Учебникарските конкурси или пътят към монопола


Ще се съсредоточа върху анализа на нормативните документи, отнасящи се пряко до създаване на учебникарска литература, както и на учебниците по история и цивилизация за V-VІ клас, създадени по сега действащата Наредба № 5 за оценяване и одобряване на учебници и учебни помагала. Анализът ми стъпва върху разбирането, че нормативната база определя явната национална програма, а скритата цел на обучението по история е стимулирането на привързаността и на уважението на децата към родната страна, миналото и бъдещето й, тоест - възпитаване на патриотизъм.

Според раздел ‛Общи положения‛ на ‛Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006-2015г.)‛ в съзнанието на съвременните български граждани образованието ‛се оформи като нов национален приоритет‛, чиито основни цели трябва да бъдат ‛предефинирани‛ с оглед ‛новите изисквания на динамичната глобална икономика и предизвикателствата на високо конкурентния пазар на труда в рамките на Европейския съюз‛. Посочва се също, че според разбирането на обществото ‛само една образована нация може да бъде богата и просперираща нация‛. Програмата определя, ‛че главната ценност в образователната система е детето (ученикът)‛ и си поставя задачата ‛да формулира националните цели за развитието на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, както и да очертае основните мерки за тяхното постигане.‛

Детайлният анализ на целия цитиран документ надхвърля рамките на изследване, но налага отбелязване на три основни въпроса, които предизвикват объркване при търсене логиката и практическата приложимост на въпросната стратегия. На първо място – не е ли смущаващо децата (учениците) да бъдат обявявани за главна ценност на образователната система, не означава ли това, че тя (системата) трябва да формира ценности у вече налична ценност? Нормално ли е национална програма за образование и възпитание да бъде формулирана, съобразявайки се с европейските, без преди това да открие критерии и дефинира собствено българските образователни нужди? Резултат на отговорна дългосрочна държавна ангажираност ли е тази програма, тоест съществува ли траен политически консенсус по нея при положение, че никъде в текста не са посочени държавните институции и/или личностите, участвали в изработването й?

Така маркираната принципна неизбистреност на Програмата проличава и в заявеното намерение да бъде обновена законовата база в образователната система, като е приложен дълъг списък от нормативни актове, които предстои да бъдат преработени: на практика почти всички основни и сега действащи.

На проблема с практическата приложимост на учебниците Програмата отделя самостоятелно място в ‛Мерки по отношение на учебниците и учебните помагала». «Учебниците следва да бъдат по-пълно съобразени с учебното съдържание, учебните програми и възрастовите особености на учениците. Те трябва да бъдат освободени от излишен академизъм, да бъдат достъпни за ученика и да позволяват лесното разграничаване на същественото от несъщественото... Оценяването на съответствието на учебниците с държавните образователни изисквания следва да се осъществява с широкото участие на учителите в съответната културно-образователна област». Цитираният текст води към две основни заключения: според Програмата сега действащите учебници не са достатъчно съобразени с учебното съдържание, учебните програми и възрастовите особености на учениците; в процедурата по оценяване реално не участват широк кръг учители по съответния учебен предмет.

Показателен е и още един текст в същата част на Програмата: «Учебниците по един предмет за всеки клас трябва да имат утвърдена обща структура – общият брой, поредността и формулировката на отделните теми в различните учебници по един и същ предмет в един клас трябва да са еднакви. Това е важно условие, което допълнително обезпечава възможностите за хоризонтална проходимост на системата...». Тоест, препоръката лишава авторите от възможността да подберат свой вариант за реализиране на държавните образователни изисквания, като свежда Учебните програми до списък от заглавия, който по същество ги отменя. В този смисъл заявената на друго място в Програмата решеност за «осъвременяване» на «учебното съдържание, учебните планове и програми...» по същество се превръща в безмислено усилие.

Законът за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план определя в чл. 9 основните цели на общообразователната подготовка: « 1. да съдейства за физическото и духовното развитие на ученика, за успешното му ориентиране, адаптиране и реализиране в обществото; 2. да създаде условия за формиране на ценностни ориентации, свързани с чувството за българската национална идентичност, уважение към другия, съпричастност и гражданска отговорност». Законът уточнява също, че общообразователният минимум е основата на общообразователната подготовка: «Той включва задължителните знания и умения, необходими за успешната реализация на учениците в следващата степен». Специален текст определя и културно-образователните области (КОО), в които са групирани учебните предмети, включени в общообразователната подготовка.

На основата на цитирания закон, Наредба №2 за учебното съдържание (18.05.2000г.) утвърждава държавните образователни изисквания (ДОИ) за учебно съдържание по КОО. Наредбата прави и важно уточнение по отношение на общообразователната подготовка. Тя трябва да «включва постижимите знания, умения и отношения, които се измерват или наблюдават като резултати на учениците по учебните предмети и културно-образователните области».

Както става ясно, в нормативната база липсва ясна дефиниция за общообразователния минимум. Следователно практически е невъзможно той да бъде измерен. В някаква степен този проблем е засегнат в Националната програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, но там се набляга на въвеждането на стандартизирани тестове за вътрешно и външно оценяване, без преди това да се формулира рамката, която ще се подлага на оценяване. А сигурно доказателство, че трудност съществува, е фактът, че и до днес, повече от седем години след утвърждаването на ДОИ за учебно съдържание, все още липсват такива за системата за оценяване, каквато иначе е разпоредбата на Закона за народната просвета. Недоумение буди също определението «постижими знания» в цитирания по-горе текст на Наредба № 2: излиза, че на учениците се предлагат и непостижими знания...

В същото време на КОО «Обществени науки и гражданско образование» Наредбата отрежда: «...водеща роля в развитието на социалната култура на учениците и в реализиране на гражданската мисия на образованието». Конкретно на предмета история и цивилизация се пада отговорността да «... съдейства за изграждане на гражданска идентичност на човека и обществото. Знанията за миналото, историческото развитие изграждат взаимосвързаните полета на националната памет и на цивилизационното наследство. Обучението по история е съсредоточено върху разбирането на съвременния свят, в който живеят учениците. Познаването на миналото се възприема като предпоставка за осмисляне на настоящето и бъдещето.

Историческата образованост създава рационалната и емоционална база за гражданска интегрираност... Посредством овладяване на историческите знания... се постига разбиране за приемственост между последователно сменящите се типове цивилизация».

Държавните образователни изисквания за учебно съдържание (ДОИ за УС), Учебните програми по история и цивилизация (УП), както и взаимната им съгласуваност са обект на задълбочено изследване на екип към Институт «Отворено общество» в София. Анализът установява проактивност на ДОИ и УП. Проучването не пропуска да отбележи набелязаната вече по-горе в настоящата разработка липса на ясно определение за общообразователен минимум и на ДОИ за системата на оценяване, като на тази основа заключава, че само след въвеждането им биха могли да се «изработят, апробират и едва тогава въведат различните форми на външно оценяване», а в последствие да «се направи цялостна обективна оценка на функционалността и действеността» на ДОИ и УП «не само по история и цивилизация, но и по всички останали предмети». Подчертава се също, че действащите учебни програми не са апробирани предварително. Това неминуемо затруднява «дешифрирането» им в преподавателската общност, като в същото време много добри конкретни педагогически практики «се дължат не само на отличната научна компетентност, изобретателност и мотивираност на учителите, но и на пълноценно осмисляне и използване на цялостния потенциал, който учебните програми по история и цивилизация съдържат». Анализът не отминава и скандалния случай с учебната програма за VІ клас (по която са написани учебниците през 2007г.), чието съдържание на практика бе заменено от странно Приложение, наречено «Последователност и брой на темите за нови знания по история и цивилизация в VІ клас». Категоричната оценка е, че с такива действия «се поставя под въпрос цялостната концепция на модернизация на средното образование», понеже подобен списък «... не само противоречи, но и отрича основни принципи на съвременната педагогическа наука, а и влиза в противоречие с основни принципи на самите учебни програми...».

Анализът установява концептуална съгласуваност и следващи от това синхронност и интегрираност в стандарти и програми в КОО «Обществени науки и гражданско образование». Направена е и препоръката задължително в бъдеще «да се ползва опитът на учителите», демонстриращ «реално осъществени междупредметни връзки и интегрален подход», и като следствие от това «да се оформят предложения за промени и да се направи съответна редакция в тази част на програмите». В добавка се посочва и принципната необходимост от предварително търсена «по-добра връзка между програмите» и намиране на пътища «за реализация на общите цели», вместо откриване на общото след «изработването на отделните концепции сами за себе си». Съвсем естествено тук се поставя и проблемът за разработване на учебни помагала, които по адекватен начин да реализират заложената съгласуваност, което на практика означава да бъдат изработени интердисциплинарно.

Наредба № 5 за оценяване и одобряване на учебници и учебни помагала от 15 май 2003г. утвърждава двустепенна процедура за класиране и определя, че трябва да бъдат одобрени само три учебника. В конкурса за учебници за V клас, проведен през 2006г., по предмета история и цивилизация със свои проекти участват осем издателства. Само две от тях, обаче, обявяват имената на авторския си екип на челната корица – ‛Сиела‛ и ‛Булвест 2000‛. Вглеждането в имената на авторите от съответните екипи показва, че в издателската стратегия могат да бъдат обособени три варианта: А.) доверие на млади академични учени и на учители – ‛Сиела‛, ‛Булвест 2000‛; Б.) облягане на авторитетни имена и в историческата наука, и в методиката – ‛Анубис‛, ‛Просвета‛, ‛Прозорец‛ (трите спечелили проекта); В.) комбинация от варианти А и Б – ‛Тангра ТанНакРа‛, ‛Даниела Убенова‛. Следователно ‛тежката артилерия‛ автори, която осигурява победа в конкурса, са историци и методици със значителна популярност и влияние в учителските среди, преподаватели на последните няколко генерации учители. От една страна, това обстоятелство показва опит за придържане към линията на умерения консерватизъм при одобрение на евентуален качествен учебник, но от друга, може също да се тълкува и като ‛робуване‛ на авторитети и ‛страх‛ от новото (тоест от промяна). И двете обстоятелства очевидно са внимателно преценени от ‛печелившите‛ издателства. Останалите участници в конкурса се опитват да заложат на качественото в традицията, но и на идеите, капацитета и професионализма на младите генерации специалисти (учени и учители). Което, естествено, ги поставя в условията на ‛риск‛.

Фокусирането върху избора на рубрики в уроците, които имат пряко отношение към националната и патриотична проблематика, води до интересни наблюдения. В проекта на ‛Тангра ТанНакРа‛ е предвидена постоянна (почти във всеки урок) рубрика ‛Човекът в историята‛, където се представят личности на владетели, аристократи, духовници, книжовници. Заедно с тях присъстват и обобщените образи на славянското семейство, хайдутина, българското семейство от времето на османското владичество. Рубриката има централно, точно фиксирано място на лявата страница в урока и комбинира изображение (фреска, гравюра, печат, монета, миниатюра, картина и т.н.) с кратък текст. Посланието й е подчинено на вариантите на едно и също внушение: българското е сред най-доброто в европейското – владетелите ни са мъдри, творците боголюбиви и талантливи, народът жизнеустойчив. Проектът на ‛Булвест 2000‛ въвежда две рубрики, фиксирани върху историческия образ. Едната - ‛Лицата на историята‛ (в почти всички уроци) - освен голяма част от посочените по-горе личности, представя и Атила, Кубер, Енравота, децата на цар Йоан Владислав, папа Инокентий ІІІ, царица Анна Мария, Григорий Цамблак, свети Георги Нови Софийски. Ясен е стремежът да се търси многоаспектност в погледа към действащите в драмата на миналото лица, защото характеристиката на ‛Бичът Божи‛ доказва, че той не би могъл да има нищо общо с народа на българите; с действията си Кубер подготвя македонските земи за бъдещо присъединяване към Аспарухова България; най-големият син на кан Омуртаг става жертва на преследване срещу вярата, която десетилетия по-късно канството приема за официална; потомците на цар Йоан Владислав са участници в събития, демонстриращи амбивалентността в отношенията българи-ромеи; маджарската принцеса католичка Анна Мария става ревностна православна царица; римският папа Инокентий ІІІ се оказва жизненоважен съюзник на православна България в драматичен за царството на Асеневци момент; мисията на Григорий Цамблак е олицетворение на духовното въздействие на ‛България след България‛, а мъченичеството на Георги Софийски прославя жизнеността на българския християнски дух.

Втората рубрика - ‛Образът на другия‛ - представя с кратък текст франки, Великоморавия, кръстоносци, кумани, роми и Георг Кастариоти-Скендербег. Подборът отново не е случаен: могъщата империя на франките, съседи и противници на българите, бързо изчезва от картата на Европа; същата е съдбата и на неуспялата да съхрани делото на Св.Св. Кирил и Методий Великоморавия; кръстоносците са непобедими, но цар Калоян ги разгромява, като ги ‛сваля‛ от конете; куманите се претопяват в българската общност, а ромите са население, което от ХІV в. се появява на Балканите, занимава се с ковачество и бакърджийство и няма държавностроителни амбиции. Прочее, оригиналната ненатрапливост и прикритост в произвеждане на пробългарски внушения и в двете поредици е безспорна.

Рубриката ‛Портрет‛ в проекта на ‛Сиела‛ запознава с тези личности от Древността и Средновековието, които създават ‛аромата‛ на своето време. Така цар Симеон Велики е сред Константин Велики, Фридрих Барбароса, Чингиз хан, Мехмед ІІ Фатих, а Свети Йоан Рилски и Свети патриарх Евтимий са представени подобно на патриарх Фотий, папа Инокентий ІІІ, Мохамед. Първоначално изглежда необяснимо присъствието на Роксолана, любимата жена на султан Сюлейман І Великолепни, наравно с княгиня Кера Тамара. Но всъщност тази украинска (християнска) пленница ‛управлява‛ един от най-могъщите за цялото съществуване на империята османски владетели. Тук трябва да се подчертае, че тя присъства и в рубриката ‛Поглед‛ в проекта на ‛Булвест 2000‛, където се отделя място на султанския харем като задкулисен участник във властта. Това специално внимание е продължено в отбелязване ролята на жените в управлението на държавата. Става ясно, че българските принцеси участват активно в държавните дела на всички балкански страни, а сестрата на цар Йоан Шишман – Кера Тамара – принудена да стане жена на султан Мурад – умира, уважавана от съпруга и поданиците си и запазила християнската си вяра. Впрочем единствено авторите на ‛Сиела‛ и ‛Булвест 2000‛ поставят акцент върху образа на жените-държавници в проектите си.

В учебника на ‛Прозорец‛ на дясната страница в урока е заложена и графично специално откроена постоянната рубрика ‛Наследството на България‛. Тя представя значими паметници на българското историческо наследство от Древността и Средновековието чрез изображение и кратък текст: архитектурни комплекси, декоративна украса, ръкописи, миниатюри, произведения на металната пластика, накити, печати, фрески, стенописи и т.н. Внушението е на практика аналогично на предходните: българското е неделима и стойностна част от европейската културна традиция, земята ни е древно и вечно огнище на цивилизации. Неслучайно в подбора е и Древна Троя. Съвременната българска историография все по-често напомня за родството на троянците и траките от полуострова, а тракийският цар Рез (Резос), описан от Омир в Х песен на ‛Илиада‛, е вече постоянен учебников персонаж.

Повечето проекти и учебници представят също избрани откъси от писмени исторически паметници във всеки отделен урок. Става ясно, че паметници, които подчертават държавно и културно могъщество, вярност към религия и народ, народностно самочувствие и стремеж към толерантност, задължително присъстват. Прегледът на използвания илюстративен материал показва стремежа на всички издателства да подкрепят визуално възможно най-богато текстовете в урока и в съпътстващите рубрики. Всички екипи включват снимки от най-новите находки, намерени при археологически разкопки. Оформя се и набор от знакови изображения, предпочетени от повечето автори: археологически комплекси, стенописи и миниатюри, стари гербове, картините на Димитър Гюдженов, най-важните паметници, изградени от признателното потомство. Така учебниковия текст е потвърден и подсилен от визуалният разказ, който въздействащо внушава: българското е древно, стойностно, значимо, вечно. В учебниците на ‛Прозорец‛ и ‛Просвета‛, както и в проекта на ‛Даниела Убенова‛, е включена популярна напоследък карта на Европа от ХVІ в., където континентът е представен като християнска владетелка с всички основни символи на властта, върху дрехата й са разположени отделните държави, а сред тях е и България.

Важен акцент в конструирането на учебното съдържание е решението на повечето авторски екипи да въведат специални уроци за изясняване мястото и ролята на българската култура в общоевропейското културно творчество. Открояват се онези факти, събития и явления, които с непреходността си гарантират постоянното място на българите в семейството на европейските (цивилизованите) народи.

Част от авторските екипи отделят специални уроци, в които търсят мястото на българите сред останалите балкански и европейски народи. Проектът на ‛Рива‛ набляга на кръстопътното място на българските земи между Изтока и Запада. Авторите на ‛Булвест 2000‛ се концентрират върху приносите на българите в живота на европейското средновековно общество. Не пропускат също обстоятелството, че в Османската империя доброволното помюсюлманчване е вариант за осигуряване на по-добра съдба. В концепцията на ‛Сиела‛ съизмерването с другите е решено чрез изворов анализ в уроците за упражнение и обобщение. Два са важните и впечатляващи акцента: славяните усвояват византийската култура чрез българите, които успяват да спечелят уважението на Империята; през Средните векове на Запад ‛бугр‛ е означавало едновременно високообразован човек и най-тежка обида заради духовното въздействие на богомилите върху схващанията на катари и албигойци.

Учебникът на ‛Прозорец‛ обръща внимание на съседите едва в раздела за османското владичество, като търси общото в делника на мюсюлмани, християни и евреи, различията в празничната система и съвпадението в честване на Гергьовден (Хъдерлез) у българи и османци. В отделен урок се разглеждат търговският обмен, политическите връзки и културните влияния между българите и Европа през ХVІ-ХVІІ век с акцент върху дейността на търговците, българите-католици и Охридските архиепископи.

Учебникът на ‛Просвета‛ предвижда урок ‛Българите в средновековна Европа‛, чието резюме е: ‛Българите оставили трайни следи в средновековна Европа. Военните победи и дипломацията на владетелите им, творчеството на книжовниците, трудолюбието на селяни и граждани разнасяли българското име далеч извън пределите на България‛. Урокът ‛Мозайката от общности в българските земи‛ представя различните етноси, живеещи в османската държава и приключва с: ‛Различните етнически и религиозни общности не рядко били враждебни помежду си, но от дългото им съжителство се развила силна традиция, чиито следи се откриват и днес в общата балканска култура‛. Подобно на ‛Прозорец‛, и авторите на ‛Просвета‛ обособяват урок ‛Българите и европейският свят през ХVІ-ХVІІ век‛, където изясняват причините за кризата в Османската империя и усилията на българите-католици да спечелят подкрепата на оформящите се Велики сили за българската освободителна кауза. Заключението е: ‛Седемнайсетият век бил век на промени. Макар и бавно, упадъкът на империята носел за българите възможности за напредък‛.

Понеже (по неофициални данни) изданието на ‛Просвета‛ е безспорният фаворит в продажбите на действащите вече учебници за V клас, то цитираните резюмета, както и самите уроци, са най-често четените от петокласниците. Ето защо тук са необходими и някои специални бележки. На първо място, подчертаното ‛трудолюбие на селяни и граждани‛ не е дори засегнато в съответния урок, за да бъде споменато в резюмето. На второ – трудно е дори за възрастния да осмисли как една ‛силна традиция‛, основана на ‛дълго съжителство‛, тоест реалност допреди малко повече от век, може да остави само ‛следи‛ в днешната общобалканска култура и ако е така, защо изобщо й отделяме внимание. Освен това никъде в урока не става ясно кои етнически групи и по какви причини са били враждебни помежду си. На трето място - не е ли парадоксално твърдението, че ‛упадъкът‛ на една държава може да се отрази положително на коя да е част от населението й?

Набелязаните недоразумения маркират характеристика, симптоматична за целия учебник - той се опитва да бъде едновременно научно издържан, методически модерен, непременно кратък по обем (ще рече, достъпен), подходящо, но и обилно илюстриран. С една дума - Учебникът. И формално (на първо разгръщане) е така. Но всъщност на учениците се налага да се борят с текстове, които по неизбежност са окастрени и редуцирани до степен, в която стават и суховати, и нелогични, а единственият изход от това положение е пряко възпроизвеждане (тоест зубрене). Прочее - в пълно противоречие с изискванията на стандартите и разработената на тяхна база учебна програма. Подобен подход към създаването на учебникарска литература прави лоша (макар и неявна) шега на скритата национална програма.

Съсредоточаването върху уроците от изучавания в V клас материал, които разглеждат драматичните за българското средновековно общество събития под византийско владичество, налагат няколко по-основни заключения. Повечето авторски екипи подчертават продължителността на борбата за оцеляване на българската държава, както и владетелските усилия на Самуил да запази царството. Византийското владичество се разглежда като временно прекъсване в държавното развитие на българската общност, у която (поради жизнеността й) споменът за независимостта никога не угасва. Екипите на ‛Сиела‛, ‛Рива‛ и ‛Булвест‛ представят атмосферата на мултиетническата християнска Ромейска империя, където, като християни, българите живеят с призната отделна архиепископия (Охридската) и имат уникалната възможност да влязат в контакт с множество други народи и страни. Част от авторските екипи наблягат на книжовната активност на българите под византийска власт. Проектът на ‛Булвест 2000‛ находчиво (скрито) акцентира върху разцвета на специфична по сюжет апокрифна литература: ‛На особена почит... се радвали апокрифите, които припомняли свободното минало и възхвалявали управлението на българските владетели. В тях българите били представяни като богоизбрания народ и най-ревностните християни, които не само не трябва да търпят ромейската власт, а трябва да царуват над всички народи. Извънредната им популярност поддържала идеята за Българското царство по-жива от всяко едно въстание. С неговото съществуване се свързвали всички спомени за отминалата епоха, а с неговото възстановяване - всички надежди за бъдещето‛. Спечелилите авторски екипи наблягат на негативните последици от византийското владичество. Отделно от всички останали, авторите на ‛Тангра ТанНакРа‛ само регистрират, но не отделят внимание на живота под византийска власт в специален урок, и скритото внушение е: това е несъществен период от миналото ни.

Проблематиката около османското нашествие и живота на българите под властта на султана са другата болезнена и деликатна тема в учебниците за V клас. Всички авторски екипи са единодушни, че продължителната съпротива е свързана с много насилие, кръвопролитие и разорение, а включването на балканските народи в мюсюлманската империя изиграва задържаща роля в тяхното културно развитие и ги обрича на изоставане от останалите европейски народи. Обща е също позицията, че в условията на бездържавност вярата, книжнината, семейството, общината и традициите са главните опори на подвластните, а преживените изпитания доказват съществуването на българската народностна общност. Специално внимание се отделя на дейността на българите-католици Петър Богдан Бакшев и Петър Парчевич в ангажиране на Европа с освободителната кауза на българите. Изяснява се неравностойното положение на немюсюлманите в империята и се представят опитите за въоръжена борба срещу завоевателите. Повечето екипи обръщат внимание на факта, че освен насилствено, българите са се помюсюлманчвали и доброволно, за да потърсят облекчаване на живота си.

Широко застъпен от всички автори е въпросът за съжителството и всекидневните контакти на различните народности в османската империя. Проектът на ‛Булвест 2000‛ пресъздава най-интересно и пълнокръвно живота в балканските провинции на империята в урока ‛Българите и другите народи на Балканите‛: християнските съседи, мюсюлманите, ромите (циганите), евреите, арменците са представени с най-добрите си черти в авторовия текст и подкрепени с извори. В урока ‛Градски живот‛ екипът на ‛Рива‛ разглежда мястото на всеки един от етносите в икономиката на балканските градове. Екипът на ‛Тангра ТанНакРа‛ изброява етносите, които се заселват в българските земи след нашествието, и обобщава: ‛Въпреки различието в езиците, културите и религиите, българите поддържат добри отношения с тези народи‛. Авторите на ‛Сиела‛ изясняват системата на милетите в османската държава. Така обосновават принципната незаинтересованост на официалната власт от народностната характеристика на подвластните, но едновременно с това и естествеността на съжителството на множество етноси в държавата: ‛Въпреки че отделните милети и общини са донякъде изолирани, контактите между тях в ежедневието (особено в градовете) са неизбежни. Именно тези контакти – по улиците, на пазара, по дюкяните и занаятчийските работилници, дават възможност за взаимно опознаване и влияния. За хората, родени един-два века след завоеванието, съжителството на християни и мюсюлмани, на различни народи в една държава е нещо естествено. Така постепенно с ежедневните контакти те усвояват по нещо едни от други, създават се условия за взаимно влияние и съвместен живот в рамките на държавата‛.

Направеният анализ открива нюансите в подхода на авторските екипи към конструиране на Националния разказ. Авторите на ‛Сиела‛ и ‛Булвест 2000‛ залагат на модерното в съвременния академизъм – научно прецизно, оригинално поднесено и позволяващо многоаспектно тълкуване четиво, превръщащо учениците в изследователи. Националните внушения тук са завоалирани (скрити) в предизвикателството на съизмерването. Проектът на ‛Тангра ТанНакРа‛ комбинира модерна методика и забележителна достъпност (олекотеност) на стила с отстояване на ‛твърд‛, съзнателно неприкриван национализъм, реакция най-вероятно на съвсем явното абдикиране на днешните държавници от основните им функции. Проектът на ‛Даниела Убенова‛ прави опит да избяга от претрупаността на текст и съпътстваща информация, като разработва по-малко на брой, но смислово завършени теми, и предразполага учителя към самостоятелност и вариативност в поднасяне на материала. В значителна степен този тип Разказ е търсен и от екипа на ‛Рива‛. Учебникът на ‛Анубис‛ залага на добре познатото старо: отдавна лансирани научни концепции, многословност и тромавост, липса на модерни методически решения. Учебниците на ‛Просвета‛ (‛Прозорец‛) предлагат варианта – да има от всичко: кратки, но преливащи от информация текстове, които позволяват единствено възпроизвеждане и категорично усложняват обучението, огромен брой уроци с императивно предназначение (за нови знания, за упражнение, за обобщение), обилие от извори и от илюстрации с прилежащи задачи. Според избора на учителите – това е модерната алтернатива в преподаването на история. А липсата на предварителна апробация на всички проекти прави невъзможна преценката, коя от представените алтернативи е всъщност най-работеща в училище.

Оформя се и една хипотеза: предпочетени са не алтернативни концепции, а издателства - ‛Просвета‛ (‛Прозорец‛) и ‛Анубис-Булвест 2000‛ - с техните авторски екипи. В подкрепа на това твърдение се явява обстоятелството, че в трите номинирани екипа участват най-авторитетните специалисти по методика в страната. От гледна точка на националната проблематика тази констатация навежда на заключението, че съвременният български преподавател по история се уповава повече на авторитетите, отколкото на реализираните от тях творби, и в този смисъл алтернативността в подхода към поднасяне на историческото знание не е от първостепенно значение за него.

Анализът провокира и друго важно заключение – основен проблем на съвременните български учебници е недостатъчната достъпност, изразяваща се преди всичко в информационна претрупаност при структуриране на материала. Вследствие интересът към историята като учебен предмет е нисък, а конкуренцията на Интернет, филмовата продукция, специализираните научно-популярни телевизионни канали и обилната справочна литература е все по-голяма и, уви, основателна. Така се набелязва явна опасност младите хора да потънат във все по-нескрита апатия.

Направените констатации налагат принципна и спешна промяна в нормативните документи в областта на образованието, респективно в организирането и провеждането на конкурсите за учебници и учебни помагала. Защото, формално демократична, понеже регламентира участие на учителите в избора на три учебника по предмет, сега съществуващата процедура по одобрение реално узаконява изключителното право на МОН да налага решения чрез регионалните си инспекторати. А тези решения са в полза все на един и същи фаворит – «Просвета», който винаги успява да наложи два свои проекта. В резултат на това повечето издателства вече не желаят да трошат пари, за да правят фон на симулирани състезания с предрешени победители. Неслучайно участници в конкурса за учебници за VІІ клас по История и цивилизация тази година са само «Просвета» (»Азбуки Просвета») и «Анубис-Булвест 2000».

Наложително е в най-кратък срок да се изработят стандарти за системата за оценяване на знанията и уменията. Учебните програми трябва да бъдат преработени от интердисциплинарни колективи с участие на действащи учители, които да постигнат олекотяване чрез оптимизиране на учебния материал с оглед възможностите за реализиране на междупредметни връзки. МОН да се откаже от фактическата отмяна на програмите чрез списък от заглавия на теми за нови знания. В същото време, чрез усилията на специалисти по педагогика и детска психология да се уточнят качествата и параметрите на добрия урочен текст, с които в бъдеще да се съобразяват всички кадидат-автори: ясно е, че нито обемните изложения, нито енциклопедичните справки вършат работа. Необходим е текст, чиято скрита задача е явно да печели сърцето.