националния им флаг. Този флаг във всеки случай с нищо не напомня червеното знаме с черния двуглав орел, под което АОК се сражаваше като съюзник на НАТО срещу сръбско-югославската полиция и армия и в което погребваха загиналите партизани. То беше знамето на Албания. На измисленото от Вашингтон и Брюксел национално знаме на новата република на син фон и под шест бели звезди се жълтее картата на Косово. Това, което в действителност не ти дават, можеш да си го развееш на байрака.
Аналогията с класическа колониална управа в случая с Косово се помрачава единствено от обстоятелството, че поради съпротивата на Русия и други няколко влиятелни държави европейската колониална администрация в Косово поне още известно време ще трябва да дели мегдан с администрацията на ООН. За разлика от „вицекраля“ на Брюксел и администрацията му, администрацията на ООН обаче оперира в Косово на базата на резолюция 1244, а тя изрично гарантира териториалната цялост на Сърбия и третира Косово като временен протекторат на ООН, докато се намери приемлив и за двете страни модел за автономия на Косово в състава на Сърбия. Тъкмо това обстоятелство ще изправя и занапред пред сериозни изпитания експеримента Косово и ще поставя под въпрос шансовете му за траен успех.
Ханес Хофбауер е завършил икономическа и социална история във Виенския университет и работи като журналист и издател в австрийската столица. Сред по-известните му студии са „Източното разрастване на Европейския съюз – историческа база – икономически механизми – социални последици“ (Виена 2007 г.) и „Балканска война: Десетгодишното разрушаване на Югославия“ (Виена 2001 г.), която междувременно претърпя повече
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
