Български  |  English

Шизофренията на българските нагласи

Българите не се интересуват от външна политика. По отношение на нея в страната ни отсъства ценностен подход. Това бях двата основни извода за България от направеното изследване ‛Трансатлантически тенденции 2008‛. Неговите резултати бяха представени на 16 септември в ‛Гранд хотел София‛ от Иван Вейвода – директор на ‛Balkan Trust for Democracy‛, Иван Кръстев – главен редактор на сп. ‛Foreign Policy - България‛, и Светослав Божилов – основател на ‛The Tipping Point Foundation‛, организацията, благодарение на която международното проучване е направено и в България. До този момент резултати от изследванията ‛Трансатлантически тенденции‛, които се правят всяка година от 2002 насам, са представяни в България общо три пъти.

За 2008 тези изследвания се финансират от German Marshall Fund of the United States, от Compagnia di San Paolo (Торино) и с подкрепата на Fundação Luso-Americana (Португалия), Fundación BBVA (Испания) и Tipping Point Foundation (България). Допитването обхваща САЩ и 12 европейски държави, като има за цел да усети пулса на трансатлантическите отношения. След обработка резултатите се предоставят на Мичиганския университет. Освен това подробна информация (не само за 2008, но и за предишни години) може да бъде видяна на www.transatlantictrends.org. Конкретното изследване за 2008 е извършено от TNS Opinion в САЩ, Германия, Франция, Великобритания, Италия, Холандия, Полша, Португалия, Испания, Словакия, Турция, Румъния и България. Анкетите са направени между 4-24 юни 2008 под формата на така наречените CATI анкети (Computer-assisted telephone interviewing). В Полша, Словакия, Турция, България и Румъния допитванията са направени при лични срещи с анкетираните. Във всяка една от 13-те страни са интервюирани около 1000 жени и мъже, навършили 18 години. Несъответствия са възможни в рамките на статистическата грешка, която според информацията в прессъобщението, разпростанено от централата на ‛Трансатлантически тенденции‛ в Брюксел, е плюс-минус 3%, а според текста в брошурата с ключовите заключения от изследването е плюс-минус 1%. Тази подробност е незначителна, но в известна степен подкрепя направеното предупреждение от страна на Иван Кръстев, че на данните от проучването трябва да се гледа много внимателно. ‛Не се знае на кой въпрос отговарят‛, аргументира се Кръстев. Той обясни българските отговори с няколко основни положения: медиите като цяло отразяват слабо международните събития, а в случаите, когато информацията им е много и изчерпателна, то става дума за човешка история (загинал българин при катастрофа на самолет в чужбина), а не за политическо събитие (конфликта в Кавказ, например); професионализацията на армията е повлияла за намаляване интереса към случващото се по света (семействата вече не се страхуват за младите си мъже); отсъствието на голям, но и опростен сюжет, като този за Студената война, разфокусира вниманието на информиращия се, който по принцип проявява по-малко толерантност към усложнените разкази. От самите резултати на изследването се вижда, че само 18% от анкетираните признават, че международната политика често присъства като тема на разговор сред приятелите им, 30% споделят, че те никога не обсъждат подобен въпрос в близките си кръгове. За сравнение резултатите ни са най-близки до тези в Турция, където 45% никога не говорят за политика, а само 14% често ангажират приятелите си с въпросната тема.

От данните се вижда, че България е в най-добри връзки с Русия - 66% от анкетираните у нас определят чувствата към Русия като много топли. Светослав Божилов обясни резултатите от тази част на изследването с отсъствието на ценностен подход. Той добави, че запознавайки се с тези резултати, един независим и неинформиран наблюдател би заключил, че България е неутрален член от групата на необвързаните и изобщо няма никакви връзки с ЕС и НАТО. Божилов обясни този странен факт с неспособността на българина да разграничи културната от политическата близост. Той прогнозира, че за политическия елит съществува дългосрочен риск за бъдещето му, тъй като отново, както и преди 15 години, сме в началото на дълъг път, който предстои да бъде извървян.

Иван Кръстев говори за шизофрения, имайки предвид, че анкетираните у нас искат едновременно две взаимноизключващи се неща: Украйна и Грузия да влязат в НАТО и България да е в отлични отношения с Русия.

Кръстев обясни и че страната ни не може да бъде регионална сила, въпреки че винаги е искала това. Тук политологът разказа случка от близкото минало, когато в националната телевизия се опитали да впечатлят чуждестранен гост с пълната версия на ‛Хан Аспарух‛, а търпеливият специален зрител най-накрая запитал: ‛Вие сте малка и тиха страна. Защо не правите такива филми?‛ В същото време, въпреки желанията ни за водеща роля, Кръстев отбеляза, че правителството ни не е имало официално и конкретно становище за конфликта в Грузия, както и че не е взело отношение спрямо един от най-сериозните въпроси, вълнуващи света – глобалното затопляне.

Освен с промените в климата, в 13-те анкетирани страни общественото мнение е ангажирано с предстоящите избори в САЩ, със състоянието на НАТО, със ситуацията в Афганистан и Турция, стана ясно от резултатите на ‛Трансатлантически тенденции 2008‛, представени от Иван Вейвода.

Близо половината от европейците (47%) смятат, че отношенията САЩ-Европа ще се подобрят, ако на предстоящите президентски избори спечели Барак Обама. 29% от тях пък предполагат, че дори и да спечели кандидатът на демократите, отношенията между двете велики сили ще си останат същите. 5% прогнозират влошаване на отношенията с избора на Обама. В България 43% срещу 17% харесват Обама. Маккейн у нас се ползва с еднаква симпания и антипатия, изразени и в двата случая с по 25% от анкетираните. 11% от европейците пък смятат, че отношенията САЩ-Европа ще се подобрят с избора на Маккейн, 49% не мислят, че той ще допринесе за промяната им, а 13% предполагат, че ще се влошат с победата на кандидата на републиканците.

Сред американците се забелязва, че основният въпрос, който ги разделя в избора им между Маккейн и Обама, е глобалното затопляне. Тези, които предпочитат Обама, се чувстват застрашени най-вече от промените в климата, а тези, които ще гласуват за Маккейн, смятат, че на първо време трябва да се решат проблемите с международния тероризъм, иранската ядрена програма и ислямския фундаментализъм.

И американци, и европейци са на мнение, че сред главните приоритети на следващия американски президент и европейските лидери трябва да са международният тероризъм и проблемите в световната икономика. На второ място жителите на Стария континент поставят промените в климата, а американците – Близкия изток.

25% срещу 58% от българите искат САЩ да упражняват водеща роля в света. По отношение на ЕС ситуацията е обърната: 71% срещу 13% искат съюзът да има ключова роля на световната сцена. 57% срещу 24% от анкетираните у нас смятат, че САЩ и ЕС имат общи ценности, които правят възможно сътрудничеството им. 38% от българите поставят като главен приоритет на следващия американски президент международния тероризъм, 33% - справянето с икономическите проблеми; 4% - отношенията с Русия; 8% - разпространението на ядрено оръжие; 1% - стабилизирането на Афганистан; 7% - промените в климата; 6% - кризата в Близкия изток.

84% от американците и 72% от европейците са особено загрижени от ролята на Русия в осигуряването на оръжие за Близкия изток. 69% от американците и 58% от европейците са притеснени от поведението на Русия спрямо съседните й държави. Нараснала е загрижеността сред американците (с 3% до 61%) и сред европейците (с 5% до 64%) по отношение ролята на Русия като енергиен износител.

Европейците са по-склонни в сравнение с американците да осигурят сигурност на Украйна и Грузия и да увеличат подкрепата за демократичните промени в Русия. В същото време жителите на Стария континент проявяват по-голямо нежелание от американците по отношение ограничаване контактите на Русия с международните организации.

57% от европейците смятат, че НАТО продължава да играе ключова роля за сигурността на страната им. В тези данни се наблюдава ръст в сравнение с 2007. Отчита се, че вече не се забелязва намаляване подкрепата за НАТО в страни като Германия и Полша – тенденция, която се бе запазила от 2002 досега.

Почти еднакъв процент от американците (73%) и европейците(79%) смятат, че Афганистан трябва да се подпомогне с икономически проекти, с обучение на местната полиция и армия (съответно 76% и 68%), с ограничаване производството на наркотици (70% и 76%). Разминаването между американци и европейци по отношение на Афганистан е в частта, засягаща провеждането на военни операции срещу талибаните. Употребата на сила се одобрява от 76% от анкетираните в щатите и от 43% европейците.

През последната година се забелязва затопляне в отношението на Турция спрямо ЕС. Симпатиите, изразени в градуси, са се увеличили със седем пункта и вече са 33. Подобна тенденция има и спрямо САЩ, където отношенията са се затоплили с три градуса и са се качили до 14 пункта. Трябва да се отбележи, че от 2004 Турция беше в захлаждащи се отношения и със САЩ, и с ЕС. Резултатите от изследването не регистрират особена връзка между политическите интереси и религиозността на турските граждани. Твърде малко се различава отношението към ЕС и САЩ на тези, които се молят пет пъти на ден от това на по-малко ревностните вярващи. В Турция като цяло подкрепата за европейско лидерство е по-голяма отколкото за американско надмощие. Средно 23% от турците приемат ЕС да е световен лидер, а само 7% са съгласни тази роля да бъде изпълнявана от САЩ. 48% от анкетираните в Турция смятат, че страната им трябва самостоятелно да участва в голямата международна политика, 20% са на мнение, че тя трябва да действа заедно със страните от ЕС, 11% споделят, че по тези въпроси Анкара трябва да е в пакет със страните от Близкия изток, 3% - със САЩ, а 1% - с Русия.

60% от европейците и 48% от американците смятат, че Турция ще стане член на ЕС. В Турция процентът на хората, които виждат подобно развитие за страната си, е само 26%. Прави впечатление, че в Германия подкрепата за членство на Турция в ЕС е паднала от 26% (през 2004) на 13%. 40% от германците смятат, че подобно разширяване би навредило на съюза. 76% от анкетираните смятат ценностите в Турция за толкова различни от техните, че страната не може да бъде част от Запада. В отговорите на анкетираните в България също се забелязва, че те не смятат Турция за страна, достигнала до европейските ценности, но в същото време са на мнение, че страната трябва да стане член на ЕС.

Като запазила се тенденция се отчита фактът, че европейците продължават да разграничават отношението си към американския президент и към политиката на САЩ като цяло. През 2002 64% от европейците определиха като желана водещата роля на САЩ в света, като в същото време само 38% от тях одобриха външната политика на Буш. През 2008 данните показват, че процентът в първата група е паднал до 36%, а процентът на подкрепящите дипломацията на Буш се е стопил до 19%.

Любопитен факт в изследването е, че се е увеличил процентът на европейците, желаещи по-тесни връзки със САЩ. През 2006 подкрепящите разрастване на трансатлантическите отношения са 27%, докато през 2008 те са вече 31%.

Тази година онези, които смятат, че Европа трябва да играе самостоятелна роля, са 46%, докато през 2006 броят им е бил 52%. Сред анкетираните в САЩ се забелязва, че по-голямата част от тях също са за по-тесни трансатлантически контакти.

Според президента на German Marshall Fund of the United States Крейг Кенеди резултатите от изследването показват, че американците и европейците споделят общи ценности и интереси, както и че искат тясно сътрудничество помежду си. От една страна, очакванията от новия президент на САЩ са големи, от друга – немалък е броят и на заплахите, застрашаващи света. Ето защо, смята Кенеди, следващият президент на САЩ ще има възможността не само да подобри имиджа на страната си, но и да изисква повече от европейските си колеги.

Остава въпросът как България може да се впише в амбициозните прогнози на Кенеди, имайки предвид анализираните от Иван Кръстев данни и неговия коментар, че България все още не е в състояние да мисли с формулата, че трябва и да дава, а не само да взима, и че ще продължава да бъде реципиент, а не генератор на идеи. По думите на политолога в Афганистан предпочитаме да пратим войници, а не пари, именно защото знаем, че на контингента се плаща. От друга страна, данните сочат, че България е по-миролюбива и от Германия. Ето защо, както предупреди Иван Кръстев, на социологическите проучвания трябва да се гледа внимателно.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”