Популизмът в Източна и Централна Европа – наследство ли е на държавния социализъм? Лекция на проф. Дитер Сегерт (Виенски университет, Австрия) с участието на д-р Румяна Коларова (Софийски университет) и проф. Ана Кръстева (НБУ) – модератор на дискусията. Червената къща, 14 юли 2008г.


В началото на своята лекция проф. Сегерт посочи, че популизмът, като нов политически феномен, се радва на изключително силно влияние в четири от източно европейските страни: Чехия, Полша, Словакия и Унгария. Водещи характеристики на този източно/централноевропейски популизъм са високото ниво на недоверие в институциите и тенденциите към все по-силното персонализиране на политиката. Така наличието на влиятелни популистки партии в тези страни може да се приеме като симптом за криза на демократичното управление в тази част на Европа.


Причини за надигането на популизма. Според тезата на лектора, за да бъдат разбрани спецификите на популизма в Източна и Централна Европа, е необходимо да се върнем поне две десетилетия назад в историята на страните от този регион, като обърнем поглед към характерни черти на социалистическото управление през 80-те година на миналия век. Лекторът посочи, че социалистическият тип управление може да бъде интерпретиран като ‛диктатура на развитието“, чиято основна цел е била да навакса икономическото изоставане от Западна Европа. Професор Сегерт отбеляза, че въпреки колапса на социалистическата система преди почти двадесет години, в Чехия, Полша, Словакия и Унгария все още могат да се наблюдават следи от социалистическата модернизация. Така в тези страни се развива своеобразна форма на капитализъм (‛посткомунистически капитализъм“), която е силно повлияна в някои свои особености от наследството на социализма. В този аспект, в условията на постсоциализма може да се наблюдава една от основните характеристики, провокираща появата на популизма в Източна и Централна Европа – това е фундаменталното противоречие, заложено още по времето на късния социализъм, между очакванията и резултатите. Според виждането на лектора, един от основните стимули на промяната от 89-та е била волята на обществото за постигане на по-бързо благоденствие и стандарт на живот чрез използването не на провалилия се модел на ‛потребителски социализъм“, а на успешния модел на модернизация от западноевропейски тип. Така, парадоксално на пръв поглед, през 90-те сме свидетели как в постсоциалистическите общества политическата свобода триумфира, но социалното неравенство и бедността се задълбочават. Разминаването между очакваното и постигнатото на свой ред създава проблеми за легитимността на политическите актьори в системата, а от това се възползват популистките партии. Наистина самата демократична политическа система не е отхвърлена, но се наблюдава криза на легитимността на политическите институции, което може да обясни честата смяна на правителства и предсрочните избори в тази част на Европа .


Характеристика на популизма в страните от Източна и Централна Европа. В тази част на лекцията си проф. Сегерт предложи дефиниция на популизма. Той го определи като опит на политическия елит да преодолее нарастващото разделение между политици и граждани посредством използването на специфична реторика, комбинираща в себе си силен евроскептицизъм и националистични емоции. Тук е интересно е да се отбележи, че проф. Сегерт представи появата на евроскептицизъм в страните от тази част на Европа като непосредствен резултат от ‛стреса“ на присъединяването към Европейския съюз (ЕС), което тези страни са изпитали, и като израз на конфликта между ‛стари“ и ‛нови“ членове на ЕС. Според лектора тази специфична конфликтна ситуация ще изчезне след известно време, а с нея - и евроскептицизмът като част от популистката реторика. Това, което няма да изчезне в краткосрочен план, е нестабилността на институциите и кризата на политическото в тези страните.


Популизмът в Източна и Централна Европа и в Западна Европа . Една от основните характеристики на институционалната нестабилност, намерила своите проявления в Източна и Централна Европа, е наблюдаваната слабост на посредническите институции (напр. политическите партии) да изразяват и защитават интересите на гражданите. Това води до засилване на процеса на персонализиране на политиката и високи нива на волатилност, които на свой ред са индикатор за ниско ниво на доверие в партиите и за малък брой партийни членове. В резултат на ниското ниво на подкрепа и доверие политическите партии се стремят все повече да общуват с избирателите, използвайки не наличните политически структури, а медиите. Това неминуемо води до своеобразно ‛медиатизиране“ на политиката, което на свой ред предполага и персонализиране на политическото.

В същото време популизмът притежава някои характеристики, които може да се наблюдават и в страните от Западна Европа.

На първо място е намаляващата възможност на либералната държава да предоставя социални услуги в резултата на влиянието на икономическата глобализация. На второ, като следствие от същата тази глобализация, е все по-засилващият се проблем с националната идентичност и нейното изразяване. На трето, и в двете части на Европа (източна и западна) се наблюдава криза на традиционното разбиране за демокрация, като парламентите и политическите партии все по-трудно се справят с ролята си на успешни представители на различни социални интереси.


Заключение. В заключение проф. Сегерт отбеляза, че политиците от Източна и Централна Европа използват популизма като опит да преодолеят разлома, възникнал в тези общества между печелещите от прехода (winners) и губещите от него (losers). Популизмът се явява своеобразен идеологически коктейл, който обединява в едно и печелещите, и губещите, тъй като и двете групи споделят общи вярвания и предразсъдъци, като национални митове, ксенофобия, евроскептицизъм. Така резултатът е не контрареволюция и промяна на демократичната форма на управление, а постоянна нестабилност, политическа апатия и… популизъм, свързан с опитите на политическия елит да компенсира загубата на своята легитимност.