Български  |  English

Връщане към Солженицин

Това беше последният руски класически писател. Солженицин по своята етическа и естетическа същност принадлежи на хуманитарните традиции. Той е сложна молекула, съставена от основните руски ценности. Сам по себе си представлява сплав от писател и обществен деец, критик на режима и жертва на режима, субект и обект на руската история. Вярва в справедливостта. Готов е да признае, че човекът по природа е добър, но са го изкривили, развалили обществените обстоятелства. За да придобие идеята за справедливост фундаментална основа, Солженицин намира религиозен аргумент - вярата в Бог за него е утилитарна в смисъл, че оправдава борбата с тоталитаризма. В резултат имаме цялостна фигура на бореца. От гледна точка на различните течения на философията на ХХ век, всичко това е ужасно примитивно, наивно, безпомощно, но от гледна точка на борбата с комунизма – това е единствената възможна формула за писателското съществуване.

Всъщност, Солженицин като писател е създаден от враждебната нему обществена доктрина. Представата му за човешката природа, за историята и самобитността на Русия са подчинени на морална съпротива на злото, както и на съпротива на лъжата и насилието. Западът за него беше само опорна точка, за да продължи борбата с ненавистния режим на Съветския съюз. Западът винаги му е бил чужд като вредна за Русия идеология на либерализма.

За какво на всички нас ни е нужно да го обичаме?

Е, преди всичко, заради книгата му ‛Архипелаг ГУЛАГ“. Заради тази книга в резултат в Европа фактически изчезна еврокомунизмът, а в Русия тя стана идейна предпоставка за разрушаването на съветската империя.

В романа си ‛Един ден на Иван Денисович“, който превърна Солженицин в култов писател на истината, авторът се връща към важна тема за руската литература – към темата за ‛малкия човек“: този, който, въпреки че е необразован, разбира и чувства по-добре света, отколкото образованите хора – интелигенцията. Тук имаме работа с руския вариант на философията на Русо: природният човек е единственият, на чиито инстинкти можем да се доверим. Същото виждаме и в разказа му ‛Матрьонин двор“, където простодушната старица, героиня на разказа, се въздига вече не само в сан на праведница, но дори на светица.

По този начин Солженицин се превърна в лидер на т.нар. ‛селска литература“, която поставя под съмнение цялата съвременна цивилизация, съветската и западната едновременно. Но героичната съдба на самия Солженицин скриваше консервативния смисъл на произведенията му.

С елцинската демокрация той не намери общ език, затова пък, когато на власт дойде Путин, Солженицин се съгласи приятелски да си общува с него като с възстановител на руската държава. И фактически престана да бъде критик на режима. Ценител на Бога и добротата, Солженицин затвори кръга на традиционните руски писатели. Той не остави след себе си нито литературна школа, нито политически последователи. Оказа се самотник. Успешен и трагичен едновременно. Смисълът на живота му беше убийството на комунизма. Всичко останало са подробности.


Радио ‛Свобода

Превод от руски Веселина Гюлева
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”