Български  |  English

Натиск върху руските медии след войната в Грузия

В разгара на кризата около нахлуването в Грузия министър-председателят Владимир Путин покани главните редактори на влиятелните медии в държавата на частна среща в Сочи. Кремъл контролира по-голямата част от медиите в Русия и Путин понякога дава интервюта на приятелски настроените журналисти. На 29 август за първи път от пет години той покани и Алексей Венедиктов, главния редактора на ‛Эхо Москвы“ – единственото национално радио, даващо думата на опозицията.

Според присъствали на срещата, в течение на няколко минути Путин се е карал пред всички на Венедиктов заради начина, по който ‛Эхо-то“ осветява войната в Грузия, четейки от стенограма грешните, според него, места. ‛Интересно ми е не кой е казал това, - цитира един от участниците в срещата думите на Путин. Вие отговаряте за всичко, което се случва в радиото. Тях не ги познавам, но вас ви познавам“. Посланието към повечето от трийсетте шефове на медии по повод разширяващата се война е било ясно: след като Русия окупира част от Грузия и влезе в най-тежко противоречие със Запада от времето на Студената война, те трябва да са особено бдителни и да не излъчват неща, които правителството не одобрява. Преди четири месеца предаването на властта от Путин на протежето му Дмитрий Медведев възроди надеждата, че Кремъл ще намали контрола над политическия живот. Но конфликтът със Запада заради Грузия породи опасения, че предстои завой към по-големи репресии. Прокуратурата разследва не е ли предавало ‛Эхо“ екстремистки текстове. Един от лидерите на опозицията в Ингушетия бе застрелян от полицай. Кампанията по дискредитиране на неправителствените организации се засилва. В разговор с чуждестранни учени Путин заяви, че са принудили Русия да действа по въпроса с Грузия така, както ‛някои неправителствени организации в някои от републиките“ използват кризата за оправдание на сепаратизма в Кавказ.

Последствията от грузинската война се забелязват в засилената предпазливост на журналистите, на активистите на гражданското общество, на тези, които, работят на границата на позволеното от Кремъл и които преди по-малко от месец изразяваха оптимизма си по повод разширяването на тези граници. ‛Когато Медведев дойде на власт, ние се надявахме на ново затопляне, - каза Мариана Максимовска, зам. главен редактор в РЕН ТВ, която често излъчва гледни точки, критични към властта. – Но след грузинската война хората много се притесняват от ново затягане на гайките в държавата“.

Бившият куратор на музея на Сахаров Юрий Самодуров разказа, че известна режисьорка неотдавна е отказал да заснеме за музея филм за съветската епоха. ‛Преди войната се съгласи, но сега казва, че се страхува, - казва той. – Ситуацията се променя“. Музеят станал внимателен. С години плакат срещу войната в Чечения висял до сградата. След нахлуването в Грузия Самодуров искал да закачи по-остър плакат, но музеят свалил стария, без да го замени с нищо. ‛Не му е сега времето за това, - казва изпълняващият длъжността директор на музея Игор Веритилни. – Опитваме се да бъдем внимателни“.

Известната журналистка Евгения Албац, водеща на предаване в ‛Эхо Москвы“, казва, че макар и обект на внимание от пресата, Медведев изглежда като прессекретар на Путин. Реформите, според нея, трудно ще бъдат проведени, доколкото Кремъл представя Запада като враг в кризата около Грузия, а реформите обикновено се асоциират със Запада. ‛Всички надежди изчезнаха, - казва тя. – Болшинството от либералите се опитват да разберат дали не вървим към репресивен период в нашата история. Това значи, че и малкото останала свободна преса може и да изчезне. Не знаем дали ‛Эхо Москвы“ ще се излъчва след месец“.

Ден след срещата с Путин Венедиктов забрани на Валерия Новодводска да се появява в ‛Эхо Москвы“ до края на годината, след като тя направи в ефир заявление, изглеждащо като защита на Шамил Басаев и чеченските сепаратисти, виновни за завземането на училището в Беслан през 2004 г., когато загинаха 334 души. Той също така обяви, че водещата на програмата и критик на Кремъл Юлия Латинина няма да се появи в ефир, защото е в чужбина. Според думите на двама журналисти, натискът над ‛Эхо“ се засилил след срещата с Путин. Чиновниците ядосано реагирали на осветяването от радиото на убийството на лидера на опозицията в Ингушетия Магомед Евлоев. Него го застреляха в полицейски автомобил на 31 август. Властите казват, че Евлоев е застрелян при опит да извади оръжие. Лидерите на опозицията смятат, че убийството е пример как грузинската криза дава смелост на защитниците на твърдата линия в правителството. Колегата на Евлоев Магомед Хазбиев, появявайки се в ‛Эхо“, обвини властта в геноцид в Ингушетия и заяви, че ако това продължава, е ‛необходимо да се търси помощ от Европа или Америка, за да се отдели Ингушетия от Русия“..

Washington Post
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”