От въздуха подхванато (радио), брой 7 (2755), 22 февруари 2008" /> Култура :: Наблюдатели :: Франкенщайн, който ни трябва
Български  |  English

Франкенщайн, който ни трябва

В литературните работилници (уъркшопи) има една много стара и проста игра, която въвлича почти всички участници в писането на стих или история. Обикновено по вечерно време, обикновено в „неформална обстановка“, когато са приключили тежките дискусии и алкохолът е оказал благотворно влияние върху таланта. Някой измъква бял лист (често със следи от вино, чипс или с номер на GSM в ъгъла), набързо написва няколко думи или тема на бъдещия текст за начало и подава листа на следващия. Не след дълго върху хартията оживява един лингвистичен Франкенщайн, който има категорично отношение и към интимните драми на съавторите, но и към актуалната политическа обстановка. Разбира се, така сериозна литература не се прави и резултатът от измислянето на истории по-скоро предизвиква усмивка, отколкото да заслужава незабавно публикуване.

Но в тази споделеност на развинтени въображения често прехвърчат интересни идеи или изпъкват груби грешки, които несъзнателно възпроизвеждаме в собствените си текстове. Когато друг се „изложи“, все пак има ефект - долавяш, че и ти си правил същите грешки. А и дума да няма - и ти си се изложил, за щастие...

В момента българските радиостанции определено имат нужда от талантлива лудост и по един Франкенщайн, който да разсее досадата от заученото присъствие пред микрофона. Знаеш какво ще кажат, знаеш кога ще ти го кажат, знаеш как ще ти го кажат. Последната мода е да пускаш на heavy rotation всеки ден за неопределено време доста ограничен брой oldies мелодии (в такъв случай слушателят има пълното право да се обади и да се оплаче, ако в даден часови пояс не е прозвучала любимата му песен, която е слушал на тази честота всеки ден в продължение на три месеца). В ефира на София, а и в националния, има радиостанции с добри новинарски екипи, има добри музикални редактори и майсторски плейлисти. Но слушателят все по-малко има шанс да се забавлява. И дума не може да става за мухлясалите „шеги“ и вицове на редакция „Хумор, сатира и заб(р)ава“ на програма „Христо Ботев“ (единственото изключение там са пътеписите на Ясен Антов), или просташките подмятания за „най-готините мацки от Люлин“ по Радио Веселина. Затова появата на всяка по-нестандартна и експериментална форма трябва да бъде окуражавана.

От 10 февруари по Радио „София“ започна едночасовото предаване „Риалити роман“. Елена Бозова, Кин Стоянов и Емил Янев са планирали експеримент, който напомня играта с измислянето на истории. Водещите обявиха името на радиоромана - „Шифърът на Елкинемите“, и кратка начална история. След това гостите в студиото - известни писатели и драматурзи, трябва да продължат съчиняването на главите от романа на живо от Четвърта работилница (Четвърто студио на БНР). Десетият разказвач ще приключва колективната творба и идва ред на ново заглавие, с което играта да продължи. Авторите до момента - проф. Боян Биолчев, проф. Николай Василев; тази неделя от 15 часа Калин Илиев ще дописва третата глава от „Шифърът на Елкинемите“.

„Риалити роман“ не е предаване със сложна техническа реализация или неразбираема концепция. Но е забавно и интелигентно, непредсказуемо (заради различните фантазьори) и привлекателно (заради добрия баланс между музика и говорни елементи; ненатрапчивото присъствие на водещите). Слушателят може да „хване“ историята във всеки един момент, без да се почувства неловко от пропуснатите глави от романа.

Радио „София“ неочаквано създаде един Франкенщайн. И дано го пази за дълго.
още от автора


  
ПОРТАЛ ЗА КУЛТУРА, ИЗКУСТВО И ОБЩЕСТВО Списание “Християнство и култура” Книжарница “Анджело Ронкали” Фондация “Комунитас”