Думи срещу думи ( литература), брой 32 (2780), 26 септември 2008" /> Култура :: Наблюдатели :: Зайци с вълчи апетит
Български  |  English

Зайци с вълчи апетит

Не са много напоследък българските книги, които могат да се похвалят с такава добра публичност като „9 зайци“. Но още по-малко пък са тези, които могат да се похвалят с такава гъстота и материалност на сетивното писане: тук всеки цвят, всеки вкус, всеки мирис са така отчетливи и представими, че моментално стимулират читателското въображение да работи с тях, да им се отдава и наслаждава. И сигурно има нещо общо с това иначе мое случайно наблюдение, че когато в „9 зайци“ някой е гладен (а това е доста често), той винаги е гладен до смърт, подивял, озверял от глад – никога не е просто гладен. Тези девет зайци имат вълчи апетит.

Какво всъщност представлява книгата на Виргиния Захариева? Най-лесно би било да се отговори: автобиография. Лесно, но и подвеждащо. И в крайна сметка невярно. Първо, изобщо не става дума за линейния, монолитен автобиографизъм, който се развива планомерно и целеустремено и който Виргиния Захариева навярно би нарекла мъжки или патриархален. Ако има жанр „женска автобиография“, тя навярно би била такава – асоциативна, ризоматична, развиваща се повече в широчина и дълбочина, отколкото напред в личното време, въпреки иначе ясно отделените две части, посветени съответно на детството и на зрелите години. (Впрочем, попитах Виргиния Захариева защо отсъстват младежките й години и получих отговор, че те може би още не са й достатъчно ясни). Второ, „9 зайци“ твърде успешно заблуждава наивния читател, че всичко е разказано вътре едно към едно, че всички случки са „истински“ – претенцията за реален автобиографизъм е натрапчива, но се оказва, че под нейната маска работят фикционални пластове. Би било интересна, но не и лесна игра да се отсеят фикционалните от автобиографичните случки в „9 зайци“. Ако изобщо е възможно, защото самата книга представлява едно автоизследване на собствената психика и кой може да каже, че образът на игуменката от първата част, например, не е „истински“, защото не се е състоял в действителния живот на 6-годишното дете, а само в писателско-терапевтичното търсене на 46-годишната жена?

Двете възрасти са изрично посочени в анотацията на корицата, защото това е книга за възрастите. Критическата възраст със своите физически и оттам психологически нестабилности и опасни завои е централна тема в „9 зайци“ и не знам друга книга в българската традиция, която така прямо да говори за тези проблеми. Затова и на друго място, уж на шега, но не съвсем, подхвърлих, че би трябвало повечко мъже да я прочетат – ако щете, с образователна цел. На мен поне ми беше полезна.

Изобщо, „9 зайци“ силно впечатлява – и с флуидния си жанр, и с вкусно-цветното си писане, и с понякога ексхибиционистката откровеност. Книгата, събрана от различни парчета – разкази, стихотворения, откъси от дневници, рецепти – е „жанр“, който всъщност присъства доста силно в най-новата българска литература, но при Виргиния Захариева е по-сполучен от други случаи, защото е овладян в служба на ясна концепция. Все пак, склонен съм да се съглася с чути оттук-оттам възражения, че в книгата има излишни неща – повече във втората част, отколкото в първата, която всъщност е издържана в един доста строг класически стил, макар и нашарен с рецепти. Във втората част вероятно има моменти, които са по-силни, по-новаторски и по-важни, но не крия, че чисто субективно на мен повече ми допада първата.

Накрая ще кажа само, че, подтикван от читателската си лакомия, много бих желал следващата книга на Виргиния Захариева да излезе след по-малко от 12 години – разстояние, което дели „9 зайци“ от „Кадрил късно следобед“...
още от автора


Виргиния Захариева. "9 зайци". Издателство QM, 2008. Цена: 14,50 лв.
  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”