Актьора Сотир Майноловски го познаваха всички. Самата специфика на дарбата му, демократичността на изразните му средства, отдадеността му на персонажи от социалните низини, общодостъпността и обаянието на общуването с него са възможните обяснения за популярността му. Изигра много роли в много театри – и малки, и големи. Беше директор на много театри – и малки, и големи. И навсякъде разкриваше различни страни от един нашенец, един вечен и непобедим Андрешко с хитростта му, укрепнала по принудата на необходимостта да се оцелява, с битовата му мъдрост и човеколюбие, с драмата му да гледа на живота само като на днешен ден, а сляп за бъдното…

Актьори като Сотир Майноловски разширяват полето на демократичността на нашите театър и кино, те са от онези, които оправдават необходимостта от изкуство за всеки човек.

Ще те помним, Сотко!