Крешендо/декрешендо (музика), брой 26 (2774), 10 юли 2008" /> Култура :: Наблюдатели :: Естетически бариери
Български  |  English

Естетически бариери

Не знам защо програмата на ‛Софийски музикални седмици“ трябваше да завърши с продукция на певци, пък били те и от прочутия Център за оперно пеене на Галина Вишневска в Москва. А и защо бе обявен за финален в програмата, след като нищо в зала ‛България“ не говореше, че още има фестивал, а програмките към продукцията ни съобщаваха, че тя е част от един друг фестивал – на руската култура в България.

Осем певци изпяха по две и по три арии в съпровод на пиано. Имената им може да станат и известни, но засега те не са ‛звезди“, та дори и на руската оперна сцена, както ни уверява програмната листовка. Не мога да разбера кога ще проумеят всички видове организатори, че не правят услуга никому, като го ашладисват за звезда – смешно и жалко е! А осмината от класа на Вишневска нямат нужда от долнопробна реклама. Дошли от различни места – от Московската, Казанската и Уралската консерватория - Олег Долгов, Максим Кузмин-Караваев, Константин Пурилкин, Наталия Боброва, Анастасия Привознова, Алина Шакирова, Оксана Лесничая и Юрий Баранов са певци с изработени професионални качества. Това се чу и в руския (цялата първа част на концерта) репертоар, и в италианския, и във френския репертоар (втората част). Бяха щедро приветствани от публиката (предимно говореща руски и със средна възраст около 60 години), която можеше да ги слуша цяла нощ. Толкова бдително ръкопляскаха, че на арии, където имаше по-дълга цезура (като тази на Тоска към края, например), се втурваха като на състезание. И всичко щеше да е много щастливо, ако не беше естетиката на пеенето им и поведението им, която ни връща с години, да не кажа с десетилетия назад. И чрез повечето от тях – директно в напористия стил ‛Болшой“ от 60-70-те години на миналия век. Патетика, нелогични жестове, излишно портаменто, пеене между форте и фортисимо, многострадалност, безвкусни забавяния и тежки паузи-дъхове. Изкуствено до болка! Днес, когато руснаците действително произведоха звезди в операта, когато имат колосална информация за развитието на пеенето, за изискванията към вокалното и актьорско естетическо поведение на съвременния артист, повечето от тези, иначе много добре изглеждащи и научени да пеят, млади хора изглеждат малко странно в поддържането на един стил, който и на Изток, и на Запад считат за старомоден. А и изкуството да правиш образ в арията бе все още непостижимо тук – редяха се ария след ария, но независимо от точното, акуратно изпълнение, за цялостно артистично внушение трудно можеше да се говори.

И все пак съвремието „проби“, макар и спорадично, макар и частично най-вече при мецосопрана Алина Шакирова. И двете й арии – Йоанна от „Орлеанската дева“ на Чайковски и Далила от операта на Сен-Санс - бяха истинско удоволствие. Тази певица знае как да търси в богатия си глас необходимите цветове, за да открои особеностите на двата стила. Нейното отношение към езика бе будно, с внимание към фразата, към легатото, с използване на предимствата му. Музиката за Шакирова е естествен процес, на който тя се подчинява и който владее. Гласът й може да създава най-различни състояния. И да грабва вниманието от самото начало. Внушения постигна и баритонът Юрий Баранов в арията на Риголето с натурален драматизъм и дълбочина на преживяването.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”