Български  |  English

Маурисио Кагел (1931-2008)

Природните закони са неумолими: завърши земния си път една от най-своеобразните творчески личности на музикалния авангард от средата на ХХ век до днес – Маурисио Кагел. Композитор с неизтощима звукова и формотворческа фантазия, заразително чувство за хумор и подчертана провокативност в мисленето, Кагел бързо намира своето място сред кипежа от музикални идеи, тенденции и събития, характерен за шейсетте години на миналия век. Светът го свързва най-вече с тъй наречения „инструментален театър“ – синтез на музикални и театрални изразни средства, с който се изграждат принципно нови форми с непозната дотогава естетическа сила на въздействие. Редица еталонни за това направление произведения са дело на Кагел.

Разбира се, творци от такъв мащаб рядко остават в рамките на направленията и Кагел не прави изключение. Не случайно го наричат „мултимедиен артист“. Творбите на Кагел имат удивителното свойство да съществуват еднакво убедително в концертна, сценична и филмова (за телевизия, най-често режисирана от автора) версия. Кагел има и едно неоценимо предимство пред колегите си от авангарда – невероятно свежото си чувство за хумор. То варира от автоирония („Хипократова клетва“ за пиано на три ръце), „нео“-стилизации на стари епохи („Лудвиг ван“, „Tanzschule“), пародии на „академизъм“ и немската „висока“ традиция („Оpus 1991“, късните струнни квартети), та чак до саркастично отношение към актуални житейски и политически проблеми („Контра-данс“, „Маре нострум“, „Трибунът“). На хумора вероятно се дължи и немалка част от популярността на Кагел (нещо, с което повечето авангардисти - обитатели на „кулата от слонова кост“, не могат да се похвалят).“Десетте марша, които се разминаха с победата“ се включват с удоволствие в програмите на прочути оркестри. Публиката искрено се забавлява с „Мач“ (две виоли и ударни), „Дресура“ (трио ударни), Tango Aleman (самият Кагел пее в един от документалните записи). Радва се на нестандартните звукови картини (Музика за ренесансови инструменти) или на необичайните комбинации от около 200 неевропейски инструмента („Екзотика“).

Спомням си една иронично-метафорична фотография на Кагел, поместена през декември 2001 за 70-годишния му юбилей в бюлетина на издателство „Петерс“ „Peters Nachrichten“, преименуван за случая Kagel’s Nachrichten. Масивен гръб, плешиво теме, коса на тила (все още черна), ръце на кръста – едната държи партитура, на която ясно се чете Kagel. Ако тогава съм я възприел като типично Кагелова ексцентричност, днес съм склонен да видя послание: тленното неумолимо ни обръща гръб и изчезва в небитието, духовното наследство остава. Кагел ни оставя огромно и по обем, и по значение творчество, без което музиката на нашето време нямаше да е същата.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”