Съвременно изкуство за масова употреба
Както пише Бенямин, ‛Всяко нещо, създадено от хора, е можело винаги да бъде имитирано от хора“. Сега след като изживяхме възторга от техническата възпроизводимост и навлязохме в епохата на ментето, дойде моментът да осмислим и него като самостоятелно произведение.
Поставени в условията на глобалната икономика, съзнателно или не, ние прилагаме нейните закони и в съвременното изкуство. Стигна се до мига, в който имената на големите световни художници са вече лейбъл, който означава задължително истински хитове на високи цени. Особено тук при нас, заради далечната дистанция и недостижимото ниво, тези имена са живите митове, пред които можем само да благоговеем.
И както необятната китайска индустрия се промъква ловко сред големите марки на пазара, така и словенските художници намериха начин да доведат ‛високото“ изкуство при нас. Колекция Саечи звучи като нелепа грешка при изговарянето, но това всъщност е общата марка, под която Ника Облак и Примож Новак представят своите цитати на световноизвестни художници или по-точно своите ментета. Защото творбите им имат всички характерни белези на ментето – имената на художниците звучат почти като истинските, но не съвсем; самите работи имат допълнителни намеси, за да не съществуват като копие, а като самостоятелни произведения; изпълнени са с налични материали, които приличат досущ на оригинала... Всичко в изложбата изглежда сякаш култовите икони на арта са се отразили в кривите огледала на нашата реалност.
Словенската селекция включва всъщност три енциклопедични имена - Деймън Хорст, Джефри Кунст, Трейс Еймин.
Цялата изложба е забавление от типа ‛Открийте разликите“. В някои от работите те са едва забележими, в други – намесите на словенските автори са внесли дори нов смисъл, т.е. пословенчили са ги, побългарили са ги или каквото там се полага, за да стигнат тези художници и до тук. Неслучайно са избрали най-влиятелните имена в съвременното изкуство и базисни техни произведения.
През 1980 Джеф Кунс поставя прахосмукачка в стъклена витрина и я осветява с неон. ‛Новото“ е една от първите му заявки да бъде истинска звезда в света на изкуството. Няколко години по-късно той поставя баскетболни топки в аквариуми пълни с вода под името ‛Равновесни съдове“. Сега появата на тези работи в която и да е експозиция или музей респектира още отдалеч. Те са гарант за високото ниво и важното значение на събитието или мястото. Същото е и с композициите от точки на Деймиън Хърст – най-скъпо продаваният жив художник в света. Заедно с Трейси Емин той става известен като част от групата млади британски художници, които правят своя силен пробив през 90-те. Двамата са сред най-блестящите открития на колекционера Чарлс Саачи.
Сега в изложбените пространства на ‛Червената къща“ точките се появяват в променени композиции, размери и цветове под името ‛Дезоксиефедрин“. Топката на Джефри Кунст е футболна и е само една в аквариума, пълен до полвината с вода, а прахосмукачката е вече ‛Новият циклон Зануси“. Порцелановото кученце-ваза почти не се различава от оригинала. Същото е и с палатката на Трейс Еймин ‛Всеки, с когото съм спала 1963-1995“ и с нейната живопис от серията ‛Върната светлина“. Разликите са в детайлите.
Най-интересното е, че самите знаменитости, които са обект на словенските артисти, ползват често в работите си различни слабости и фетиши на съвременното консуматорско общество, за да пресъздават свои лични послания или някаква форма на социална ирония. Словенците изпробват същата стратегия, но вече ползвайки самите кумири като ядро и готов продукт на арт пазара.
В този смисъл колекция Саечи може да се интерпретира и като критика на добре продаваната социална позиция или като ревизия на спонтанното артистично поведение. Доколко то е възможно днес при доминиращите закони на бизнеса? Как цифрите от търговете влияят на отношението ни към артиста и творбите му и към кого са адресирани те изобщо? Затова, поне според мен, освен първоначалната наслада и сполучлива ирония, тази изложба носи доста по-сериозно послание.
За щастие ще имаме възможност да коментираме лично с авторите техните цели и средства на среща в ‛Червената къща“ при закриването на изложбата на 20 октомври.
Поставени в условията на глобалната икономика, съзнателно или не, ние прилагаме нейните закони и в съвременното изкуство. Стигна се до мига, в който имената на големите световни художници са вече лейбъл, който означава задължително истински хитове на високи цени. Особено тук при нас, заради далечната дистанция и недостижимото ниво, тези имена са живите митове, пред които можем само да благоговеем.
И както необятната китайска индустрия се промъква ловко сред големите марки на пазара, така и словенските художници намериха начин да доведат ‛високото“ изкуство при нас. Колекция Саечи звучи като нелепа грешка при изговарянето, но това всъщност е общата марка, под която Ника Облак и Примож Новак представят своите цитати на световноизвестни художници или по-точно своите ментета. Защото творбите им имат всички характерни белези на ментето – имената на художниците звучат почти като истинските, но не съвсем; самите работи имат допълнителни намеси, за да не съществуват като копие, а като самостоятелни произведения; изпълнени са с налични материали, които приличат досущ на оригинала... Всичко в изложбата изглежда сякаш култовите икони на арта са се отразили в кривите огледала на нашата реалност.
Словенската селекция включва всъщност три енциклопедични имена - Деймън Хорст, Джефри Кунст, Трейс Еймин.
Цялата изложба е забавление от типа ‛Открийте разликите“. В някои от работите те са едва забележими, в други – намесите на словенските автори са внесли дори нов смисъл, т.е. пословенчили са ги, побългарили са ги или каквото там се полага, за да стигнат тези художници и до тук. Неслучайно са избрали най-влиятелните имена в съвременното изкуство и базисни техни произведения.
През 1980 Джеф Кунс поставя прахосмукачка в стъклена витрина и я осветява с неон. ‛Новото“ е една от първите му заявки да бъде истинска звезда в света на изкуството. Няколко години по-късно той поставя баскетболни топки в аквариуми пълни с вода под името ‛Равновесни съдове“. Сега появата на тези работи в която и да е експозиция или музей респектира още отдалеч. Те са гарант за високото ниво и важното значение на събитието или мястото. Същото е и с композициите от точки на Деймиън Хърст – най-скъпо продаваният жив художник в света. Заедно с Трейси Емин той става известен като част от групата млади британски художници, които правят своя силен пробив през 90-те. Двамата са сред най-блестящите открития на колекционера Чарлс Саачи.
Сега в изложбените пространства на ‛Червената къща“ точките се появяват в променени композиции, размери и цветове под името ‛Дезоксиефедрин“. Топката на Джефри Кунст е футболна и е само една в аквариума, пълен до полвината с вода, а прахосмукачката е вече ‛Новият циклон Зануси“. Порцелановото кученце-ваза почти не се различава от оригинала. Същото е и с палатката на Трейс Еймин ‛Всеки, с когото съм спала 1963-1995“ и с нейната живопис от серията ‛Върната светлина“. Разликите са в детайлите.
Най-интересното е, че самите знаменитости, които са обект на словенските артисти, ползват често в работите си различни слабости и фетиши на съвременното консуматорско общество, за да пресъздават свои лични послания или някаква форма на социална ирония. Словенците изпробват същата стратегия, но вече ползвайки самите кумири като ядро и готов продукт на арт пазара.
В този смисъл колекция Саечи може да се интерпретира и като критика на добре продаваната социална позиция или като ревизия на спонтанното артистично поведение. Доколко то е възможно днес при доминиращите закони на бизнеса? Как цифрите от търговете влияят на отношението ни към артиста и творбите му и към кого са адресирани те изобщо? Затова, поне според мен, освен първоначалната наслада и сполучлива ирония, тази изложба носи доста по-сериозно послание.
За щастие ще имаме възможност да коментираме лично с авторите техните цели и средства на среща в ‛Червената къща“ при закриването на изложбата на 20 октомври.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
