Български  |  English

Европейският съюз е основен играч

Извън приоритетните задачи, поставени за решаване, без съмнение френското председателство на Европейския съюз ще остане белязано от сблъсъка на Стария континент с две големи и дълбоко символични кризи.

Първата е геополитическата криза, предизвикана от руската интервенция в Грузия, при която започна да се реализира стратегията за възвръщане на надмощието, предначертана от Владимир Путин в момента, в който пое властта.

Втората - в по-друг регистър – е финансовата американска и международна криза, която няма прецедент от 1929 насам. Тя маркира края на една епоха.

И в двете кризи Европа досега се държи добре. Упоритото желание на френското председателство да наложи волята си направи възможно съюзът да бъде в първите редици на западния фронт, да управлява руско-грузинския конфликт и да поеме посредничество, нещо твърде нетипично за Европа

Каквито и да са минусите, това безспорно бе успех за френското председателство. Що се отнася до финансовата криза, първоначално Старият континент можеше да се смята за зона на стабилност на фона на американския хаос. Централната европейска банка изцяло изпълни ролята си, инжектирайки необходимите ликвидности в банковата система, координирайки се с Вашингтон и Ню Йорк. В най-скоро време френското председателство и европейската комисия ще предложат серия от мерки, за да внесат малко ред в международната финансова система.

Ако тези две кризи сами по себе си означават обрат - краят на периода след Студената война в Европа, краят на „първата ера на пазарните финанси“ (тук използваме заглавието на една от забележителните лекции на Пиер Кайто и Жил дьо Маргьори) – те отбелязват не по-малко и края на европейската безотговорност, което означава, че отсега нататък Европа няма да може да избяга от задълженията си на регионален, дори глобален играч. В сферата на геополитиката развитието на света, разширяването на ЕС на Изток и енергийният проблем вкарват Европейския съюз в директен контакт с невралгичните точки в Кавказ и Централна Азия. Наскоро, при свое посещение в Париж, Збигнев Бжежински подчерта, че отсега нататък Русия, която вече не е толкова световна, колкото регионална сила, ще бъде проблем първо за Европа.

Разбира се, можем да се радваме, че руско-грузинският конфликт избухна, когато начело на ЕС бе голяма страна членка, а не някоя държава, чието минало е народната демокрация. Ала няма изгледи проблемът да се реши до 31 декември 2008. А това поставя сериозно въпроса за отсъствието на стабилно председателство на Европейския съвет, а значи за влизането в сила на Лисабонският договор, който го учредява. Поставя се и въпросът и за военните възможности на съюза (40% от общия бюджет на САЩ с много по-малка „възвръщаемост на инвестициите“).

Що се отнася до финансовата криза, със сигурност не Европа ще спаси американската финансова и банкова система. Но дори и произходът, и сърцевината на кризата да са отвъд Атлантика, не трябва да си мислим, че Европа ще е само зрител или косвена жертва. Европейските финансови институции участват изцяло в тези „пазарни финанси", които (ако не броим спукването на мехура на „събпрайм кризата“), от 20 години заместиха традиционните банкови механизми, посредством титризация, кредитни деривативи и засилващо се търсене от страна на банките на финансиране от пазара. И колкото и да е предпазлива по отношение на американското laisser-faire, европейската регулация е също така и изцяло неадаптирана за да управлява това заместване на традиционните кредитни рискове върху които се изграждат анализите на кредитните агенции с пазарните рискове, които вече са невъзможни за оценяване.

Съвременното регулиране на финансовите пазари поставя изключително сложни въпроси и Европа, с гласа на Франция, не трябваше да бърза да предлага изтъркани решения, чието прилагане всъщност крие риск те да се превърнат само в заклинания. От друга страна е ясно, че Европейският съюз може и трябва да изпълнява по-голяма роля в международната финансова система и нейната регулация, и че той ще изпълнява тази си роля толкова по-добре, колкото повече напредва в интегрирането на своя собствен финансов пазар, в хармонизирането на контрола, в развитието на институция за икономическо управление (вж. ролята на американската хазна по време кризата) и изработване на нормативна стратегия.

Както в геополитическата сфера, така и във финансовата, американските трудности отварят на ЕС врата към възможност и към отговорност, преди новите азиатски гиганти да му оспорят това влияние. Разкривайки потенциалните й възможности, като и недостатъците й, двете големи кризи на лято 2008 принуждават Европа да не стои насред пътя.

Когато сме изправени пред тази реалност ирландското затъване на злощастния Лисабонски договор и новите препятствия, които това издига по пътя на една утвърждаваща се Европа, изглеждат доста смешни.

Лоран Коен-Танужи

Les Echos, 27 септември 2008


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”