Една приятелка съчуствено ми казва: ‛Как можеш да се занимаваш с тази отврат? Нужна е хигиена... Ето, аз си гледам цветята, слушам си хубава музика...“

Оставам настрана, че такова изказване е правомерно, ако знаеш ‛отвратта“, а не ако я предполагаш – минимум ‛омърсяване“ е нужно, малко да си погледал все пак. Онова, което възбужда моята нетолерантност към такава позиция, не е и снобизмът - твърде е банален и гладък, за да го нищим. Дълбоко неприемлива намирам стратегията на белите ръкавици спрямо казана с помията. Защото ако в този казан вреше само ВВ, да плеснем с ръце и да се прегърнем. Там обаче са: сутрешните тв блокове, които с жълтото си мислене на политиката (кой с кого и против кого) съдействаха силно на политиците в погнусата на обществото и последвалото му аполитизиране, там са домовете за сираци, там са калните ни улици, там е бетонираното ни черноморие, там са ъндерграун свърталищата, наричани още училища.Там са театрите ни, трамваите ни...

Помията е море. Прибирането ни в подводницата и наблюдаването на калните водовъртежи през люка, докато от тонколоните се стеле Вивалди, е неработеща стратегия. Изолацията е тактика на мнимо оцеляване - възможна само на парче, в лимитиран ‛жанр“ и време.

Това е наивен опит за вътрешно емигриране. Онова, което в разговора с приятелката (една от многото, които ме съжаляват) ми светна, е, че от тази красива отстраненост от грозното, гадното, гнусното наднича и едно друго лице – това на консумативизма. Свикнали сме да го мислим като материално потребление. Той обаче е и отказът от участие – на каквото и да е ниво и под каквато и да е форма – в заниманието, назоваването, променянето. Потребявам от ‛хубавото“, което е създадено, другото за балъците, плебса – за другите. Аз съм high.

Да участваш, значи да се ‛мърсиш“. (Слагам тези кавички, защото не вярвам, че мърсенето е пасивен акт – нищо и никой, освен мен, не може да ме омърси. Нито да ме унижи и пр. лоши работи да случи на душата ми.)

Колкото до изминалата седмица в ВВ – нищо ново, освен растящо напрежение, изпилени нерви, проявяване на подтискани страни. Дали СЕМ ще окаже честта да забележи какви ‛сексове“, както казва майката на друга приятелка, се вихрят в 20 часа по Нова? Чаршафите са си чаршафи, но вербалната порнография е на талази. Едно време ‛пикантните сценки“ се излъчваха в отделен късен блок. А инак Нова свърши нещо, което трябваше да свърши навремето – тогава щеше да е акт на гражданска съвест. Сега се маха Коритаров, тогава щеше да бъде напуснат Алберт. Понякога късното е по-тъпо от никога.

Да не забравя да си полея цветята – довечера в паузата на ВВ.