Проблеми с азиатщината
Преди два дни, на 23 януари, в самолета на път за Европа разгънах любимия ми седмичник „Култура“ и потънах в страниците на статията на Владимир Трендафилов „Кризата, която обнадеждава: наследството от европеизацията“. Важна статия, дума да не става, по заглавието се усеща, пък и щеше ли иначе да се е разположила на цели две разкошни страници. Една дреболийка само все ми пречеше да заспя под нежното бръмчене на моторите. В панорамния исторически обзор на автора за българската европеизация прочетох следното:
След 1878 г. влизаме, с късовременни изключения, под влиянието на Русия, друга „европеизираща се“ система, от която унаследяваме най-охотно бюрократичната й азиатщина. От опеката на Русия пък сме излизали само за да се натъкнем на влиянието на Хитлерова Германия, която, макар и формално в Европа, се е отдалечавала по онова време с бързи крачки от нея. В Европа я възстановява Нюрнберг, както впрочем и Хага върна на пътеката към Европа Сърбия в по-ново време.
Тя, бюрокрацията, руска по модел и генезис, май беше пруска, ама няма лошо в това руското да го вкараш в конотация с азиатщината. Веднага ще те разберат хората, като им кажеш за руската бюрократична азиатщина. Познаваме я ние азиатщината. Че каква култура имат, моля ви се, разните му китайци и японци. И какво имаме да научим от бюрокрацията на Корея и Сингапур. С твърдението, че Хитлерова Германия с бързи крачки се била отдалечавала от Европа, обаче не мога да се съглася. Ами че нали тъкмо Хитлер защитаваше Европа (крепостта „Европа“!) от нашествието на азиатщината. Без Адолф Хитлер Европа отдавна да е паднала в ръцете на азиатските орди – повтаря Гьобелс до май 1945 г. И има предвид Русия с бюрократичната й азиатщина, нищо друго. Не ги ли е чувал тия неща Владимир Трендафилов, не е ли видял поне едно вохеншау , където руските пленници са предимно азиатски унтерменшен с тук-таме някой комисар-евреин. Никакво отдалечаване от Европа не е бил националсоциализмът, напротив, модела „Европа срещу азиатщината“ той го е измислил.
А че Нюрнберг възстановява европейщината на Германия, в това съмнение няма. Победителят съди победения. Процеси само и единствено за неговите престъпления. Няма избиване на поляци в Катинската гора, няма опустошаването на Дрезден. Европейска работа. Само дето ще излезе, че в Нюрнберг и азиатската Русия е натиквала победената Германия обратно в Европата. Препратката на автора от нюрнбергския към хагския трибунал също отваря очите на човек. Как да не се съгласиш, че в Хага върнали Сърбия на пътеката към Европа. Те, ония в Хага, нека си разправят, че там уж не Сърбия била изправена пред съд, Владимир Трендафилов явно е по-добре информиран. Само нека тая пътека по-напред я почистят от осиромашения уран и касетъчните бомби, с които успешно европеизираха Сърбия.
А не е лошо също така човек по-малко да пише и повече да мисли какво пише.
Хага, 25 януари 2008
След 1878 г. влизаме, с късовременни изключения, под влиянието на Русия, друга „европеизираща се“ система, от която унаследяваме най-охотно бюрократичната й азиатщина. От опеката на Русия пък сме излизали само за да се натъкнем на влиянието на Хитлерова Германия, която, макар и формално в Европа, се е отдалечавала по онова време с бързи крачки от нея. В Европа я възстановява Нюрнберг, както впрочем и Хага върна на пътеката към Европа Сърбия в по-ново време.
Тя, бюрокрацията, руска по модел и генезис, май беше пруска, ама няма лошо в това руското да го вкараш в конотация с азиатщината. Веднага ще те разберат хората, като им кажеш за руската бюрократична азиатщина. Познаваме я ние азиатщината. Че каква култура имат, моля ви се, разните му китайци и японци. И какво имаме да научим от бюрокрацията на Корея и Сингапур. С твърдението, че Хитлерова Германия с бързи крачки се била отдалечавала от Европа, обаче не мога да се съглася. Ами че нали тъкмо Хитлер защитаваше Европа (крепостта „Европа“!) от нашествието на азиатщината. Без Адолф Хитлер Европа отдавна да е паднала в ръцете на азиатските орди – повтаря Гьобелс до май 1945 г. И има предвид Русия с бюрократичната й азиатщина, нищо друго. Не ги ли е чувал тия неща Владимир Трендафилов, не е ли видял поне едно вохеншау , където руските пленници са предимно азиатски унтерменшен с тук-таме някой комисар-евреин. Никакво отдалечаване от Европа не е бил националсоциализмът, напротив, модела „Европа срещу азиатщината“ той го е измислил.
А че Нюрнберг възстановява европейщината на Германия, в това съмнение няма. Победителят съди победения. Процеси само и единствено за неговите престъпления. Няма избиване на поляци в Катинската гора, няма опустошаването на Дрезден. Европейска работа. Само дето ще излезе, че в Нюрнберг и азиатската Русия е натиквала победената Германия обратно в Европата. Препратката на автора от нюрнбергския към хагския трибунал също отваря очите на човек. Как да не се съгласиш, че в Хага върнали Сърбия на пътеката към Европа. Те, ония в Хага, нека си разправят, че там уж не Сърбия била изправена пред съд, Владимир Трендафилов явно е по-добре информиран. Само нека тая пътека по-напред я почистят от осиромашения уран и касетъчните бомби, с които успешно европеизираха Сърбия.
А не е лошо също така човек по-малко да пише и повече да мисли какво пише.
Хага, 25 януари 2008
Коментари от читатели
Добавяне на коментар
