За нов поглед към античността
На фона на все по-голямата инертност, завладяваща младите в България, през академичната 2007/2008 година шестима преподаватели от Философския факултет и Факултета по класически и нови филологии на СУ „Св. Климент Охридски‛ и ВТУ „Св. св. Кирил и Методий‛ успяха да направят така, че всяка сряда вечер за два часа студентите да предпочетат да останат в аудиторията, вместо да се занимават с нещо „по-полезно‛.
Поводът беше предложеният избираем двусеместриален интердисциплинарен курс Актуалната античност. Политическата мисъл на античния свят1 , осъществен с подкрепата на ЦЕУ в Будапеща. Още в края на септември 2007 на всички големи табла в Ректората и сградите на хуманитарните факултети на СУ отдалеч вниманието привличаха плакати с покана за участие към студентите и всички, проявяващи интерес, от една страна, към античността, а от друга - към съвременните политически процеси, протичащи на национално и глобално ниво. Със започването на новата учебна година стартираха и занятията в рамките на курса. Появяваха се различни хора, с различни интереси, някои виждаха за какво става дума и си отиваха, навярно смятайки, че заниманията с античността могат да бъдат само музейни и въпросите, които се обсъждат, звучат наивно, но повечето – едни, водени от любопитство, други, убедени, че античността не е само по страниците на авторитетните студии, останаха.
По време на занятията бяха предложени 27 лекции, които проследяваха развитието на политическата мисъл през класическата епоха в гръцкия свят, отразено в историческите съчинения на Херодот и Тукидид, във възгледите на софистите, Платон и Аристотел. Темата за идеалния владетел беше задълбочено поднесена през текстове, числящи се още към героическия епос, за да се стигне до елинистическата епоха. Въз основа на обстойно представените специфики на политическата мисъл в Елада, съвсем плавен беше преходът към римския културен контекст и открояването на характерно римските особености в идеите за държавата и властта в съчиненията на Цицерон, Сенека и Плиний Млади например и така до епохата на Евсевий Кесарийски и Свети Августин.
Като нови и затова особено предизвикателни могат да се определят повечето от разглежданите теми, например идеите за владетеля, отразени в римските панегирици, възгледите на Полибий за смесената конституция и политическата промяна и пр. Всяка лекция имаше лектор и дискутант и именно дискусията, по мнението на всички, беше най-ценна. Многократно думата бе предоставяна и на нас, студентите - и това беше възможност да се чуят мнения на философи, филолози, историци, социолози и пр. Нов беше и погледът, отправен към античността – целта беше да се покаже и докаже, след първоначално запознаване с епохата и съответния автор, че античността е навсякъде около нас.
1. За по-подробна информация вж.: http://aktualnatantichnost.com.
Поводът беше предложеният избираем двусеместриален интердисциплинарен курс Актуалната античност. Политическата мисъл на античния свят1 , осъществен с подкрепата на ЦЕУ в Будапеща. Още в края на септември 2007 на всички големи табла в Ректората и сградите на хуманитарните факултети на СУ отдалеч вниманието привличаха плакати с покана за участие към студентите и всички, проявяващи интерес, от една страна, към античността, а от друга - към съвременните политически процеси, протичащи на национално и глобално ниво. Със започването на новата учебна година стартираха и занятията в рамките на курса. Появяваха се различни хора, с различни интереси, някои виждаха за какво става дума и си отиваха, навярно смятайки, че заниманията с античността могат да бъдат само музейни и въпросите, които се обсъждат, звучат наивно, но повечето – едни, водени от любопитство, други, убедени, че античността не е само по страниците на авторитетните студии, останаха.
По време на занятията бяха предложени 27 лекции, които проследяваха развитието на политическата мисъл през класическата епоха в гръцкия свят, отразено в историческите съчинения на Херодот и Тукидид, във възгледите на софистите, Платон и Аристотел. Темата за идеалния владетел беше задълбочено поднесена през текстове, числящи се още към героическия епос, за да се стигне до елинистическата епоха. Въз основа на обстойно представените специфики на политическата мисъл в Елада, съвсем плавен беше преходът към римския културен контекст и открояването на характерно римските особености в идеите за държавата и властта в съчиненията на Цицерон, Сенека и Плиний Млади например и така до епохата на Евсевий Кесарийски и Свети Августин.
Като нови и затова особено предизвикателни могат да се определят повечето от разглежданите теми, например идеите за владетеля, отразени в римските панегирици, възгледите на Полибий за смесената конституция и политическата промяна и пр. Всяка лекция имаше лектор и дискутант и именно дискусията, по мнението на всички, беше най-ценна. Многократно думата бе предоставяна и на нас, студентите - и това беше възможност да се чуят мнения на философи, филолози, историци, социолози и пр. Нов беше и погледът, отправен към античността – целта беше да се покаже и докаже, след първоначално запознаване с епохата и съответния автор, че античността е навсякъде около нас.
1. За по-подробна информация вж.: http://aktualnatantichnost.com.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
