Изложбата на М-тел
Награди за съвременно българско изкуство на М-тел за 2007, Баня Старинна, Тютюнев склад на ул. „Екзарх Йосиф‛, Пловдив, 18 юни – 24 юли 2008
Наградите за съвременно българско изкуство на М-тел се развиват. И те като малката ни сцена преживяват своите метаморфози, къде крайни, къде по-плахи. Вече трета поредна година имаме възможност да проследим този конкурс като едно от важните арт събития. След първото му издание в критериите за селекция отпадна възрастовото ограничение. Сега отживелицата с категориите за живопис, графика и скулптура вече е претопена, а организаторите най-сетне откриха експозиционна площ, в която да се развихрят с подобаващ размах. Центърът за съвременно изкуство „Баня Старинна‛ в Пловдив и един от бившите Тютюневи складове на ул. „Екзарх Йосиф‛ в града побраха работите на всичките 45 участници. Мащабът е различен, художниците са повече, селекцията е много по-отворена и изложбата е изведена от тривиалните рамки на столицата в Пловдив, който с усилията на няколко човека и институции напоследък все по-активно доказва старата си слава на артистичен център. И резултатът е налице - тази година всички говорят за изложбата на М-тел.
Наистина за този интерес значително допринесоха самите пространства. Миналата година конкурсът отнесе сериозни критики не само заради видовото делене на наградите, но заради тягостната и мърлява обстановка във фоайето на НДК, където беше подредена изложбата. Сега особената аура на Баня Старинна като единствения реално функциониращ център на съвременното изкуство с такава изложбена площ в страната, както и нестандартното решение с Тютюневия склад, създадоха съвсем свеж и положителен имидж на цялото събитие.
Принципът на подбор за участие в конкурса се основава най-вече на изявите на различни автори през годината. Това са правилата. На практика обаче журито номинира според личните си пристрастия, без задължително неговият избраник да е имал някаква особено значима изява.
Не знам дали определението разнообразна може да изчерпи напълно характера на тази експозиция. Целта като че ли е да се покаже максимално широк периметър от артисти без явни предпочитания към определени кръгове, поколения или тенденции. Това е обзорно наблюдение, концентрирано най-вече върху това, което се случва сега и тук. То, разбира се, в никакъв случай не е изчерпателно. А в целия сбор не липсват и тотално необясними, поне за мен, недоразумения. Все пак винаги е добре да се започне с положителните резултати.
В маниакалните пространства на Тютюневия склад с радост открих автори и работи, които са ме впечатлили със самостоятелните си изяви и с участията си през изминалата година. Заедно с фотографиите на Богданов/Мисирков от проекта „По следите на светлото бъдеще‛, там са и работите, които Александър Вълчев показа в галерия СИБАНК, скулптура на Камен Цветков, който беше представен наскоро от галерия „Сариев‛, и на Павлин Радевски след участието му в „Кръг +‛. Лора Пармакова също попада в този сбор. Прави впечатление, че дървото преобладава като материал в избора на скулпторите. Забележителен акцент сред тях е Божидар Козарев, който беше представен през миналата година отново от „Кръг+‛. Подходът към дървото е насочен по-скоро към онзи, традиционния пластицизъм, ако мога така да го нарека, в работите на Камен Симов, които видяхме вече в „Арт Алея‛, също и в творбите на Николай Нинов.
Посоките в живописта ни са представени достойно в склада от Димитър Яранов, Динко Стоев, Михаела Власева, Иво Бистрички, Симеон Шивачев, Гордън Картър, Антон Терзиев, Христина Ванчева, Момчил Георгиев, Сашо Стоицов, Атанас Атанасов и т.н. Те отново дават поводи да заговорим за картината като обект и за това докъде ще стигне реализмът като тенденция тук.
Дойчин Русев, автор на единствената интересна изложба в галерия „Ирида‛, наскоро е представил инсталация, наречена „Еретик‛. Това е историята на френския учен Ален Бомбар и неговото пътешествие с надуваем сал през Атлантика, разказана в няколко обекта и фотографии. Освен с познатия от изложбата в „Райко Алексиев‛ Изолатор, инсталиран този път в централната зала на Баня Старинна, Симеон Стоилов участва и с работа, специално посветена на пространството на склада – анатомичен разрез на човешко сърце от фолио, залепен директно на бетонната стена под заглавието „Необратимо‛. Мащабът е идеално съобразен с мястото, но материалът като че ли не е най-подходящият за грубата фактура на бетона.
По неведомите пътища на подбора в селекцията са попаднали работи на Дарина Цурева, Тодор Овчаров, Цветан Тимотеев, Цветелина Максимова, Росен Рашев – Рошпака, Василка Монева, Атанас Хранов и т.н., които, поне според мен, могат да се съберат в една друга изложба, не в тази.
Самата подредба на експозицията в склада е твърде хаотична, без конкретна идея, с драстични пробойни на места. Например не е ясно защо работата на Кирил Кузманов е показана плътно до монументалната черна живопис на Георги Щърбев. Вярно е, че те са близки пластически, но физическата близост на работите им пречи еднакво и на двамата. По същия начин в Баня Старинна Изолаторът е попаднал в несъобразено съседство с Бялото пространство на Снежанка Малчева. Това са най-дразнещите примери. Друг е въпросът какво прави това „Бяло пространство‛ в изложбата въобще. Иначе, като цяло, другата част от експозицията там е в хармонично съзвучие - почти като цялостен проект - и не изневерява по никакъв начин на политиката, която сдружение „Изкуство днес‛ развива принципно в тези зали вече доста години. Голяма част от работите са „внос‛, като например видеата на Албена Михайлова и Ергин Чавушоглу. Аделина Попнеделева също участва с видео - „Fresh‛, което вече познаваме. Ева Давидова, която наскоро открихме като български артист благодарение на изявата й в Институт Сервантес в София, участва със същите фотоанимации и принтове, които видяхме там. Пенка Минчева е направила специално за изложбата инсталация „Тайната вечеря‛, но като че ли бих предпочела другите й работи, експонирани около масата – отпечатъците, с които познаваме по-добре тази художничка. „Суша‛ на Стоян Дечев също е посветена специално на мястото и е постигната с пределно лаконичен, но смислен жест.
На целия този фон самите награди придобиват второстепенно значение. Конкурсът има вече много по-пълноценен смисъл на арт събитие, отколкото просто на една добре изиграна PR акция, което е обнадеждаващо за развитието на културното спонсорство в страната ни.
Наградите за съвременно българско изкуство на М-тел се развиват. И те като малката ни сцена преживяват своите метаморфози, къде крайни, къде по-плахи. Вече трета поредна година имаме възможност да проследим този конкурс като едно от важните арт събития. След първото му издание в критериите за селекция отпадна възрастовото ограничение. Сега отживелицата с категориите за живопис, графика и скулптура вече е претопена, а организаторите най-сетне откриха експозиционна площ, в която да се развихрят с подобаващ размах. Центърът за съвременно изкуство „Баня Старинна‛ в Пловдив и един от бившите Тютюневи складове на ул. „Екзарх Йосиф‛ в града побраха работите на всичките 45 участници. Мащабът е различен, художниците са повече, селекцията е много по-отворена и изложбата е изведена от тривиалните рамки на столицата в Пловдив, който с усилията на няколко човека и институции напоследък все по-активно доказва старата си слава на артистичен център. И резултатът е налице - тази година всички говорят за изложбата на М-тел.
Наистина за този интерес значително допринесоха самите пространства. Миналата година конкурсът отнесе сериозни критики не само заради видовото делене на наградите, но заради тягостната и мърлява обстановка във фоайето на НДК, където беше подредена изложбата. Сега особената аура на Баня Старинна като единствения реално функциониращ център на съвременното изкуство с такава изложбена площ в страната, както и нестандартното решение с Тютюневия склад, създадоха съвсем свеж и положителен имидж на цялото събитие.
Принципът на подбор за участие в конкурса се основава най-вече на изявите на различни автори през годината. Това са правилата. На практика обаче журито номинира според личните си пристрастия, без задължително неговият избраник да е имал някаква особено значима изява.
Не знам дали определението разнообразна може да изчерпи напълно характера на тази експозиция. Целта като че ли е да се покаже максимално широк периметър от артисти без явни предпочитания към определени кръгове, поколения или тенденции. Това е обзорно наблюдение, концентрирано най-вече върху това, което се случва сега и тук. То, разбира се, в никакъв случай не е изчерпателно. А в целия сбор не липсват и тотално необясними, поне за мен, недоразумения. Все пак винаги е добре да се започне с положителните резултати.
В маниакалните пространства на Тютюневия склад с радост открих автори и работи, които са ме впечатлили със самостоятелните си изяви и с участията си през изминалата година. Заедно с фотографиите на Богданов/Мисирков от проекта „По следите на светлото бъдеще‛, там са и работите, които Александър Вълчев показа в галерия СИБАНК, скулптура на Камен Цветков, който беше представен наскоро от галерия „Сариев‛, и на Павлин Радевски след участието му в „Кръг +‛. Лора Пармакова също попада в този сбор. Прави впечатление, че дървото преобладава като материал в избора на скулпторите. Забележителен акцент сред тях е Божидар Козарев, който беше представен през миналата година отново от „Кръг+‛. Подходът към дървото е насочен по-скоро към онзи, традиционния пластицизъм, ако мога така да го нарека, в работите на Камен Симов, които видяхме вече в „Арт Алея‛, също и в творбите на Николай Нинов.
Посоките в живописта ни са представени достойно в склада от Димитър Яранов, Динко Стоев, Михаела Власева, Иво Бистрички, Симеон Шивачев, Гордън Картър, Антон Терзиев, Христина Ванчева, Момчил Георгиев, Сашо Стоицов, Атанас Атанасов и т.н. Те отново дават поводи да заговорим за картината като обект и за това докъде ще стигне реализмът като тенденция тук.
Дойчин Русев, автор на единствената интересна изложба в галерия „Ирида‛, наскоро е представил инсталация, наречена „Еретик‛. Това е историята на френския учен Ален Бомбар и неговото пътешествие с надуваем сал през Атлантика, разказана в няколко обекта и фотографии. Освен с познатия от изложбата в „Райко Алексиев‛ Изолатор, инсталиран този път в централната зала на Баня Старинна, Симеон Стоилов участва и с работа, специално посветена на пространството на склада – анатомичен разрез на човешко сърце от фолио, залепен директно на бетонната стена под заглавието „Необратимо‛. Мащабът е идеално съобразен с мястото, но материалът като че ли не е най-подходящият за грубата фактура на бетона.
По неведомите пътища на подбора в селекцията са попаднали работи на Дарина Цурева, Тодор Овчаров, Цветан Тимотеев, Цветелина Максимова, Росен Рашев – Рошпака, Василка Монева, Атанас Хранов и т.н., които, поне според мен, могат да се съберат в една друга изложба, не в тази.
Самата подредба на експозицията в склада е твърде хаотична, без конкретна идея, с драстични пробойни на места. Например не е ясно защо работата на Кирил Кузманов е показана плътно до монументалната черна живопис на Георги Щърбев. Вярно е, че те са близки пластически, но физическата близост на работите им пречи еднакво и на двамата. По същия начин в Баня Старинна Изолаторът е попаднал в несъобразено съседство с Бялото пространство на Снежанка Малчева. Това са най-дразнещите примери. Друг е въпросът какво прави това „Бяло пространство‛ в изложбата въобще. Иначе, като цяло, другата част от експозицията там е в хармонично съзвучие - почти като цялостен проект - и не изневерява по никакъв начин на политиката, която сдружение „Изкуство днес‛ развива принципно в тези зали вече доста години. Голяма част от работите са „внос‛, като например видеата на Албена Михайлова и Ергин Чавушоглу. Аделина Попнеделева също участва с видео - „Fresh‛, което вече познаваме. Ева Давидова, която наскоро открихме като български артист благодарение на изявата й в Институт Сервантес в София, участва със същите фотоанимации и принтове, които видяхме там. Пенка Минчева е направила специално за изложбата инсталация „Тайната вечеря‛, но като че ли бих предпочела другите й работи, експонирани около масата – отпечатъците, с които познаваме по-добре тази художничка. „Суша‛ на Стоян Дечев също е посветена специално на мястото и е постигната с пределно лаконичен, но смислен жест.
На целия този фон самите награди придобиват второстепенно значение. Конкурсът има вече много по-пълноценен смисъл на арт събитие, отколкото просто на една добре изиграна PR акция, което е обнадеждаващо за развитието на културното спонсорство в страната ни.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
