Да усетиш Косово и неговите хора
България категорично се вписа в историята на Косово, като стана една от първите страни, признали независимостта на най-младата държава. Кои обаче са хората, чието бъдеще определяме? Книгата „Косово – моята 2007 година“ на Пламена Градинарова (Издателство „Колхида“) ни дава възможност да ги опознаем лично.
Тя попълва тази празнина в знанието ни за косоварите, която бе източник на проблемната обществена легитимност на решението за признаване на Косово. Публичният дебат за този акт беше концентриран – и до силна степен ограничен - в противопоставянето между сърби и албанци. Точно заради дефицита в познанието ни за тази страна и нейните хора не разбрахме в пълнота последствията от това важно действие на българската държава.
В „Косово – моята 2007 година“ авторката избира най-полезната за читателя позиция. Тя не се съсредоточава върху противопоставянето между двете етнически общности, а разказва за тях. Това ни дава възможност да ги усетим и да разберем мотивите зад техните действия, за които иначе научаваме от новините. Сега вече е по-ясно как албанците стигнаха до независимостта си и каква е ролята на сърбите за това. Познавайки хората от двете общности, можем да предположим как ще се развият отношенията между тях и какво ще бъде Косово в близките години.
В предговора авторката пояснява, че книгата разказва безпристрастно за хората на Косово, но тя пише за тях с обич и топлина - за албанските косовари с техните безкрайни веселби, голям оптимизъм, вековни традиции, определящи живота им и днес; за сръбските косовари, капсулирали се в анклавите отвътре, а не отвън, почувствали се ощетени и предадени, живеещи с чувството за безнадеждност.
„Косово – моята 2007 година“ представя живота по тези земи в няколко основни теми, всяка от тях разгледана поотделно, от които лесно сглобяваме мозайката на косовското общество и правилата, по които то живее. Тук са природните забележителности, бежанците, културно-историческото наследство, семейството, сватбата, образованието, религията, гостоприемството, икономиката. Книгата е бърз поглед върху отделните области, но толкова личен, наситен и богат, че в края косоварите вече не са ни непознати.
Образът на общността става ясен чрез личните истории на нейните членове, които книгата описва. Авторката не само обобщава своите впечатления от хората на Косово, но ни представя живота и разбиранията им, така че всеки читател сам може да състави своя образ за този народ. Така книгата ни позволява да усетим Косово и неговите хора - и това е нейно голямо достойнство.
Тя попълва тази празнина в знанието ни за косоварите, която бе източник на проблемната обществена легитимност на решението за признаване на Косово. Публичният дебат за този акт беше концентриран – и до силна степен ограничен - в противопоставянето между сърби и албанци. Точно заради дефицита в познанието ни за тази страна и нейните хора не разбрахме в пълнота последствията от това важно действие на българската държава.
В „Косово – моята 2007 година“ авторката избира най-полезната за читателя позиция. Тя не се съсредоточава върху противопоставянето между двете етнически общности, а разказва за тях. Това ни дава възможност да ги усетим и да разберем мотивите зад техните действия, за които иначе научаваме от новините. Сега вече е по-ясно как албанците стигнаха до независимостта си и каква е ролята на сърбите за това. Познавайки хората от двете общности, можем да предположим как ще се развият отношенията между тях и какво ще бъде Косово в близките години.
В предговора авторката пояснява, че книгата разказва безпристрастно за хората на Косово, но тя пише за тях с обич и топлина - за албанските косовари с техните безкрайни веселби, голям оптимизъм, вековни традиции, определящи живота им и днес; за сръбските косовари, капсулирали се в анклавите отвътре, а не отвън, почувствали се ощетени и предадени, живеещи с чувството за безнадеждност.
„Косово – моята 2007 година“ представя живота по тези земи в няколко основни теми, всяка от тях разгледана поотделно, от които лесно сглобяваме мозайката на косовското общество и правилата, по които то живее. Тук са природните забележителности, бежанците, културно-историческото наследство, семейството, сватбата, образованието, религията, гостоприемството, икономиката. Книгата е бърз поглед върху отделните области, но толкова личен, наситен и богат, че в края косоварите вече не са ни непознати.
Образът на общността става ясен чрез личните истории на нейните членове, които книгата описва. Авторката не само обобщава своите впечатления от хората на Косово, но ни представя живота и разбиранията им, така че всеки читател сам може да състави своя образ за този народ. Така книгата ни позволява да усетим Косово и неговите хора - и това е нейно голямо достойнство.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
