Български  |  English

Електричество. Газ. Геноцид. И разбирателство

Конфликтът между Русия и Грузия, прераснал във война през август т.г., може да бъде тълкуван по различни начини, но той имаше една несъмнена заслуга: привлече вниманието към един район на планетата – Кавказ.

Кавказ за българското обществено мнение е район отдалечен, от Южна Осетия започнахме да се интересуваме заради войната, за Нагорни Карабах, където отдавна не се е съобщавало да има военни сблъсъци, вече петнайсетина години не се говори.

Дори действия, които ни засягат, остават извън полезрението ни – като например усилената (и доста по-активна от нашата) дипломатическа дейност на Турция по време и след руско-грузинската война. Съвсем бегло бе съобщено за изненадващото посещение на турския президент в Армения по повод футболния мач между националните отбори, както и за турското предложение за тристранна среща Турция – Армения – Азербайджан.

Под заглавие „Между Армения и Турция се случва разбирателство“ френският Courrier International публикува текст на Гаяне Мовсесян, в който авторката се спира на три момента от армено-турската среща:

1. От следващата година Армения ще продава електроенергия на Турция директно през границата до град Карс. Договорът бе сключен при посещението на Абдулах Гюл в Ереван. Първоначално става дума за 1.5 милиарда киловатчаса годишно, количеството ще нарасне на 3.5 милиарда киловатчаса с усъвършенстването на преносната мрежа. За Армения това е напълно нов пазар, тя притежава енергиен потенциал, който договорът ще помогне да бъде най-добре оползотворен.

2. Турският министър на външните работи отбеляза пред Ройтерс, че „Армения може да се превърне в алтернатива на трасето на газопровода от Каспийско море, който трябва да обслужва Запада през грузинска територия, станал несигурен след руската интервенция“. Министърът заяви, че сътрудничеството между Анкара и Ереван може едновременно да даде сигурност на проектите за енергийно сътрудничество в района и в същото време да засили влиянието на Запада в Южен Кавказ – той явно е визирал проекта Набуко, в който Турция играе главната роля на транзитираща страна.

3. Високопоставен турски представител е заявил пред турски журналисти, че страната му трябва да се извини на арменския народ за случилото се в началото на ХХ век. Попитан дали Турция официално ще повдигне въпроса, той отговорил, че в случай на развитие на връзките между двете страни, ще бъде невъзможно да не се засегне и този въпрос. Дипломатът предположил, че дори да е малко вероятно Турция да признае геноцида, тя би трябвало без отлагане да се извини за депортацията и убийствата на арменци, за голямата болка, причинена на арменския народ.


Десетилетия наред арменците се борят Турция да признае извършването на геноцида от Османската империя. В Турция дебатът по въпроса едва започва. Но това, което арменският народ и международната общественост не успяха да постигнат, ще го постигне може би икономиката.

Разбира се, наивно ще е да се мисли за радикална промяна на психологията и вижданията на официалните турски власти, но събитията в Грузия предоставиха на Анкара сериозни възможности да конкретизира поне две от своите главни цели: да получи статут на лидер в Кавказкия район и да играе ролята на посредник в зоните на конфликт, отбелязва Гаяне Мовсесян.


К


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”