„Отпуснете се, приятна безтегловност... Чуйте сега колко по-мистериозно и по-тежко звучат Calexico, когато се опитват да пресъздадат мрачното спокойствие на притихнало езеро... Накрая обаче една банда, която сами пожелахте - исландците Sigur Ros, от новия им албум „Със жужащи уши продължаваме да свирим безкрай“. А на CD-то в гръб се виждат няколко души, които чисто голи притичват през магистрала. И в Щатите хората на Буш веднага цензурирали обложката, като им лепнали по един етикет на задниците. Във „Мегачас“ обаче не страдаме от подобни предразсъдъци.. .отдайте им се сега на напълно на Sigur Ros, ще ви направят по-щастливи...“

Не е за вярване. Нищо не се е променило. Това е първото впечатление на пристрастния слушател, който помни неделното вечерно предаване на Българската редакция на ВВС за „британски ъндърграунд във всичките му форми“. През 90-те, когато клубната култура в България беше в своите съвсем начални (но закъснели) години, а субектите в нея се изживяваха като пъп на мирозданието, едно седмично радиопредаване по „сериозната новинарска медия“ ВВС фино, професионално и без поучителен патос подсказваше, че нашият „съвършен и неповторим“ lifestyle май вече се е случил, че и отминал „там, на Запад“. Андрей Владов и още дузина водещи, репортери и редактори на Българската редакция обикаляха клубовете, книжарниците и галериите за съвременно изкуство в Лондон и разказваха истории за музиканти, писатели и артисти, чието имена влизаха в българските медии години по-късно.

„Мегачас“ беше предаване за ъндърграунд, който съвсем не приличаше на родния ъндърграунд. Лудостта на Острова почти нямаше допирни точки с истерията на прохождащата алтернативна култура тук. И независимо от степените на различие „Мегачас“ винаги беше разбираем и интересен. Дори и за консервативния слушател, който не пребиваваше в нито една алтернативна култура- тук, и на Острова. Вероятно заради ненатрапчивия, но лападирен и деликатно пристрастен журналистически маниер на представяне на композиции, артисти и събития. Този стил на „правене на предаване“ и „подбор на теми“ си остана и до днес британския патент на Владов и компания и за щастие не се повтори от злополучни имитатори.

И наистина не е за вярване, че „Мегачас“, вече в двучасов формат и по онлайн радиото „Тангра мега рок“, си е пак същият. Дори и след напускането на главното основание за създаването му - ВВС (тежката медия). Амбицията първи да представиш най-актуалните алтернативни изпълнители, талантът да обясниш на слушателя с куп метафори защо точно тази банда си решил да представяш, желанието да познаваш и общуваш с аудиторията си - нищо не се е променило! Явно все още има и такива предавания- по-важни от конкретната медия и хонорарите, заради една генерация слушатели около себе си и респекта към създадена от тях общност. Със жужащи уши продължаваме да слушаме безкрай...