От Холивуд в София
На 15 юли в Дома на киното се проведе среща с Любомир Христов, един българин в Холивуд. Студиото "Christov Effects And Design" и по-конкретно самият Любомир Христов, който възпитано говореше в множественото число ‛ние сме направили...», проведе форум на тема „Визуалните ефекти в съвременното кино“(със съдействието на Съюза на българските филмови дейци ). Той има над 20-годишен опит в сферата, работил е върху спецефектите на холивудски продукции, като "Матрицата", "Последният самурай", "Картаген", "Спийд Рейсърс", "Х-Мен 2", "Жената-котка", "Хрониките на Ридик", "Карибски пирати: До края на света", "300", "Мистър и мисис Смит"... Започва в България от чиракуване в анимацията, в Лос Анджелис първоначално е наемник на големите студии, а сега вече има своя фирма.
Повече от CV-то му, за работата на Христов научаваме от демонстрацията, която определено беше технически интересна, макар и да не влизаше в категориите на изкуството. Със словесна лекота и чар той показваше един „скучен“ кадър, което означава полупразен. Първи пример (от филма „Арагон“) - двама души бягат, едва се забелязват. Така е заснет и подаден в студиото – трябва да бъде доукрасен. Христов показваше как са добавили скали и водопади, как са оформяли текстурата на водата… Друг скучен кадър, но почти същият – двама души тичат в тъмното. И пак добавки - скали, мокри петна… Пред очите ни се смесват и разместват 3D и 2D анимация, син и зелен екран, таванът на музея на Мерцедес става под… Христов определя 2D като най-важната част, защото оправя и тушира грешките. И разказва също, че големите и малки фирми често работят в Лондон, Канада, Нова Зеландия и Германия – заради данъчните облекчения. Той самият е бил години в Лондон и месеци в Берлин. Но има шанс и за българите, знае го от личен опит, ние сме много талантливи… Това ли очакваха да чуят младежите на средна възраст между 20 и 30, явно от бранша и доста в час със спецефектите, съдейки по въпросите?
Повече от CV-то му, за работата на Христов научаваме от демонстрацията, която определено беше технически интересна, макар и да не влизаше в категориите на изкуството. Със словесна лекота и чар той показваше един „скучен“ кадър, което означава полупразен. Първи пример (от филма „Арагон“) - двама души бягат, едва се забелязват. Така е заснет и подаден в студиото – трябва да бъде доукрасен. Христов показваше как са добавили скали и водопади, как са оформяли текстурата на водата… Друг скучен кадър, но почти същият – двама души тичат в тъмното. И пак добавки - скали, мокри петна… Пред очите ни се смесват и разместват 3D и 2D анимация, син и зелен екран, таванът на музея на Мерцедес става под… Христов определя 2D като най-важната част, защото оправя и тушира грешките. И разказва също, че големите и малки фирми често работят в Лондон, Канада, Нова Зеландия и Германия – заради данъчните облекчения. Той самият е бил години в Лондон и месеци в Берлин. Но има шанс и за българите, знае го от личен опит, ние сме много талантливи… Това ли очакваха да чуят младежите на средна възраст между 20 и 30, явно от бранша и доста в час със спецефектите, съдейки по въпросите?
Коментари от читатели
Добавяне на коментар