Мрежа/паяжина ( интернет), брой 28 (2776), 27 юли 2008" /> Култура :: Наблюдатели :: Пак за Наредба №40 | data retention
Български  |  English

Пак за Наредба №40 | data retention

В потока новини някои съществени събития се губят, така че може би трябва да бъдат припомняни отново и отново. Докато има смисъл, разбира се. Такова едно събитие бе обнародването през януари т. г. на Наредба № 40 на Държавната агенция по информационни технологии и съобщения и Министерството на вътрешните работи, задължаваща мобилните оператори и интернет доставчиците да задържат данни за комуникацията на своите клиенти. Друго събитие от същия ред бе подадената на 19 март от Програма Достъп до Информация жалба до Върховния административен съд за отхвърляне на същата тази Наредба № 40, като доводите „против‛ бяха, най-общо казано, недопустимостта на това „с наредба да се преурежда достъпът до данни, регламентиран в Закона за защита на личните данни, Наказателнопроцесуалния кодекс и Закона за специалните разузнавателни средства‛, а също и доводът, че „пасивният достъп“ на МВР до личните ни данни би бил драстично погазване на Европейската конвенция за правата на човека.

Напомнянето на Наредба №40 и жалбата за отхвърлянето й не е самоцелно: съвсем наскоро (на 25 юни) Върховният административен съд разгледа делото с намерение до месец да излезе с твърдо становище по въпроса, а в края на миналата седмица и самото становище стана ясно: жалбата на Програма Достъп до Информация срещу Наредбата за подслушването на мобилните телефони и достъпа до личните електронни съобщения е отхвърлена. Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния съд в 14-дневен срок и това обжалване вероятно ще се случи, въпреки че ваканцията е в разгара си, но едва ли някой от следящите тези събития таи някакви илюзии. Все пак става дума за сериозни икономически интереси!

В мейлинг листа на opensource-bulgaria.org се забелязва негодувание. Доколкото разбирам, отново е пострадало общуването: юристите, журналистите и социолозите от Програма Достъп до Информация, в чиято компетентност очевидно е да отнесат жалбата до съда, биват упрекнати в честолюбиво избързване и отказ за комуникация с гражданите от IT средите. Другите граждани, тези, които не са нито юристи, нито IT специалисти, май не само не са наясно за какво точно иде реч, но и проблемът със своята важност като че ли изобщо не достига до тях. А проблемът далеч не е само емоционален. Нито само политически. В интернет циркулира не просто личната ни кореспонденция, която ние, въпреки че съзнаваме нейната незначителност, не желаем тя да бъде воайорствана. В интернет преди всичко се върти бизнес (циркулира фирмена информация, водят се преговори, извършват се безкасови плащания, обменят се документи). Възможността на всяка комерсиална дейности очевидно е пропорционална на възможността да бъде криптиран обменът, който я придружава.

Да оставим обаче настрана въпроса кому това е по силите; да се върнем отново към личните данни - огромното количество статистическа информация, която всеки от нас оставя по време на всяка своя интернет сесия. Тази информационна маса така или иначе се трупа на сървърите на всеки доставчик на телекомуникационни услуги, а щом нея, информацията, я има, значи се подразбира и използването й, притежанието й, изтичането й, кражбата й, продажбата й, фалшифицирането й. Кой и как ни гарантира, че това не се прави в наш, на обикновените не-IT граждани-данъкоплатци, ущърб? Щом като дори правозащитните органи и органите на реда с труд опазват архивите си, кой би могъл да гарантира сигурността на данните, с чието „кеширане‛ се занимават комерсиални организации, каквито са частните оператори? До които обаче достъп има МВР! (Наистина, нещата не са ли твърде интересни от юридическа гледна точка?) Да считаме ли отношенията си и с държавата, и с частния бизнес уредени на цената на една „честна дума‛? А в случай на провал, на теч или повреда какво следва? Само едно извинение дали би било достатъчно? Санкции няма ли да се предвиждат? Какви?

Защото аз лично (както и някои други) може да не се боя толкова от достъпа на държавата до личните ми данни, колкото от това, че с тях, с данните ми, може да търгува някаква частна компания. Извън подозренията до каква степен се е случила конвергенцията между двете.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”