Наскоро си размених мейли с гл.ас. д-р Невена Панова по повод на „Тезей‛, един проект на Катедрата по класическа филология в СУ, чиято цел е да събере в електронна библиотека преводи от старогръцки и да улесни съпоставянето на българските варианти на имена и реалии и съотвентото им актуализиране и уеднаквяване. Тя сподели с мен основните си тревоги около проекта и - те разбира се бяха свързани с авторски права. Съгласно съществуващия в момента Закон за авторското право у нас, позволено е свободното ползване на текстове с образователни цели. Как обаче да се гарантират образователните цели на тъкмо такъв ресурс, който верно, е с научни намерения, но те не се подразбират по начина, по който това става при библиотеки, правещи достъпни за студентите трудни за намиране, но важни текстове? Там „образователната и научна цел‛ се подразбира от самата учебна програма, която изисква тези текстове, а в случая имаме проект за сравняване на преводачески концепции. Освен това: веднъж качен в интернет един текст би бил достъпен за всички, не само за изследователи, (ако не бъде ограничен достъпът с парола), това не би ли поставило под съмнение пред закона единствено научните му цели? И не на последно място: как точно се уреждат нещата с правото да се копира в интернет, където броят копия е практически неограничен? Предполагам, пред сайтове като „Тезей‛ стоят и други въпроси. Например, как самият ресурс да направи така, че да му се гарантира че ще бъде цитиран в библиографии наравно с други ползвани източници, както е при ‛Perseus‛, ‛British Library‛ или Конгресната библиотека.

Очевидно липсва детайлна яснота по въпросите засягащи проприетарните отношения между виртуалните библиотеки, научните институти с които те са свързани и собствениците на авторски права, но доколкото съм общувала със специалисти от подобни области (лингвисти, които разбира се, не са преводачи, но изследват съвременни текстове и то езиково) мисля, че в случая с „Тезей‛, съставителите му трябва да имат предвид не толкова опита на библиотеки като горепосочените, колкото опита на българските версии на Brown Corpus, Treebank1. Те ползват съвременни текстове (текстове от пресата), които са обект на авторско право (на съответната медия). А този опит отново опира в необходимостта да се иска разрешение за публикуване на всеки отделен текст и следване на познатата изнервяща процедура: писане на писма, чакане на отговор, получаване на отказ или разрешение.

Въпреки не винаги уредените отношения с автори и издатели, интернет библиотеките имат бъдеще. Те стават все повече, все по-богати и все по-предпочитани. Те просто са извънредно удобен инструмент за работа. Те са огромен каталог, в който не само всяка една дума е индексирана, но е и по-лесно намираема – нещо което пести неимоверно много време.
Разбира се, тази леснота си има и обратен медал, при това не само „копирайтен‛.

Информационните технологии са област прекалено динамична, за да е винаги в услуга на изследователите на класически текстове. Компаниите изгряват и залязват, технологиите биват изваждани от строя от нови технологии, бази данни стават недостъпни, а за библиотеките е важно да оцеляват през вековете и да не ги засяга малотрайността с която е обременена в самата си същост всяка една информационна стока. (Да си спомним съдбата на дискетите и компактдисковете? Колко от нас продължават да упорстват и не ползват флаш-памети?)

Но не само машините или софтуерът им имат качеството да остаряват бързо. Вековната мъдрост сведена до запис в двоичен код може чисто и просто да изчезне. Информацията не се подчинява на законите на материалния свят, не се преобразува от един вид в друг, битовете просто деградират и изчезват.
Не на последно място са проблем самите търсачки. Те откриват мигновено това, което се търси, но също така и позволяват лесно да се ограничава това търсене. Има ли механизъм, който да гарантира, че целите на собственика на такъв един инструмент винаги ще са научни?



1. Brown corpus и Treebank – най-общо казано, това са обширни и структурирани колекции от текстове, в помощ на изследвания в областта на корпусната и изчислителната лингвистика.