По време на кръглата маса „Пътят в Европа“, организирана от Института за социални ценности и структури „Иван Хаджийски“ година и половина след членството на България в ЕС, бяха представени резултати от социологическо проучване на общественото мнение у нас, свързано с настоящи и бъдещи управляващи и опозиционни партии, в което като цяло преобладаваше скептицизмът, недоверието, дори отчаянието. Цитираните данни от Борис Попиванов и проф. Петър-Емил Митев едва ли биха изненадали някого, тъй като от института „Иван Хаджийски“ не за първи път отчитат сериозен спад в доверието към политическия елит. Любопитно бе приобщаването на водещи социолози и политолози към кръглата маса – като Кольо Колев и Димитър Аврамов, които в изказванията си сякаш лансираха едно и също послание: Не е толкова важно какви точно и в какъв мащаб са провиненията ни спрямо ЕС –проблемът е, че (според Кольо Колев) Европа ни използва за боксова круша в мащабната си „евро“ война срещу корупцията, а (според Димитър Аврамов) след последните най-остри критики последиците върху имиджа на страната ще са толкова сериозни, че със сигурност ще влияят негативно до 2013. Политологът даде пример с публикация в „Интернешънъл Хералд Трибюн“, която би отказала всеки чужденец да инвестира в България – страната на некадърността и корупцията.

Друг интересен участник в кръглата маса бе езиковедът Любима Йорданова, един от създателите на Институт за евроинтеграция и интеркултурна комуникация. Тя обяви, че са необходими речници, в които да се обяснят значенията на различни понятия, използвани от Брюксел, като например: социален диалог и социален партньор. Любима Йорданова бе категорична, че в България не се познават европейските правни разпоредби. Подобно бе мнението и на Апостол Апостолов от ICON (Internet Communication Optic Network), който обсъди интернет страниците на различните български министерства и коментира, че съответните европейски институции също споделят неговите впечатления, обобщавайки ги в заканващото се: „Научете се да говорите с Брюксел!“.

В края на дискусията мнение сподели и независимият анализатор Георги Гушлеков, завършил през 1977 „Техническа кибернетика“ в Пражката политехника. По думите му актуалният проблем на България не е лингвистичен. Гушлеков даде пример със следването си в чужбина, където преподавателите му имали „страшно негативно отношение“ към студентите от България, които били с дипломатически паспорти, не учели нищо и въртели далавери. Гушлеков не страдал дълго заради недоброжелателните нагласи, защото успял да изчисти имиджа на страната. По думите му и в момента може да се случи същото, стига обаче България бързо да успее да си стъпи на краката и след това да предложи решение на проблем, засягащ целия Европейски съюз. Въпреки оптимизма на Гушлеков, идеята му за стратегическа цел не намери отзвук. Вероятно защото скептицизмът от първата част на кръглата маса се бе прехвърлил и във втората...

К