Мрежа/паяжина ( интернет), брой 26 (2774), 10 юли 2008" /> Култура :: Наблюдатели :: Име.бг | Вавилон
Български  |  English

Име.бг | Вавилон

За домейните на кирилица у нас сериозно се говори като че ли от лятото на 2006. По една случайност тогава изтичаше и мандата на поредния борд на директорите на Интернет корпорацията за имена и адреси (ICANN), в чийто състав по това време влизаше и видният ни сънародник г-н Вени Марковски. Въпросът със запазване на влиянието ще да е стоял за пореден път със страшна сила пред членовете на борда, ситуация с която според злите езици той, бордът, се справя традиционно добре благодарение на подкрепата на своите регионални интернет регистри (или направо лобита ако щете) на които ICANN делегира правото и отговорността да регистрират имена на домейни и да се грижат за тях. Защото без поддържането на ред и еднозначност в йерархичната система от имена на домейни, интернет числа и коренови сървъри няма и работещ Интернет.

Инцидентен повод да си припомним темата с кирилическите домейни миналата година бе появата през ноември на пазара с имената на странен субект. Това бе фирма „Унинет‛, която предлагаше на „промоционални цени‛ домейни на кирилица, без обаче да се явява регионален интернет регистър и без ICANN дори да е започвал процедура по одобряването на такива домейни. Коментарите тогава се въртяха около легитимността на фирмата и техническата несъстоятелност на нововъведението в случай, че все пак бъде одобрено. Нито дума в медиите и обозримото блог-пространство за евентуалната политически конюнктурна страна на нещата.

Но ето, че темата за кирилицата е отново актуална. В постинг с дата 23 юни в блога на Вени Марковски, съветник по IT въпроси на президента и бивш член на борда на директорите на ICANN, четем: „България първа внесе днес, 23 юни, искане да регистрира Интернет домейн на кирилица. Писмото на председателя на Държавната агенция за информационни технологии и съобщения /ДАИТС/ Пламен Вачков до президента на Интернет корпорацията за имена и адреси (ICANN) Пол Туми бе връчено в Париж от представителя на България в Правителствения консултативен комитет към ICANN.‛ По-надолу в постинга става ясно, че иде реч за домейна от първо ниво ‛.бг‛, а също и обстоятелствата при които е взето решението. Взето е от президента на България г-н Георги Първанов през януари т.г. в София по време на визитата на тогавашния руски президент Владимир Путин. Значи, държавата все пак се меси в чисто технологичната област с имената със своите несъмнено нетехнологични мотиви – биха казали антиетатистки настроените. О, да. Домейнът бг. явно е домейн от типа country-code top-level domain (ccTLD)1 какъвто е и домейнът .bg, и повече от редно си е да бъде стопанисван от някоя представителна за държавата ни организация. Друг е въпросът доколко могат да са представителни от гледна точка на българската наука, технологии и общество тъкмо свързаните с ICANN организации у нас.

Да се върнем обаче на писмото на д-р Пламен Вачков. Там четем, че въвеждането на кирилически домейни е един вид еманципиране на кирилицата като азбука и признание за историческото й значение, а внедряването на Интернет-имена на азбуки, различни от латинската, „е следващата голяма стъпка в развитието на Световната мрежа, която ще позволи на милиони хора, неползващи английски език, да имат по-лесен достъп до Интернет.‛
Изглежда някак странно в кореспонденция на такова ниво да се гледа на един стандартен код, каквито са имената на домейни, като на „признание за историческо значение‛, а на писането на адреси на латиница като на необходимост да се знае английски, но да беше само това!

Всеки запознат с не особено дългата, но бурна история на комерсиализирането на мрежата знае, че боричкането за правата над един или друг домейн не е допринесло с нищо към прогреса, освен ако не броим за такъв появата на интересни от юридическа гледна точка казуси.


1. Този вид домейни (с малки изключения) представляват съкращение от две букви и са кодът обозначаващ името на една или друга държава или зависима територия. Например .us за САЩ, бг. За България, .ru за Русия.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”