Хаотичен, оскъден, неактуален. Тези три определения спокойно могат да бъдат използвани за звуковия виртуален архив на почти всички български радиостанции. Дори и да искаш да чуеш предаване, което си пропуснал, в 90% от случаите е невъзможно. От 31 радиостанции в софийския ефир, 3-4 поддържат сравнително приличен podcast и още толкова - твърде символичен. Сред тях единствено Българската редакция на „Дойче веле‛ и Дарик радио предлагат актуални записи от последните часове. Но и при Дарик звуковият архив е твърде разпилян, а при DW изчезва от страницата само след няколко дни.

Редакционното решение за поддържане на актуален и изчерпателен звуков архив всъщност би трябвало да е част от една по-мащабна концепция за преселването на модерните радиостанции във виртуалното пространство и стратегиите да създават трайни общности от редовни слушатели, както и да привличат и нови. Защото радиостанции с web сайт, базиран на безплатен домейн (като Хит 7) или само с препратка за он лайн слушане (като Мила голд), едва ли са знак за сериозно отношение към слушателя. За съжаление обаче и към момента доминират редакционните решения на парче - „имаме сайт, защото и другите имат‛; виртуални проекти с приличен дизайн и малко съдържание; „препратка за он лайн плеър, цените за реклама и телефон за контакти са напълно достатъчни‛.

Какво се случва с програмите на Българското национално радио? Радио София все още няма дори и собствена страница, при „Хоризонт‛ ориентацията за „аудио емисиите‛ (ако ги има) за обикновения слушател е твърде сложна, а в сайта на „Христо Ботев‛ наблюдаваме избирателен podcast - там привилегията да попаднеш във виртуалния звуков архив имат най-вече креатурите на сегашното ръководство: „Авторът и неговата публика‛, „Клубът на журналистите‛ и т.н. Засега Радио България (но то не звучи на ултракъси вълни в страната) поддържа най-богатия и приличен podcast сред програмите на БНР.

Друга твърде любопитна подробност от виртуалния радио пейзаж е тоталният отказ на чалгаджийските радиостанции да поддържат звуков архив на предаванията си. Дали „търговският нюх‛ на собствениците им този път не е проработил, или отказът е напълно съзнателен: толкова простотии, изречени на едно място и за кратко време, не бива да бъдат повтаряни?

Когато анализираме проблемите с podcast-а на българските ефирни радиостанции, задължително трябва да имаме предвид още няколко детайла от виртуалния контекст: стилистиката на новините, комизма на значителна част от прессъобщенията, посланията из форумите. И стигаме пак да онази верига от инфантилни навици, която започва с „Ние сме най-добрите‛. Вместо с по-автентичното: Как я докарахме дотук?