Защо Радиото не печели тълпи от слушатели от своите риалити формати? Защо нито една комерсиална станция не се реши да инвестира в нескромния ексхибиционизъм на активната си аудитория? Най-простият и бърз отговор е, че Радиото е лишено от визия. Но това е и най-повърхностното обяснение, което пропуска твърде важни детайли от развитието на Старата медия и е знак за лениво пребиваване сред „установените правила на занаята“ (няма такива; или ако има - промяната им е по-бърза, отколкото обикновеният водещ предполага).


Седмицата, която си отива, стовари в българската медийна публичност най-малко три грандиозни съ-бития: началните епизоди на Големия брат и Dancing Stars, както и провалът (на професионално и етично ниво) на „Хванати в изневяра“, тъй като шоуто се оказа зле изиграна постановка на „действителни истории от живота на участниците“. След подобна многочасова телевизионна агресия можем да мислим Радиото предимно като захвърлено в ъгъла, музикална кутия сред хвърчащи мисли в офиса или елитарна медия. Но телевизията съвсем не е главната и единствена причина за такава второстепенна роля. И няма как да мине оправданието, че Старата медия е алтернатива на многочасовата глупост на малкия екран. В ефира също наблюдаваме многочасова глупост, дори възраждане и на позабравени нелепици. При радиото липсва онова твърде успешно внушение за мащабност и грандиозност, които обещава телевизията.

Последната концепция на Big Brother съвсем не е толкова оригинална и впечатляваща, но съсредоточи вниманието и очакването на зрителя в изговарянето й / издаването й пред публиката в обещания час. За кратко воайоризмът беше изместен от любопитството към идеята, хрумката на нечия режисьорска глава. В ефира също отвреме на време прелитат идеи, но журналистическото внимание към тях е минимално.

Има един последователен (и необясним) отказ да отвоюваш пространство за неконвенционалните идеи, да им отделиш специално програмно време, да ги рекламираш агресивно. А през последните години се случиха няколко важни стъпки в правенето на „реално радио‛ (НЕТ, Инфорадио), доста по-смислени от телевизионните „риалити формати‛. Само че останаха почти незабележими - като фон на твърде амбициозни (повърхностни) програмни решения, лишени от драматургия и автореклама. Който изобрети българския радиовариант на Big Brother и има смелостта да следва различността си, току-виж преподреди рейтингите в софийския ефир. Но сред такава шумна тълпа от рекламни агенти пред микрофона едва ли ще се случи скоро.