До 30 т. м. посетителите на Сибанк имат възможност да се срещнат с произведенията на Томас Кочев. Кураторът на изложбата Весела Ножарова е подбрала негови работи предимно от частни колекции (повечето от тях се показват за първи път пред публика); те го разкрива пред нас и като автор на много деликатни рисунки, и като скулптор с ярка индивидуалност.

Роден в Гърция през 1940, той напуска родината осем години по-късно заради политическите убеждения на семейството му и за кратко пребивава в Югославия и Чехословакия. Явно до края на живота си се чувства чужд навсякъде, тъй като подписва произведенията си с гръцката дума xenos, което означава чужденец.

Макар че след многобройни странствания прекарва голяма част от живота си в България, Томас Кочев не се развива паралелно с процесите в българското изкуство от периода на социализма. Неговото творчество е генетично свързано с румънската школа, където се формира като художник. През 1968 завършва скулптура в художествената академия в град Клуж при проф. Филчеа и това оставя своя отпечатък през целия му творчески път.

За съжаление, Томас Кочев е сред по-малко познатите на българската публика автори, и то предимно с дървопластиката си. Сега обаче, в тази изложба, го виждаме в друга светлина. Основен акцент са многобройните му рисунки и скици, нахвърляни сякаш съвсем набързо, а всъщност съдържащи голяма дълбочина. В по-голямата си част това са глави и фигури, в които най-важно е движението, вътрешният заряд, без в тях да се съдържа каквато и да било конкретика или идеализация. Това са рисунки-състояния, в които прави впечатление специфичната вглъбеност и сдържания колорит, постиган най-често чрез акварелни или тушови разливания. Същевременно, въпреки ескизния им характер, в тях умело са разработени нежни детайли, най-често в къдриците на женските прически. Това, както може да се забележи, е пренесено и в скулптурите от дърво, заети за изложбата от различни галерии. Изработени от топъл, но сравнително по-нетраен материал като дървото, тези пластики могат да се разглеждат като концентрат от културните натрупвания през вековете. В тях можем да открием и наследството на Древните Египет и Гърция или на готическата християнска скулптура на западния свят, но те имат нещо много свое - сякаш не гледат към зрителя, а стоят унесени със затворени очи, замислени за нещо, което ще остане вечна загадка.

Особено интересен акцент в изложбата са цяла серия репродукции на рисунки от колекцията на Юго Вутен – те са изключително ценни с това, че показват най-ясно творческия процес на автора, начина на търсене на формата, посоката на мисленето му. В случая те са дотолкова плътни и силни, че всяка от тях може да се разглежда като самостойно произведение. Това отново са най-често женски глави и тела, както и няколко разпятия - някои надраскани набързо с нервен щрих, други внимателно разработени със светлосенки.

Голям колекционер и почитател на творчеството на Томас Кочев е и Димитър Грозданов - значителна част от оригиналите в експозицията са негова собственост. Специално внимание трябва да се отдели и на витрините с ескизни керамични пластики, притежание на семейството на художника. Те твърде много напомнят археологически находки от гръцко и римско време.

Изложбата на Томас Кочев по някакъв начин се родее с показаната наскоро експозиция с произведения на Никола Терзиев-Желязото – като състояние и подход при експонирането. И в двете е отделено внимание на документалните снимки, на подготвителните скици, на рисунките, както и на триизмерната скулптура. По този начин те изграждат сравнително цялостна представа за двама автори, допринесли много за формирането на един по-плътен и различен образ в българското скулптурно наследство.