Скулптура срещу, във и заедно с архитектурата
През май тази година Бора Петкова реализира свой проект на Hofer Podium. Неин съучастник в това начинание е архитектурно студио Conveyer. Hofer Podium Junge Kunst Europas e.V. е платформа за представяне на изкуство от новите европейски страни, базирана в баварския град Хоф. Млади артисти от тези страни получават възможност да показват произведенията си на специално отредена територия в центъра на града за период от една година. Целта на този проект е да намери пролука за културен диалог и контакт на германската провинция със страните от общността. Hofer Podium продуцират работите, които се правят специално за мястото. Проектът на Бора Петкова и архитектурно студио Conveyer е селектиран от журито, за да стане The Bulgarian Object 2008. Резултатът вече е монтиран на платформата под заглавието Деликатен контакт. Стоя на собствените си крака.
За всичко това ние тук разбираме по повод едно зрелищно събитие. На 5 юли авторката и архитектите, изкушени от съвременното изкуство, организираха парти и пърформанс в двора на бившата фабрика „Лиляна Димитрова“ в София. Идеята беше да представят резултата, който са постигнали в Германия, по необичаен и динамичен начин. В този случай видео документацията с целия процес на подготовка на скулптурата и монтажа й не е достатъчна. Всъщност самото събитие не може да бъде определено като пърформанс. То се състоя повече като артистична акция, в която творбата беше буквално изпепелена. По-точно, нейното подобие в нетраен лек материал. На скулптурата поначало й се полага статичност, комуникация със средата и дълбоко пространствено присъствие. В този случай всички тези компоненти са отново налице, но умишлено пресъздадени като променливи величини. Точно това беше и номерът - да се постигне онази непостоянна природа на съвременното изкуство и така да се създаде нов имидж на творбата. Вместо на подиума, тя е поставена в двора на бившата фабрика. Сградата е в ремонт, който е превърнал пейзажа в подходяща среда за всевъзможни арт импровизации. Преходът между индустриални пространства и бъдещи бизнес центрове е като че ли онази зона, в която мнозина се отнасят по-гостоприемно към изкуството и неговите капризи. Творбата, изработена от изолационен материал, се вписва повече от адекватно в тази среда.
Самата скулптура е пластично изследване как може една равна плоскост да заеме триизмерно пространство, без да променя първоначалните си стойности, само чрез прегъване и разместване на формата. В това някои потърсиха реалистични асоциации, други - сложна символика, а трети - непременно концепцията. Така или иначе, накрая всичко пламна и се превърна в дим за секунди. Скулптурата може да бъде и мираж, илюзия, трик, в който заекът току що е изчезнал в цилиндъра.
Скулптура може да се прави и от въздух. Точно така Симеон Симеонов е трансформирал пространството в галерия „Васка Емануилова“. Наместил се е в него, като буквално е надул един статичен обект. Проектът е наречен Срещу архитектурата, макар че е реализиран всъщност чрез нея. Симеон Симеонов експериментира с деформация върху готови форми. Сега е опаковал малката преградна стена в галерията като балон, в който периодично се подава въздух толкова, колкото да изведе равната ръбеста форма в ново и неочаквано измерение. Жестът е лаконичен, но ефектен, сякаш стената вече диша, расте и се смалява, пълнее и се заобля, обвита в плътна гума – нейното ново, меко и подвижно тяло. Тази работа наистина е достатъчна, за да концентрира пространството наоколо и вниманието в себе си.
Скулптура и архитектура – вечната хармония. И двата проекта – на Бора Петкова и Симеон Симеонов, които се представят синхронно от галерия „Васка Емануилова“, са ангажирани по някакъв начин с тази симбиоза. И в двата случая авторите залагат на нетрадиционен подход към скулптурната материя чрез различен експеримент с формата и материала. Проектът на Симеон Симеонов е част от цялостна творческа стратегия, върху която работи и към която определено успя да привлече интереса ни. А Бора Петкова и Conveyer демонстрираха как може една творба да се трансформира в серия от събития и как процесът може да се превърне в самостоятелно произведение. Това като че ли ни липсва като практика. Очевидно тя може да бъде много полезна във взаимоотношенията между изкуството и партньорите му, а също и като нужната притегателна за публиката атракция.
За всичко това ние тук разбираме по повод едно зрелищно събитие. На 5 юли авторката и архитектите, изкушени от съвременното изкуство, организираха парти и пърформанс в двора на бившата фабрика „Лиляна Димитрова“ в София. Идеята беше да представят резултата, който са постигнали в Германия, по необичаен и динамичен начин. В този случай видео документацията с целия процес на подготовка на скулптурата и монтажа й не е достатъчна. Всъщност самото събитие не може да бъде определено като пърформанс. То се състоя повече като артистична акция, в която творбата беше буквално изпепелена. По-точно, нейното подобие в нетраен лек материал. На скулптурата поначало й се полага статичност, комуникация със средата и дълбоко пространствено присъствие. В този случай всички тези компоненти са отново налице, но умишлено пресъздадени като променливи величини. Точно това беше и номерът - да се постигне онази непостоянна природа на съвременното изкуство и така да се създаде нов имидж на творбата. Вместо на подиума, тя е поставена в двора на бившата фабрика. Сградата е в ремонт, който е превърнал пейзажа в подходяща среда за всевъзможни арт импровизации. Преходът между индустриални пространства и бъдещи бизнес центрове е като че ли онази зона, в която мнозина се отнасят по-гостоприемно към изкуството и неговите капризи. Творбата, изработена от изолационен материал, се вписва повече от адекватно в тази среда.
Самата скулптура е пластично изследване как може една равна плоскост да заеме триизмерно пространство, без да променя първоначалните си стойности, само чрез прегъване и разместване на формата. В това някои потърсиха реалистични асоциации, други - сложна символика, а трети - непременно концепцията. Така или иначе, накрая всичко пламна и се превърна в дим за секунди. Скулптурата може да бъде и мираж, илюзия, трик, в който заекът току що е изчезнал в цилиндъра.
Скулптура може да се прави и от въздух. Точно така Симеон Симеонов е трансформирал пространството в галерия „Васка Емануилова“. Наместил се е в него, като буквално е надул един статичен обект. Проектът е наречен Срещу архитектурата, макар че е реализиран всъщност чрез нея. Симеон Симеонов експериментира с деформация върху готови форми. Сега е опаковал малката преградна стена в галерията като балон, в който периодично се подава въздух толкова, колкото да изведе равната ръбеста форма в ново и неочаквано измерение. Жестът е лаконичен, но ефектен, сякаш стената вече диша, расте и се смалява, пълнее и се заобля, обвита в плътна гума – нейното ново, меко и подвижно тяло. Тази работа наистина е достатъчна, за да концентрира пространството наоколо и вниманието в себе си.
Скулптура и архитектура – вечната хармония. И двата проекта – на Бора Петкова и Симеон Симеонов, които се представят синхронно от галерия „Васка Емануилова“, са ангажирани по някакъв начин с тази симбиоза. И в двата случая авторите залагат на нетрадиционен подход към скулптурната материя чрез различен експеримент с формата и материала. Проектът на Симеон Симеонов е част от цялостна творческа стратегия, върху която работи и към която определено успя да привлече интереса ни. А Бора Петкова и Conveyer демонстрираха как може една творба да се трансформира в серия от събития и как процесът може да се превърне в самостоятелно произведение. Това като че ли ни липсва като практика. Очевидно тя може да бъде много полезна във взаимоотношенията между изкуството и партньорите му, а също и като нужната притегателна за публиката атракция.
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
